Пепел от светове

33.Заместник-председателят Каин

Базил наблюдаваше коронацията, застанал до заместник-председателя Каин на високия невидим за тълпата балкон. Изглеждаше в особено добро настроение.

— Определено тази вечер във въздуха се чувства нещо много специално.

Каин не беше сигурен, че иска да знае какво има предвид председателят.

Базил Венцеслас се гордееше, че винаги е ангажиран с прекалено много проекти едновременно, всички, както се предполагаше, за доброто на Ханзата, макар че твърде често представляваха чисти капризи, като представянето на изопачена версия на историята на зелената жрица Нира.

Генерал Ланиан бе изпратил един разузнавач с пълен и бомбастичен доклад за огромния си успех със скитническите мини. Твърдеше, че е осигурил на Ханзата невъобразимо количество екти. Генералът продължаваше своята „мисия“, но сега председателят Венцеслас трябваше да измисли как да накара разгромените мини да продължат да произвеждат звездно гориво за Ханзата. Каин се съмняваше, че това е лека задача…

Преди прокламацията на архиотеца за крал Рори да свърши, двама души — мъж и жена — се появиха усмихнати зад тях на балкона. Мъжът бе дребен, с широко лице и торс, който изглеждаше по-дълъг от краката му; до него, в комичен контраст, стоеше висока тъмна жена с изваяна фигура, високи скули, прекрасни кафяви очи и извънредно дълъг врат.

— Господин председател, всичко е готово — каза мъжът с дълбок дрезгав глас. Носеше апаратура за комуникация.

Високата жена кимна и грациозно наведе глава, като жираф, който се привежда, за да пие вода.

— Металният прах е равномерно разпръснат във въздуха над главите ни. С тази посока на вятъра ще продължи съпротивлението от петнадесет до двадесет минути. Времето е малко, но сме готови.

Със самоуверена усмивка председателят представи новодошлите.

— Заместник-председател Каин, запознайте се с научните ми съветници доктор Тито Андрополис и доктор Джейн Кулу.

Кулу обясни с изискания си глас:

— Тук сме, за да създаваме технологични чудеса и по този начин да докажем, че Бог наистина е на наша страна.

Изглеждаше съвсем сериозна.

— Технологични чудеса ли? — попита Каин. Какво бе намислил председателят?

— Дим и огледала — промърмори Базил.

— Понякога вярата изисква леко подбутване в правилната посока — изкиска се Андрополис. — Истината си е истина. Защо тогава да има значение, че трябва да използваме желязна ръка, за да поведем хората по вярната пътека?

Долу, на осветения площад, архиотецът посочи с широк жест крал Рори. Тълпата, която с готовност попиваше всяка дума на отеца, започна да надава радостни викове.

Наслаждавайки се на високия си наблюдателен пост, Андрополис заклати квадратната си брадичка нагоре-надолу.

— След тазвечерната демонстрация ще боготворят Рори като спасител.

— Това е целта — рече Базил.

Архиотецът поде:

— Бог е благословил този млад мъж, за да стане той нашият избран водач. Рори ще ни спаси от демоните, ще ни отърве от предателите и ще ни поведе към благополучие.

Умно нагласени светлини хвърлиха ангелско сияние над току-що коронования Рори.

Кулу заговори с дълбок уверен глас в малкия си комуникатор:

— Подгответе зарядите. По мой знак.

Високо в небето пищни фойерверки заблестяха в наистина впечатляваща игра за радост на тълпата.

На устните на Базил играеше загадъчна усмивка.

— Това е само предястието.

След като традиционните пиротехнически играчки избледняха и се превърнаха в дим, Рори проговори с треперещ глас, който скоро стана по-уверен:

— Аз съм вашият крал. Аз ще ви ръководя, избрани мои хора, и ще покажа на всички истинската сила на праведността.

Андрополис почти не бе на себе си от въодушевление. Кулу отново включи комуникатора си.

— Освободете зарядите.

Рори вдигна ръце и изкрещя:

— Призовавам светкавицата!

Тъкмо навреме.

Изневиделица небето бе прорязано от ослепителен душ зрелищни електрически заряди с перфектна хореография. Гръмотевиците трещяха една след друга, светкавиците удряха най-високите сгради в Дворцовия квартал като нажежени до бяло бичове; а после се спряха на покрива на най-високата кула в Двореца на шепота, както и на върха на пирамидата на Ханзата. Останаха там четири секунди — изгаряща очите искряща паяжина от електричество, просната в небето над звездния купол. Каин никога не бе виждал нещо подобно.

На екрана с близко виждане Рори сякаш броеше наум и когато свали ръце в точния момент, зарядът изчезна сякаш по негова заповед. Тълпата бе замръзнала в страхопочитание.

Заместник-председателят примигна, за да прогони дима от очите си. Очакваше да види кулите унищожени, с пламнали покриви. Но бързо осъзна, че няма никакви щети. Крал Рори не само бе призовал светкавицата, а бе защитил всички събрали се. „Идеално измислено“.

— Метални прътове за привличане на светкавиците, предварително поставени на точните места — обясни Базил. — Трябва да ги разчистим, преди някой да се сети да огледа наоколо. Погрижи се за това, ако обичаш.

Каин кимна, повече угрижен, отколкото изпълнен с благоговение.

Базил изгледа стъписаната тълпа с доволен вид.

— Това би трябвало да поукроти тези досадни агитатори срещу Ханзата поне за известно време. Има ли скорошни инциденти?

Каин положи усилие да се върне към настоящето.

— Постоянно, господин председател. Съпротивителните групи стават по-организирани.

— Тогава ги намерете.

Кулу и Андрополис се поздравяваха един друг.

— Тази вечер Бог несъмнено ни показа волята си — въздъхна удовлетворено Андрополис. — Кой може да се съмнява в това?