Пепел от светове

122.Крал Питър

Смяташе, че е подготвен за този момент, но все пак стъпките му се забавиха и спряха, когато инкрустираните със злато врати се разтвориха. Рори седеше на края на дългата банкетна маса и гледаше право към него.

Пръстите на Естара се стегнаха по-здраво около ръката на Питър, но той не можеше да откъсне очи от лицето на младия мъж. Опита се да разбере дали Рори го е познал, но изражението на младежа си остана все тъй безизразно. Питър се разрови из старите си спомени, помъчи се да види по-ясно образа на малкото си братче, а после бързо се върна към настоящето.

Да, възможно бе. Можеше да е той…

След един неловък момент Рори се изправи.

— Добре дошли, Питър и Естара. Радвам се, че успяхте да ме посетите в моя Дворец на шепота.

„Това преднамерена подигравка ли е?“

— Нашите титли са крал Питър и кралица Естара — отвърна рязко Естара.

Преди момчето да успее да каже нещо, Базил Венцеслас влезе през една странична врата, както винаги облечен в един от елегантните си делови костюми. Изражението му бе студено, макар че успя да докара една лека усмивка за записвачките.

— Нека не започваме тази среща с маловажни дребнавости. Това ще развали атмосферата.

Питър не смяташе, че признаването на титлите им е маловажен въпрос, нито пък председателят смяташе така, но Базил очевидно бе решил да не започва спор.

— Не бихме искали да разваляме ничие удоволствие от тази среща — каза Питър. — Благодаря за поканата, Рори. — Преднамерено пропусна думата „крал“.

Застанало до него, учителското компи леко кимна. Самият ОХ бе учил Питър, че на такива събития е редно да се спазва тонът на домакина, а крал Рори сам бе показал, че тази вечер използването на титлите е ненужно.

Очите на Базил се присвиха и Питър разбра, че е уцелил болно място.

Хората от антуража на Питър и Естара изпълниха залата за тържества и се смесиха с колегите си от Ханзата. Сарейн седеше на другия край на масата, заобиколена (охранявана) от неколцина министри и дребни чиновници. Естара поздрави сестра си с голяма радост, но Сарейн остана скована и нащрек, сякаш за тази вечер й бяха позволили само строго определен брой думи.

— Добре дошла в Двореца на шепота, Естара.

Питър предполагаше, че Базил й е изредил цял списък с правила и последствия от нарушаването им, за да й позволи да присъства на вечерята. Естара погледна сестра си — очевидно искаше да поговори с нея, но това нямаше да се случи. Заместник-председателят Каин — седеше от другата страна на масата — също не каза нито дума.

Питър поведе Естара към челното място на широката маса, където седеше Рори.

— Хайде, Рори, няма нужда да стоиш съвсем сам. Ако преместим тези два стола, ще има достатъчно място тримата да седнем заедно, като равнопоставени. — Отправи ледена усмивка към Базил. — В духа на сътрудничеството и взаимното уважение.

Специалистите по протокола в Двореца на шепота побързаха да разместят столовете. Сарейн погледна настрани, сякаш искаше да прикрие смутена усмивка. Питър и Естара седнаха от двете страни на Рори, който очевидно трябваше да се съобразява с много ясно постановени правила, също като Сарейн.

Докато сервираха изисканите ястия — едно предястие след друго, разноцветни салати, студени освежителни напитки, най-различни меса, — ОХ не се отдели от Питър. Учителското компи грижливо анализираше всяко блюдо, проверяваше храната за отрови, халюциногени и други опасни химически добавки. Според правилата на етикета прислужниците сипваха храната в отделни чинии от една обща купа, така че ако в някое от блюдата имаше нещо, крал Рори също щеше да пострада. Питър обаче смяташе, че председателят спокойно може да е дал на своето протеже противоотрова още преди вечерята или да му е изградил имунитет към някоя смъртоносна отрова. От друга страна, Базил едва ли очакваше да заблуди Питър толкова лесно.

