Пепел от светове

95.Адар Зан’нх

Въпреки че бе предизвикала цялата Илдирийска империя, Ханзата нямаше да очаква такава мощна атака от страна на Слънчевия флот. Със своите собствени бойни лайнери и почти пълната кохорта, предвождана от тал Ала’нх, адар Зан’нх притежаваше достатъчно огнева мощ, за да надвие човешките военни части.

Въпреки това той взе и петте повредени бойни лайнера от септата, която бе представлявала почетна стража на губернатора Райдек’х, преди фероуите да я изгорят. След като напусна Илдира, откри още две манипули, които патрулираха около границите на империята и охраняваха отломъчните колонии, и с така разширения си флот полетя към Земята.

Всеки пилот, септар, кул и тал бе получил цялата информация, с която адар Зан’нх разполагаше за състава на Земята и на Луната, за местата, където бе най-вероятно да са разположени лостовите кораби на ЗВС, и разположението на базите, най-близки до планетата. Докато бе помагал на хората срещу хидрогите, адарът бе прекарал много време близо до Земята и сега използваше тези си познания.

Докато се приближаваха към целта си, Зан’нх отново прегледа плановете, които бе съставил, преди да напусне Илдира. Бойните му лайнери щяха да предприемат светкавичен удар: да се спуснат върху лунната база, да се възползват от елемента на изненада, да надвият всички части на ЗВС, които намерят там, и да освободят мага-император, а после, вместо да продължи схватката с човешките военни, адарът щеше веднага да се оттегли и на безопасно разстояние от Луната да попита баща си за по-нататъшни инструкции.

След няколко дни пътуване между звездите Слънчевият флот навлезе в слънчевата система на Земята и се отправи директно към Луната, без да губи време за оглед и преценка на общата ситуация. Адар Зан’нх усещаше решителността и ентусиазма на своите хора през тънките нишки на тизма, които свързваха всички илдирийци.

Магът-император беше там и щеше да почувства пристигането им. Щеше да разбере, че Слънчевият флот е дошъл да го спаси. Джора’х щеше да е готов. Докато корабите се приближаваха все повече към Луната, Зан’нх усещаше нарастващата сила на тизма на баща си. Именно заради това тези войници бяха приели унищожението на Миджистра, точно затова бяха рискували всичко, за да избягат от фероуите.

Екипажът не избухна в диви възторжени викове, както може би биха направили хората, но всички бяха изключително възбудени. Днес най-после щяха да освободят любимия си водач. Магът-император щеше да се завърне при народа си.

Стотици пищно украсени илдирийски бойни кораби обкръжиха Луната със спираща дъха демонстрация на сила. Почти не се забавиха, докато влизаха в орбита. Две манипули останаха по-далеч, за да наблюдават за евентуалното пристигане на подкрепления от ЗВС от по-далечни части на слънчевата система.

Зан’нх бе сигурен, че може да смаже всяка съпротива от страна на относително малобройните войници в тренировъчната лунна база и да освободи мага-император. Останалото щеше да зависи от скоростта. Надяваше се да се справи достатъчно бързо — да влезе и да излезе, преди от ЗВС да успеят да се окопитят и да отвърнат с удар.

Със съвършената координация на небесен парад многобройните бойни лайнери навлязоха в различни орбити над осеяното с кратери пространство и насочиха оръжията си към покритото с купол селище и павираните зони за кацане. Точно както очакваше, корабите в лунната база — тежки бойни, малки товарни, транспортни и бързи куриерски — бяха съвсем малко. По-голямата част от флота на ЗВС бе разположена близо до Земята.

За свое огромно възмущение адарът видя пленения флагмански кораб — личният кораб на мага-император — да се рее ниско в орбита, без светлини и почти без хора. Макар че мисълта да изпрати бойци да върнат пленения боен лайнер бе много съблазнителна, не това бе неговата задача. Нямаше да изложи на риск успеха на мисията.

— Предайте по всички известни ни канали на ЗВС — каза той от командното ядро. — Говори адар Зан’нх от Илдирийския слънчев флот. Предайте ни мага-император Джора’х и всички илдирийски затворници. Ако се съпротивлявате, ще пострадате тежко, а ние все пак ще освободим своя водач.

Под тях зазвучаха аларми. По различните канали отекнаха невярващи викове. След броени мигове излетяха десетки кораби, макар да бе очевидно, че не могат да победят Слънчевия флот. Една манта се отдели от движещо се в орбита депо за гориво и закръжи наоколо, сякаш искаше да се хвърли в атака сама срещу целия Слънчев флот, но за щастие капитанът й си промени намерението. Няколко куриерски кораба на ЗВС бързо излетяха от базата и се устремиха към космоса.

— Адаре, многобройни кораби се промъкват през мрежата ни. Няколко съобщения за извънредна ситуация са изпратени към Земята.

— Значи трябва да действаме бързо.

Базата на ЗВС се затваряше според някакви стандартни процедури за извънредни ситуации — поне така си помисли Зан’нх. Куполите за достъп се затвориха, а въздушните шлюзове се деактивираха, така че илдирийските войници да не могат да проникнат през тях.

Зан’нх не бе очаквал незабавна капитулация. Следващата му команда към корабите беше:

— Насочете всички катери към повърхността на луната. До един.

Отлично знаеше какво впечатление ще създаде това: всеки вражески командир щеше да се стресне. Земните въоръжени сили не можеха да се изправят срещу такава демонстрация на сила — а и това съвсем не бе само демонстрация.

В прииждащи една след друга вълни стотици хиляди войници от Слънчевия флот кацнаха на Луната, всички въоръжени и тренирани… и всички с една-единствена цел.

Зан’нх предаде ултиматума си на командира на базата.

— Готов съм да унищожа всеки купол, всяка база и всеки кораб, ако веднага не освободите нашия маг-император.