Пепел от светове

37.Генерал Кърт Ланиан

Като видя процъфтяващите корабостроителници в пръстените на Оскивъл, Ланиан не повярва на очите си. От толкова високо планетата сякаш сияеше с хиляди светлинки от отделни бази, термални струи и товарен трафик. Генералът мислеше, че мястото е напълно изоставено, откакто бившият председател Фицпатрик бе прогонила скитниците оттук, но те очевидно се бяха върнали и отново бяха заселили газовия гигант.

Товарният кораб, който се бе впуснал в бягство от Глупостта на нападателя, бе започнал да криволичи. Застаналият на мостика Конрад Бриндъл се намръщи и каза:

— Изглежда, ни очакват, генерале.

— Нищо чудно след целия вой на този кораб. — Бягащият пилот бе провалил елемента на изненада, на който разчитаха, макар че Ланиан не вярваше да е осъзнал, че го следят. — Оръжеен офицер, унищожете този кораб. Вече ударихме джакпота с тези корабостроителници.

— Сър, наистина ли е необходимо? — попита изненадано Бриндъл.

— Той е пилот на вражески кораб и бяга от ЗВС. Какви доказателства повече искате?

Оръжейният офицер се прицели в скитническия кораб и откри огън с язерите. Товарният кораб избухна в дъжд от отломки.

Очите на Бриндъл се бяха присвили, но той не направи повече възражения. Вместо това се обърна към тактическия офицер на „Голиат“:

— Проверете базата данни и намерете образи на старите корабостроителници от предишни разузнавателни мисии. Трябва да разберем как да прекратим работата им най-ефективно, без да вземаме още жертви.

Броят на скитническите кораби, космическите докове и жилищните квартали, които се появиха на екрана, изненада Ланиан. Пред очите му се намираше навярно един от най-големите скитнически комплекси.

В хаоса на евакуацията много от корабите на различните кланове успяха да избягат във външната система, други се гмурнаха към опасните вътрешните пръстени. Неколцина дръзки пилоти се устремиха право към корабите на ЗВС, като стреляха наслуки, преди да побегнат. Напомняха на Ланиан за малки лаещи кутрета, но изненадващо мощният ефект от изстрелите накара корпуса на дреднаута да зазвънти. Аварийните светлини започнаха да примигват.

— Какво беше това, по дяволите? Наистина ли ни удариха?

Бриндъл провери данните.

— Тези оръжия са по-мощни от нашите язери, генерале. Наистина представляват заплаха.

— Скитниците никога досега не са отвръщали с удар — заяви генералът и нареди на мантите да се разпръснат, за да заобиколят и притиснат вражеските кораби.

— Те са в Конфедерацията, сър. Вече не са просто скитници.

— Стига глупости! Използвайте всички скитнически честоти, които знаем, за да се свържа с тях. — Ланиан прочисти гърлото си и се приведе напред, за да е сигурен, че предавателите ще уловят заплашителния му поглед. — Говори генерал Ланиан от Земните въоръжени сили. Нареждам ви да се предадете незабавно. Всички ваши корабостроителници и материали са конфискувани с оглед на военните цели на Ханзата.

— Ние не сме част от Ханзата, високопарна торба с гной такава! — предаде един от капитаните, докато минаваше покрай тях и ги обсипваше с нов порой изстрели от язерите си.

— Унищожете този кораб! — изрева Ланиан. — Унищожете всеки скитнически кораб, който стреля по нас. Дайте им урок.

— Генерале — намеси се Бриндъл, — сигурен ли сте, че председателят Венцеслас иска открит огън? Враждебността и жертвите от миналото…

— Разбира се, че иска открит огън!

Скитническите кораби нямаха шанс срещу концентрирания огън на ЗВС. По каналите потекоха изпълнени с ужас проклятия, но Ланиан остана глух за тях, докато насочваше бойната си група към сърцето на корабостроителниците.

— Започнете да обстрелвате жилищните квартали и фабриките. Изравнете ги със земята.

Това нареждане притесни дори останалите офицери на мостика. Бриндъл се обади тихо:

— Това са цивилни, генерале.

— В такава война няма цивилни. Продължавайте да предавате изискванията ни за капитулация. В мига, в който се предадат, ще спрем огъня.

Веднага щом „Голиат“ и мантите започнаха обстрела на автоматичните топилни за метал и складовете, по комуникационните линии долетя мъжки глас:

— Генерал Ланиан, обявен сте за военнопрестъпник. Изискваме да се предадете на конфедерационните власти и да се изправите пред правосъдието.

Ланиан се подсмихна — не можа да се сдържи.

— Кой си ти, по дяволите?

След кратка пауза гласът отвърна:

— Командир Роб Бриндъл, втори — не, трети — по ранг в армията на Конфедерацията.

На лицето на Конрад се изписа шок. Ланиан го изгледа навъсено.

— Адмирале, трябваше да държите сина си по-изкъсо.

— Знаех, че се е присъединил към Конфедерацията, но не съм и сънувал, че… — Конрад поклати глава. — Командир Роб Бриндъл?

Доловил в гласа му нотка на гордост, Ланиан изключи комуникационната система, преди Бриндъл да е успял да отговори.

— Няма да удостояваме с отговор това абсурдно искане. — Изправи се на стола и притисна длани една към друга. — Разгърнете се и продължете огъня. Продължавайте да превръщате планетата в отломки, докато не се предадат.