Питър все още се чудеше защо председателят ги бе поканил тук. Дали за да му даде възможност да разгледа Рори отблизо? Младият мъж със сигурност приличаше на брат му. При всяка възможност Питър го поглеждаше, наблюдаваше движенията му, външността му. Не можеше да е сигурен…

По време на вечерята Рори поддържаше безличен разговор, в който не спомена нищо важно и не подхвърли и най-малкия намек за миналото си. Не каза нищо, за да убеди Питър… което в известен смисъл бе още по-убедително. Ако това беше номер, Базил щеше да снабди самозванеца с какви ли не дребни подробности. Питър направи няколко предпазливи намека за предишния си живот с надеждата, че Рори — ако това бе истинският Рори — ще ги подеме. Но младият крал не реагира.

Сарейн попита за бебето Рейналд и Естара с радост заразказва на сестра си за момченцето.

— Надявам се да го видя един ден — рече Сарейн и млъкна, сякаш бе казала прекалено много.

Питър хладно се обърна към председателя:

— И така, Базил, вярно ли е, че сте преместили кабинета си от сградата на Ханзата в някакъв подземен бункер? Наистина ли се криете под някаква скала, докато Земята се бори с най-голямата криза в историята си?

Лицето на Базил се втвърди.

— Виждате прекалено много в това. Реших, че е благоразумно да активирам втори команден център. Междувременно крал Рори остава тук, в Двореца на шепота, и се появява пред хората всеки път, когато е необходимо.

— Значи според вас в Двореца на шепота е съвсем безопасно? — Питър махна с ръка към залата и ръкавът му закачи една сложно украсена сребърна лъжица и я събори от масата. Питър се опита да я хване, но не успя и тя падна на земята с дрънчене, което смекчи сериозността на въпроса му. ОХ се наведе и я вдигна.

Шумът накара Базил да се усмихне.

— Нервен ли сте, Питър?

— Просто съм непохватен. — Питър се увери, че записвачките са уловили смутената му усмивка, а после изненада председателя със сериозна молба: — Бих желал да използвам тази възможност официално да изискам освобождаването на Патрик Фицпатрик и съпругата му. Те са граждани на Конфедерацията.

Базил изглеждаше така, сякаш е преглътнал нещо лепкаво и неприятно.

— Те са обвинени в подривна дейност — престъпление, което е много сериозно, особено в такава извънредна ситуация. Ханзата няма да прояви снизходителност.

— Да, видяхме как се разправихте с бившия председател Морийн Фицпатрик — намеси се Естара.

Базил даде знак да започне музиката.

Когато привършиха с основното блюдо и им поднесоха кафе и сладки ликьори, Питър отпи от кафето — иронично подправено с кардамон, запазената марка на Базил. Самият председател взе само ледена вода с парченце лимон.

От отсрещния край на масата заместник-председателят Каин прочете изявление, в което благодареше на всички кораби, доброволно притекли се на помощ на Земята. Каин толкова рядко говореше пред публика, че Питър не разбра защо този път са избрали него, а не крал Рори. После видя, че Базил иска вниманието на публиката да бъде отвлечено към заместник-председателя, за да може да заговори тихо с Питър.

— Каква игра играеш? Защо доведе всичките си кораби? Какво целиш наистина, Питър? Държа всички кораби на ЗВС в готовност в случай, че опиташ нещо.

Естара изсумтя невярващо.

— Дойдохме, за да помогнем, независимо дали го вярвате, или не.

— Земята претърпя неизмеримо бедствие, Базил — рече Питър. — Или не си забелязал?

— Забелязвам цял военен флот, разположен пред вратата ми, и бивш крал, който недвусмислено е показал, че иска да ме свали от поста ми. Заради доброто на човешката раса е време тази глупост да спре.

— Глупост ли? — попита тихо Естара. — Ние просто ви предложихме помощ, докато вие нападнахте скитническите небесни мини, корабостроителници и депа за гориво. Война ли искате да предизвикате?

