Пепел от светове

92.Заместник-председателят Елдред Каин

Разнебитените останки от нападателната група на генерал Ланиан се върнаха от Пим и Конрад Бриндъл докладва как кликисите са ги разгромили. Заместник-председателят Каин прилежно си водеше бележки.

Бриндъл дори не се опита да прояви тактичност. Отсеченият му глас ясно изразяваше неодобрението му, докато обвиняваше за съкрушителното поражение единствено Ланиан.

— Изобщо нямаше нужда от всичко това. Конфедерационните кораби доброволно ни предложиха помощта си. Ако се бяхме обединили, можехме да унищожим люпилото.

— Вместо това генералът се е провалил при изпълнението и на двете задачи — изръмжа Базил. — Успял е да превърне една сигурна победа в две съкрушителни поражения.

Бриндъл бе непоколебим.

— Да, господин председател. Заради него ЗВС загуби три манти, „Дете на гърма“ и множество войници, включително самия генерал Ланиан.

— А силите на Конфедерацията са останали незасегнати. Този идиот вероятно е мислел, че ще успее да ме впечатли.

Каин мълчеше. Не коментира дали нападението е било добра идея още от самото начало — по-добра от наивния план да изпратят адмирал Диенте при кликисите с древното преводаческо устройство. Председателят твърдоглаво продължаваше да търси заговорници, но заместникът му се опитваше да бъде по-незабележим и небиещ на очи от всякога.

Председателят бе съсипал командната структура на Земните въоръжени сили. Много от местата във висшия ешелон бяха овакантени, надолу по пирамидата също зееха празнини — резултат от измяната на черните роботи.

Базил се загледа в екрана.

— Пайк и Сан Луис са единствените оцелели адмирали, а не съм възхитен от нито един от двамата. — Направи кратка пауза, преди импулсивно да вземе решение. — Бриндъл, вие доказахте способността и предаността си, и то неведнъж. Назначавам ви за командир на Земните въоръжени сили.

Бриндъл се сепна, Каин също.

— Сър?

Председателят вписа текста на промяната в командната мрежа и го пусна в системата.

— С настоящото ви назначавам за генерал — най-висшия офицер в Земните въоръжени сили. — За един дълъг миг лицето му остана безизразно и отдалечено, но после той си спомни, че трябва да се усмихне. — Господин заместник-председател, подгответе всичко за незабавното провеждане на церемонията. Искам крал Рори лично да окачи звездите на генерал Бриндъл.

На другия ден, облечен в разкошните си дрехи, с искряща от скъпоценни камъни корона, младият крал утвърди Конрад Бриндъл за новия главнокомандващ на ЗВС.

Бриндъл коленичи пред краля в чисто новата си униформа. През целия си живот бе служил вярно на ЗВС, но сега изглеждаше изумен от късмета си. Рори каза няколко думи за смелите и предани действия на Бриндъл и закачи на рамото му символа на новия му ранг.

Натали Бриндъл, съпругата на Конрад, седеше на почетно място до трона, също облечена в униформата си от ЗВС Тълпите започнаха да аплодират, а медиите записваха всяка секунда от необичайното събитие. Каин наблюдаваше, без да каже нищо. Сцената приличаше досущ на посвещаването в рицарство на някой оръженосец от древен крал.

Следващата вечер Каин се върна в апартамента си в сърцето на пирамидата на Ханзата. Тук поне нямаше никакви прозорци и никой, който да го разсейва. Повече от час седя в тишината, замислен за безценните си картини на Веласкес. Трябваше да се съсредоточи.

И все пак дори и в личното си убежище заместник-председателят забеляза слаби признаци, че вещите, мебелите и хранилищата му са били грижливо претърсвани. Побиха го ледени тръпки: дори и сега можеше да го наблюдават с микроскопични камери. Ако започнеше да ги търси, председателят можеше да реши, че съвестта му не е чиста. Не, щеше да изчака и чак после да постави дискретно устройство, което да прихване камерите, да ги намери и да сглоби огледало, което да го показва как се занимава с най-различни невинни дейности.

Но в крайна сметка той наистина се занимаваше с невинни дейности. Нямаше за какво да се безпокои. Знаеше, че председателят Венцеслас все още търси предателя или предателите в обкръжението си, решен да открие истинските убийци, но също така знаеше и че Базил никога не е вярвал, че осемнадесетте изкупителни жертви наистина са били членове на Меча на свободата. Прекалено беше умен за това. Екзекуциите бяха просто представление, не израз на правосъдие или отмъщение.

Каин внимаваше много. Надяваше се, че не е оставил никакви следи.

Обезпокоен, но добре прикрил тревогата си от всеки евентуален таен наблюдател, Каин излезе от апартамента си. Бяха го повикали да присъства на „спешна“ загадъчна среща в Двореца на шепота… предполагаема среднощна конференция със самия крал Рори, макар Каин да бе сигурен, че зад това стои председателят.

Когато тръгна по улиците — без да привлича излишно внимание, — забеляза, че униформените чистачи на Базил наоколо са повече от обикновено. Обикаляха и дебнеха.

Каин не страдаше от параноя, но не се съмняваше, че дебнат него.