Пепел от светове

32.Нира

Нира знаеше, че Джора’х навярно се бори отчаяно да запази разума си, и не можеше да се съсредоточи върху нищо друго. Когато Сарейн и Маккамон пристигнаха в лунната база на ЗВС и поискаха да я видят, тя се уплаши, че носят ужасни новини.

— Ела с нас в Двореца на шепота, Нира. — Гласът на Сарейн звучеше почти състрадателно. — Председателят има нужда от уменията ти на зелена жрица.

Нира се опита да потисне гнева си. Сарейн носеше одеждите си на посланик на Терок, но действаше като марионетка на председателя. Някога посланик Отема бе носила тези традиционни дрехи; сега, помисли си Нира, Сарейн ги оскверняваше.

— Никой зелен жрец няма да осигури телевръзка на Ханзата — рече тя. — Аз със сигурност няма.

— Дори ако това означава завръщането на мага-император? — попита Маккамон. Той като че ли бе застанал по-близо до Сарейн, отколкото бе нужно. Гласът му се понижи: — Трябва само да дойдеш с нас.

— Знам, че мога да убедя председателя да заповяда на лайнера на Диенте да потегли обратно — каза Сарейн. — Магът-император ще се върне при теб, но трябва да покажеш поне малко готовност за сътрудничество.

Нира почувства как сърцето й подскочи. Джора’х щеше да я намрази, че се е поддала на принудата… но това можеше буквално да спаси живота му. Ако той умреше или полудееше, последствията за Илдирийската империя щяха да са ужасни.

— Искам това споразумение в писмен вид, подписано. — Нира скръсти ръце на гърдите си. — И в рамките на един час.

— Боя се, че не си в положение да поставяш условия. — В очите на Маккамон се четеше чувство, което изненада Нира — състрадание, което той не можеше да прикрие докрай. — А ние не сме в положение да ти гарантираме нищо.

— Съгласна — каза Сарейн и леко докосна ръката на Маккамон. — Ще напиша документа собственоръчно — обеща тя, а после хвърли на масата последния си залог. — И не забравяй, председателят ще ти позволи да използваш фиданка, макар и за малко.

Нира се замисли за предимствата, които щеше да й даде един контакт със световната гора, колкото и кратък да е. Да, можеше да съобщи на крал Питър — и на всички зелени жреци в Спиралния ръкав — за тяхното пленничество, може би дори щеше да научи нещо повече за това, което правеха фероуите на Илдира. Каквото и да бе намислил председателят, със сигурност беше нещо важно — ако нямаше нужда от нея, не би й отправил подобно предложение.

Благодарение на спомените на зелените жреци, до които имаше достъп чрез световната гора, Нира знаеше колко е величествен Дворецът на шепота, но сега изобщо не обърна внимание на пищната украса. Зад великолепната архитектура и крясъците на тълпата тя виждаше дълбоката поквара в Теранския ханзейски съюз.

Сарейн я заведе в яркооранжев павилион в единия ъгъл на дворцовия площад — той бе обзаведен като специално жилище за „почитаемия посланик на Терок“. Навярно Сарейн сама се бе погрижила за преустройството — Нира се съмняваше, че председателят би показал такова уважение към новата столица на Конфедерацията.

От павилиона се виждаха централната ораторска трибуна, прехласнатата тълпа, многобройните стражи. Докато сумракът преминаваше в мрак, по кулите на Двореца на шепота засияха безчет факли. Целият Дворцов квартал бе озарен разточително, сякаш за някоя пищна церемония.

Нира започна да се колебае.

— Какво се очаква от мен?

— Председателят иска да се увери, че крал Питър ще чуе незабавно прокламацията му — каза Сарейн. — Просто му предай това, което виждаш. Съобщи му новината и го остави да реши какво да прави. Действай като зелена жрица! — После понижи глас: — След това трябва да взема фиданката, така че гледай добре да оползотвориш времето.

Председателят Венцеслас се приближи към тях с небрежна крачка, придружен от войник, който носеше фиданка в саксия така, сякаш бе готова да избухне бомба. Нира осъзна колко е зажадняла за допира на световно дърво. В продължение на години на Ларо бе лишена от това блаженство, а после отново, по време на пленничеството си на Луната. Не можеше да прикрие копнежа си.

Председателят я изгледа сурово.

— Знам, че след като се свържеш със световната гора, не мога да контролирам какви други подробности ще изпратиш в съзнанието на верданите, така че дори не възнамерявам да опитвам. Стига да предадеш какво си видяла тук тази вечер, Питър ще се види изправен пред големи трудности.

Нира не показа слабост: застави се да не протегне ръце към фиданката.

— А магът-император? Кога ще го върнете? Настоявам да разбера…

— Не се опитвай да диктуваш условията на това споразумение. Сарейн вече ме убеди да повикам бойния лайнер на адмирал Диенте обратно, ако ни сътрудничиш, макар че все още имам резерви. Малко съдействие от негова страна би улеснило толкова много неща. Когато след няколко дни се върне, може да установи, че общественото мнение за него значително се е променило.

