Пепел от светове

24.Престолонаследникът Даро’х

Чувството, че е преследван, не го напускаше дори в пещерния лагер. Престолонаследникът Даро’х се опита да разбере какво означава внезапната празнота в тизма там, където трябваше да е магът-император. Съвсем доскоро всички илдирийци бяха долавяли шепот от далечното му присъствие, но сега Джора’х просто бе изчезнал. Всеки илдириец можеше да го почувства.

Прислужниците отчаяно се вкопчваха в преструвката, че всичко е нормално, и продължаваха да обслужват престолонаследника: приготвиха храна и топли напитки, донесоха му възглавници, на които да седне, и нагласиха блестителите да светят по-силно в сенките на тунелите. Но колкото и да се мъчеха, никога нямаше да превърнат този мръсен примитивен лагер в нещо подобно на Призматичния палат.

Докато намръщените безмълвни часови дежуриха отвън и внимаваха за огнени кълба, Даро’х се срещна с адар Зан’нх, Язра’х и тал О’нх. Главният писар Ко’сх, главата на кастата на паметителите, седеше до тях, готов всеки момент да им цитира пример от историята, както и да запише всяко ново събитие. Кокалчетата на дясната ръка на Язра’х бяха разкървавени — неспособна да овладее чувството си на безсилие, тя си го бе изкарала на неподатливата скала.

Зан’нх им представи доклад от последните си проверки. Косата му бе несресана, а униформата — омачкана. От началото на кризата не бе загубил нито миг, за да поддържа изрядния начин на обличане, изискван от военните.

— Призматичният палат блести като огън, а много други сгради са изгорели до основи. Доколкото мога да кажа, Миджистра е пуста.

Усилието, което му костваше изричането на това, бе ясно изписано на лицето му.

— Фероуите са затегнали контрола си над небето. Още десет от патрулните ми катери не се върнаха. Когато някой кораб се опита да избяга от Илдира, огнените кълба го настигат и го унищожават. — Той присви очи. — Няма да ни позволят да напуснем планетата.

Даро’х си помисли за опасността, надвиснала над всички отломъчни колонии, за загубените светове от другата страна на Спиралния ръкав. Всички бяха притеснени, че мага-император го няма по време на най-ужасната криза в историята им, а сега нещата се бяха влошили още повече. Джора’х изцяло бе изчезнал от мрежата на тизма и тишината кънтеше като безкраен писък в ума на всички представители на илдирийската раса.

Сега тези хора бяха отговорност на Даро’х като престолонаследник, но нямаше начин да ги поведе, особено докато продължаваше да се крие в дълбокия тунел.

— Попаднали сме в ада — намеси се Ко’сх. Лицето на паметителя се променяше в цяла гама от цветове и това подчертаваше тревогата в гласа му. — Никой не може да почувства присъствието на мага-император!

— Това го знаем всички — изръмжа Язра’х. — Но в момента не можем да направим нищо по въпроса.

— Ти знаеш какво трябва да се направи, престолонаследнико — продължи главният писар, съсредоточен единствено върху Даро’х. — Имаме нужда от водач. Има такъв прецедент. Трябва да преминеш през церемонията по възкачването на трона и да станеш нашият нов маг-император.

Разнесоха се бурни възражения. Гласът на Язра’х заглуши всички останали:

— Прецедентът, създаден от лудия губернатор Руса’х? Голям глупак си да го предложиш!

— Логиката на паметителя е правилна — обади се тихо тал О’нх. — Ти даваш всичко от себе си, за да ръководиш хората си, престолонаследнико, но не можеш да изпълниш ролята на Джора’х, преди да си овладял контрола над тизма. А за това е нужно да преминеш през церемонията.

След смъртта на мага-император Сайрок’х Даро’х бе присъствал на ритуала на кастрацията — болезнения, но задължителен преход, който бе превърнал Джора’х от престолонаследник в маг-император. По онова време вече млад мъж, Даро’х си спомняше внезапния прилив на топлина и увереност, докато нишките на тизма се заплитаха в сърцето и ума на новия маг-император. Баща му незабавно бе придал сила и посока на обърканата и уплашена илдирийска раса, бе изпълнил сърцата на хората с увереност, надежда и сигурност.

Да, сега хората му отчаяно се нуждаеха от тази сигурност. Ако Джора’х наистина бе мъртъв, престолонаследникът трябваше да стане маг-император.

Но ако баща му все още беше жив, Даро’х не можеше просто да се възкачи на трона и да стане маг-император. Това щеше да създаде ужасно объркване. Можеше дори да съсипе останките от Илдирийската империя.

Даро’х затвори очи. Трябваше му повече информация, за да вземе правилното решение. Ако магът-император бе мъртъв, посоката му беше ясна. Но смъртта на баща му трябваше да го блъсне в гърдите и ума със силата на чук. Вместо това единственото, което усещаше бе пълно умствено мълчание… Нямаше никакъв тизм, никакви мисли, нито дори най-слабата искрица, която да му подскаже, че Джора’х все още го има.

Той поклати глава.

— Този акт е необратим и е равносилен на това да изоставим всяка надежда. Не вярвам, че магът-император е мъртъв, така че всяко подобно действие би било прибързано. Няма да го направя.

— Има хора, които ще кажат, че ако не го направиш, си страхливец, престолонаследнико — натърти ядно Ко’сх.

— Има хора, които говорят само глупости! — озъби се Язра’х.

Престолонаследникът изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и се обърна към всички присъстващи. Трябваше да е силен.

— Макар че магът-император не е тук, той ме остави начело на империята. Не бях роден за престолонаследник, но тази участ се падна на мен. Вие сте най-добрите ми съветници — това е участта, която се падна на вас.

Изгледа ги твърдо.

— Илдирийците никога не са умеели да измислят нови решения на проблемите. Баща ми каза, че ако не се научим да се променяме, сме обречени на гибел. Ето какво ви възлагам: намерете ми решение. Ние сме Илдирийската империя! Не ме интересува колко отчаян или налудничав може да изглежда планът — предложете начин, по който да отблъснем фероуите.