Базил изгледа кралицата така, сякаш отправяше предупреждение на непослушно дете. Поле се огледа, за да се увери, че никоя от записвачките не е достатъчно близо, за да долови думите му, и обърна студен поглед към Питър.

— Достатъчно се заблуждава, че си велик. Откажи се от короната и разпусни глупавата си Конфедерация. От три века Ханзата е защитавала човешката раса. Сега, когато сме във война с кликисите, с фероуите и кой знае какво още, не трябва да сме разединени. Аз съм най-подходящият да изведе хората от тази криза.

— По какви стандарти? — Питър остана изненадан, че Базил изобщо може да изрече подобно нещо.

Както и очакваше, лицето на председателя потъмня — така ставаше винаги, когато разговорът не се развиваше според желанията му.

— Нека сме наясно. Аз бях уважаван лидер много преди ти да се родиш. За всички замесени ще е най-добре, ако просто правиш това, което ти казвам. Ако ме принудиш да използвам предимствата си, няма да се поколебая…

Питър се изсмя горчиво.

— Предимства ли? Като например нелепия ти ход с този младеж? Това е жест на пълно отчаяние и ти го знаеш. — Той скръбно поклати глава и погледна момчето-крал. — Знам кой иска да ме накара да повярвам, че си, Рори или както там ти е името. Наистина приличаш на малкото ми братче, но тази вечер не каза нищо, за да ме убедиш, че наистина си брат ми.

— Не казах нищо нито в едната, нито в другата посока. — Рори сведе поглед. — Не ми е позволено.

Тези думи говореха много на Питър. Той отново се вгледа в профила на младия мъж, в очите му, във формата на носа и се запита дали чертите му са били променени, или подчертани… или пък бяха истински?

Очите на Базил мятаха светкавици и Питър виждаше, че всеки момент ще избухне. От мястото си по-нататък на масата Сарейн наблюдаваше разговора им и макар че не можеше да чуе думите им, изглеждаше много разтревожена.

Питър внезапно се изправи и се обърна към Естара за изненада на служителите по протокола. Повече нямаше да играе играта на Базил. Повиши глас:

— Господин председател, благодаря ви, че се показахте на дневна светлина, за да ни позволите да се насладим на тези прекрасни ястия. Рори, позволи ми да ти върна жеста и да те поканя на моя флагмански кораб, за да демонстрирам добрата воля и гостоприемството на Конфедерацията. Да кажем след два дни? Разбира се, спокойно можеш да доведеш председателя. — Понижи глас и тихо изръмжа на Базил: — Тогава ще ти дам отговора си за обединението на човешката раса.

Раздразненият председател кимна и крал Рори ведро прие поканата. Всички записвачки уловиха този момент.

Базил сякаш се опитваше да измисли как да направи така, че последната дума да е негова, дори докато Питър и антуражът му напускаха Двореца на шепота и заедно с ескорта си се отправяха обратно към космическото пристанище. Естара хвърли последен поглед към Сарейн, която сякаш се опитваше да й предаде нещо, но безуспешно.

Питър се свърза с адмирал Уилис и й съобщи, че са излезли от Двореца на шепота невредими и скоро ще са на „Юпитер“. Все още не беше сигурен какво се е опитвал да постигне председателят с тази среща, но самият той бе постигнал собствената си цел.

— Приключихме, адмирале. Вечерта беше много успешна.

Уилис изрази задоволството си. Естара изглеждаше разсеяна и притеснена, докато се качваха на дипломатическата совалка, която щеше да ги откара до патрулиращите в космоса конфедерационни кораби.

В предишния си живот като уличен хлапак Питър се бе научил как да пребърква джобовете на хората. Макар сега да беше крал, така и не бе забравил това важно умение. Докато совалката се издигаше във въздуха и се отдалечаваше от Дворцовия квартал, Питър хвана внимателно сребърния прибор, който дискретно бе пъхнал в ръкава си. Докато ОХ отвличаше вниманието с демонстративното вдигане на съборената лъжица, Питър бе свил вилицата от чинията на Рори. Вилица с проби от неговото ДНК.