Председателят огледа тълпата и се усмихна, когато на екраните, заобиколили огромния площад, се появи образът на самата Нира — стара избеляла снимка, която разкриваше обезумелите й очи, измъченото й лице, очевидното й страдание. Настроението на тълпата се промени — от нея вече се излъчваше тревога и дори заплаха.

— Какво… какво им казвате? — попита Нира и се огледа диво. Очевидно смутена, Сарейн избегна да срещне погледа й.

Председателят обясни:

— Реших да понамаля малко предполагаемото „благородство“ на мага-император. Пресата ми вече разкри на населението цялата история за това, което са ви сторили илдирийците: убийството на посланик Отема, многобройните изнасилвания, на които си била подложена като част от коварна програма за разплод. Тези чудовищни, безчовечни илдирийци. — Той изцъка с език. — И трябва да кажа, че има голям ефект. Идеално се връзва с ентусиазма, събуждан от архиотеца. И най-хубавото е, че всяка дума е вярна. Отсега нататък нито един човек няма да приеме празните обещания на илдирийците. Твоята история доказва на какви предателства е способен магът-император.

— Тези престъпления бяха извършени от предишния маг-император! — отвърна гневно Нира. — Джора’х направи всичко по силите си, за да ги изкупи. А аз не съм кукла в ръцете ви.

— Си, освен ако не искаш да удължиш страданието на мага-император. А сега да свършваме. Денят ми беше много натоварен.

Той кимна и войникът й подаде фиданката. Нира я сграбчи жадно, заинтересувана много повече от деликатните й клонки и трептящия потенциал, който се криеше под кората й, отколкото от ставащото на площада.

Базил се обърна към Сарейн.

— Заместник-председателят Каин и аз трябва да обсъдим някои въпроси вътре. Иска ми се и ти да можеше да ме придружиш, но ти поверявам зелената жрица. Погрижи се Питър да разбере за нашия нов крал и особено как се казва.

— Ще се погрижа, Базил.

Председателят си тръгна, след като за миг погали късата коса на Сарейн — механичен жест, сякаш си бе напомнил да го направи. Нира не забеляза и следа от някакво чувство, но от погледа й не се изплъзна едва доловимото потръпване на Сарейн.

Когато двете останаха сами в павилиона, Нира докосна фиданката, съсредоточи мислите си върху мрежата на световната гора и се потопи в очакващата я информация. Като буен поток в нея се изля разбирането на всичко, което се беше случило — всичко, което държаха в тайна от нея от пленяването на бойния лайнер на Джора’х.

Знаеше, че фероуите са нападнали Илдира, но едва сега научи за новородените огнени същества, които бяха атакували Терок, бяха обладавали световните дървета и бяха разпространили жив огън. Бедствието вече бе отминало, но болката още пареше.

Нира изпрати свои собствени вълни информация: обясни как магът-император е бил отвлечен и как председателят се опитва да го принуди да предаде крал Питър. Базил Венцеслас наистина ли искаше Конфедерацията да получи тази информация? Нямаше значение. Веднага щом събитието на площада приключеше, щяха да й вземат фиданката. Нира реши да не казва на Сарейн какво е узнала за Терок — не виждаше причина да го прави.

Погълната от телевръзката, тя почти не обърна внимание на началото на церемонията. Архиотецът пристъпи напред в пищната си роба, понесъл сложно инкрустирана овчарска гега. Вървеше с бавни крачки и тълпата затаи дъх в очакване.

Сарейн забеляза съсредоточеността на Нира върху фиданката и я сгълча.

— Трябва да наблюдаваш това. Моля те.

Нира се отдръпна от морето видени през чужди очи събития и се обърна към архиотеца, който се бе изправил на трибуната заедно с един непознат млад мъж, застанал зад него. Младежът имаше тъмна коса и очи и изражение на човек, който не разбира нищо, но се опитва да го прикрие. Носеше красиви яркоцветни одежди с модел, подобен на този, който старият крал Фредерик бе носил преди години на трона. Брадатият религиозен водач се впусна в нова гръмогласна реч за кликиските демони и предполагаемото сътрудничество на крал Питър с тях, но думите му изглеждаха неохотни, произнесени без плам.

— Преди да бъдем спасени — говореше напевно архиотецът, — преди човечеството да може да се завърне на пътеката на праведниците, имаме нужда от крал-ясновидец. Трябва ни крал, който да е повече от крал — някой, който може да поправи ужасните щети, нанесени от Питър.

Макар да не разбираше защо я карат да го прави, Нира старателно повтори тези думи. Зелените жреци ги превеждаха почти едновременно с нея; чуваше как Сели ги предава на крал Питър.

— Днес ви представям новия крал на Ханзата — млад мъж, комуто е писано да стане наш водач. Нека всички приветстваме крал Рори

Младият мъж пристъпи напред, гордо изправен и с царствен вид, сякаш бе репетирал това движение хиляди пъти. Изглеждаше симпатичен — идеален фигурант. Но спасител? Нира дълбоко се съмняваше в това.

Сега Питър знаеше, че Ханзата официално го е отрекла като крал. Но така или иначе навярно го бе очаквал. Защо точно това съобщение бе толкова важно за председателя?