Пепел от светове

29.Сирикс

Сирикс и неговите черни роботи най-после стигнаха до Релекер, изпълнени с нетърпение да сложат ръка на технологичното оборудване, но установиха, че кликисите са ги изпреварили. Бойната група незабавно изключи системите за мощност и остана извън обсега на сензорите, докато двата кликиски кораба се разкъсваха взаимно. Двете лишила се бяха вкопчили в смъртоносна битка, но Сирикс подозираше, че съперничещите кошери ще забравят различията си в мига, в който съзрат черните роботи.

Застанал на мостика заедно с ПД и КТ, той наблюдаваше битката. Част от него искаше да нанесе на омразната създателска раса колкото се може повече щети, но логиката надделя. Щеше да изчака, докато битката приключи и кликисите се омаломощят взаимно, а после щеше да изпрати корабите си да довършат останките от оцелелия кошер.

— Какво ще стане с колонистите на Релекер? — попита КТ. — Трябва да се опитаме да ги защитим.

— Може да ни потрябва помощта им във фабриките — добави ПД.

Сирикс вече бе погледнал резултатите от сканирането.

— Прекалено е късно за фабриките, а също така и за хората. — Беше възлагал големи надежди на Релекер и загубата на фабриките го изпълваше с гняв, но нямаше да рискува оставащите му роботи, за да помогне на човешките колонисти — ако изобщо имаше оцелели. Кликиските войници вече бяха плъзнали по заселените части на планетата.

Двата кораба-рояци се омаломощаваха взаимно — нито един не желаеше да отстъпи. Най-накрая, след като бе анализирал числеността им и знаеше, че не може да загуби, Сирикс направи своя ход.

— Нашата огнева мощ вече е по-голяма от тяхната. Време е да унищожим и двете люпила.

В изпълнение на заповедите му невъзмутимите роботи насочиха оръдията на откраднатите от ЗВС кораби. ПД и КТ, които бяха обучени и имаха опит, застанаха пред командните табла. Сирикс нареди на малката си група да включи системите, да се приближи с пълна скорост към Релекер и да открие огън.

Преди кликиските кораби да успеят да реагират на неочакваната атака на черните роботи, язерите на ЗВС разбиха сърцевината на куповете. Повторните експлозии оставиха след себе си само искрящи развалини, които се понесоха като фойерверки сред звездната тъмнина. Компонентните кораби се разлетяха във всички посоки.

— Сирикс — каза КТ, — на планетата има многобройни кликиски войници. Опустошили са колонията и продължават да се бият.

— Ще трябва да дойдат тук, ако искат да ни победят.

Сирикс набързо прехвърли през ефективния си кибернетичен ум оръжията, с които разполагаше. Все още имаше четири атомни ракети, които можеха да заличат от лицето на земята онази част от континента, където навремето се намираше колонията на Релекер. Не можеше да позволи дори и най-малката частица от двете наранени люпила да остане жива. Щом не можеше да използва Релекер за собствените си цели, не възнамеряваше да я остави на кликисите.

Ракетите бяха изстреляни със съвършена точност. Атомните взривове, унищожиха останалите кликиси и пречистиха Релекер от нашествието на насекомите… както и от всички хора, които може би бяха оцелели.

Когато откраднатите от ЗВС кораби бавно се отдалечиха от системата, Релекер бе мъртва.

— Радвам се, че поне веднъж постигнахме чиста победа — рече високо Сирикс, макар че се чувстваше обезсърчен: не бе успял да сложи ръка на технологичните фабрики, както се бе надявал.

Двете компита наблюдаваха как планетата изчезва от екрана.

— Нашият проблем остава нерешен, Сирикс — каза ПД.