Пепел от светове

129.Сарейн

Отсъствието на Базил предоставяше на Сарейн най-добрата възможност да избяга и да обърне ситуацията срещу Ханзата.

Освобождаването на Патрик Фицпатрик, както и на семействата, взети за заложници, щеше сериозно да подкопае авторитета на председателя, но нямаше да е достатъчно, за да осигури трайна промяна. Сарейн трябваше да убеди краля да се завърне без бавене.

Ако заподозреше какво прави, Базил щеше да я убие.

Бе казал, че иска да е до него, че иска да се премести на сигурно място в подземния му бункер. Ако се обърнеше срещу него сега, когато бе направил великодушен — според него — жест, Базил щеше да го изтълкува като върховно предателство.

Трябваше да се махне оттук.

Заключи вратата на апартамента си, въпреки че не очакваше някой да подслушва. Все пак запази гласа си тих, докато изпращаше сигнала — използва личния код, който Рлинда Кет й бе дала на срещата им в кафенето. Молеше се информацията на Каин да е точна и капитан Кет да е все още на Земята.

Набитата жена отговори почти незабавно.

— О, чудесно е, че те чувам, Сарейн. Съжалявам, че нямахме време да те посетим. Тук нещата са по-зле от всякога. — Усмихна се. — Значи най-после реши да приемеш предложението ми?

До нея на екрана се виждаше капитан Робъртс.

— Не ми допада да седя тук и да чакам някоя скала да падне от небето и да ме смаже — продължи Рлинда. — Смятахме този следобед да се махнем. Рано или късно все някой ще ни забележи.

Сарейн си пое дъх и вложи в гласа си увереност, която не изпитваше.

— Искам да ме отведете на флагманския кораб на крал Питър. Имам да обсъдя с него няколко делови въпроса. В крайна сметка ти си търговският министър на Конфедерацията, а аз съм посланикът на Терок.

Рлинда се подсмихна.

— Радвам се да видя, че ти е останала някаква решителност.

Сарейн наведе изпитото си лице по-близо до екрана.

— И трябва да го направим бързо. Нямаме време за губене. Къде ще се срещнем?

— Кога ще си готова да тръгнеш?

— Веднага.

— Е, това е наистина бързо — отсъди Рлинда и даде координатите на мястото, където бе кацнала „Сляпа вяра“.

Макар че бе взела решението си, Сарейн се поколеба, преди завинаги да напусне апартамента си. Да, двамата с Каин наистина бяха заговорничили да свалят председателя, но като се вземеха предвид алтернативите, това навярно бе единственият начин да спаси живота си. Бе прекарала с Базил толкова много години. Той я бе превеждал през бурните води на междупланетната политика. Сега обаче искаше да си отиде у дома.

Почувства пробождане в сърцето — повече за онзи Базил, когото си спомняше, отколкото за този, когото напускаше сега, — върна се пред комуникационния екран и го включи, за да запише съобщение. Последното си съобщение. Макар че се боеше от Базил, съвестта й диктуваше да го направи.

Заговори от цялото си сърце:

— Базил, когато се върнеш на Земята, няма да ме завариш тук. От години се мъчех да не забелязвам погрешните ти решения, но повече не мога да поддържам политиката ти. Твоята Ханза е покварена. Тя потъпква правата на същите тези граждани, на които трябва да служи, и аз повече не мога да бъда част от нея.

На устните й се появи горчиво-сладка усмивка.

— Оценявам всичко, което навремето направи за мен. Макар да съм сигурна, че никога няма да го повярваш, наистина те обичах. Може би все още те обичам по някакъв начин, но не мога да търпя това, в което си се превърнал.

Очите й плувнаха в сълзи.

— Всичко, което се случи оттук нататък, ще е в резултат на твоите собствени действия. Сбогом, Базил.

Спря записа и нагласи устройството да се задейства според близостта на получателя. Щом Базил се върнеше в Двореца на шепота, автоматичната система щеше да прехвърли записа в собственото му комуникационно устройство.

Дотогава Сарейн щеше отдавна да е заминала и в безопасност.