Пепел от светове

160.Крал Питър

Седнали на масата в една малка стая в Двореца на шепота, Питър, ОХ, Естара и заместник-председателят Каин обсъждаха какво да правят със сваления крал Рори. Въпреки че ОХ бе готов да декламира членове и алинеи както от закона на Ханзата, така и от дипломатическата традиция, до решение така и не се стигна.

— Семейството ми загина при злополука… ако наистина е било злополука. — Рори преглътна с мъка. — Просто си искам нормалния живот.

— Можем да се погрижим момчето да заживее удобно някъде с ново име и нова самоличност — предложи Каин. — Ако изчезне от погледа на обществото, хората скоро ще го забравят.

— Не съм сигурна, че това е най-доброто решение. Като се имат предвид действията на председателя, по-вероятно ще решат, че сме го убили — възрази Естара.

Питър погледна Рори, който, изглежда, имаше трудности да следи разговора.

— Съжалявам, но ти си крал Рори, за добро или зло. И все още можеш да ни помогнеш. Трябва да ни помогнеш.

— Ами ако му намерим някаква церемониална роля? — предложи Каин. — Да го понижим, но без да го прогонваме в немилост. Да му позволим да задържи свитата си.

— Хората вече преживяха достатъчно бъркотии, а това ще ни помогне с приемствеността — съгласи се Естара. — Той може да служи като мост между старата Ханза и новата Конфедерация.

За церемонията по абдикирането се наложи на площада да се строят войници, които да удържат тълпите и медиите. Докато Питър и Естара стояха до Рори под ярките светлини, кралят видя, че лицето на младия мъж е обляно в пот. Толкова приличаше на загубения му брат, че жестокостта на номера на Базил дори и сега го опари като сол в рана. Но това не беше по вина на Рори.

— Не изпитвам враждебност към теб — прошепна Питър съвсем тихо, за да не го чуе никой друг. — Не се срамувай.

— Не съм искал да ме правят крал. — Рори все още носеше царственото си одеяние. — Но това не означава, че не съжалявам за някои от нещата, които съм направил.

— Никой не разбира това по-добре от мен — каза Питър.

— Радвам се, че председателят е мъртъв. Вече няма защо да се боя. — Тъмните очи на Рори се вдигнаха към него. — Не знам откъде си взел сила да му се противопоставиш.

— Понякога и аз не знам.

Под портрета на Базил, който висеше на стената в заседателната зала, имаше надпис: „Последният председател на Теранската ханзейска лига“. Самата зала бе заключена и никой нямаше достъп по нея. След време галерията можеше да се окаже полезна като място с историческа важност, но засега Питър не искаше никой да се взира в портрета на Базил.

Преди абдикацията двамата с Естара присъстваха на скромното и слабо отразено в новинарската мрежа погребение на председателя Венцеслас само от чувство за дълг. Доколкото видя кралят, никой не пророни сълза. Макар че имаше възможност да ги придружи, Сарейн не можеше да понесе да се върне на Земята толкова скоро и предпочете да остане на „Юпитер“. Скоро щеше да се върне у дома, на Терок. Полковник Андез бе може би единственият човек, който искаше да присъства на погребението, но тя и чистачите й се намираха под арест и ги чакаше процес.

Сега Питър и Естара заеха местата си на двата трона, а Рори застана пред тях прав. Момчето бе запаметило репликите си за едно последно представление. Тълпата бавно притихна, изпълнена с очакване. Чуваше се само тип шепот. Питър едва забележимо кимна на младия мъж.

Рори свали сложно изработената златна корона от тъмната си коса все едно сваляше огромно бреме.

Заговори с висок ясен глас:

— Ханзата и Конфедерацията трябва да имат един водач — само един истински крал. Направих всичко по силите си да ръководя Ханзата, но сега, когато преминахме през тези бурни води и сме в безопасност, отстъпвам пред теб, Питър. Отказвам се от трона си и ти давам тази корона за съхранение.

Питър прие короната и я сложи в скута си. Сред зрителите се надигнаха бурни аплодисменти, които станаха още по-високи, когато Рори се отпусна на едно коляно пред краля.

Питър каза:

— Кралицата и аз те молим да продължиш да служиш на хората и да им помагаш да се чувстват добре дошли в Конфедерацията.

— Винаги, ваше величество.

Последва галаприем, на който присъстваха висши служители и бюрократи от Ханзата, както и представители на планети, включени в Конфедерацията. Посредством фиданките зелените жреци вече бяха разпространили новината и в най-отдалечените колонии.

Заместник-председателят Каин се приближи до Питър. Вместо да търси власт, той предпочиташе да придобива и да се наслаждава на още класически творби на изкуството, които да добави към колекцията си.

— От какво още имате нужда, преди да се установите в Двореца на шепота, ваше величество? — попита той. Държеше чаша шампанско, но не отпиваше от нея. — Ще се нанесете ли в покоите си в кралското крило, ще доведете ли сина си тук? Жителите на Земята ще ви приветстват.

Естара погледна съпруга си и каза:

— Не сме говорили за това.

В добавка към случайните лунни късове, които от време на време се промъкваха през ревностно поддържаната мрежа, загубата на Луната бе оставила Земята нестабилна, с чести по-леки трусове и по-сериозни земетресения. Питър бе назначил екипи учени на Ханзата да съставят профил на очакваните климатични и сеизмични последици, а освен това много скитнически изобретатели вече бяха предложили услугите си, жадни да забият зъби в поредния интересен и крайно необикновен проблем. Накрая парчетата от разрушената Луна щяха да се установят в широк разпръснат пръстен около планетата. Дотогава обаче щеше да има много промени, повечето непредсказуеми.

Но не това бе причината, поради която не искаше да се установява обратно на Земята. Той поклати глава.

— Не, господин Каин. Реших, че Терок е сърцето на Конфедерацията. Там е нашата нова столица и това е мястото, откъдето трябва да управлявам. Но ще се връщам тук много често, а и ще имаме зелени жреци с фиданки, така че преките линии за комуникация остават отворени.

ОХ, както винаги, щеше да ги придружи.

— Ако мога да бъда от помощ на временното правителство, бих желал да поема този или какъвто ангажимент прецените за подходящ, крал Питър. С нетърпение очаквам да си създам много нови спомени.

— Ти си доказал предаността и компетентността си многократно, ОХ, но аз все още се безпокоя каква голяма част от миналото ти липсва. — Питър се обърна към Каин. — Господин заместник-председател, моля ви за една услуга. Знам, че вероятността е малка, но трябва да попитам.

— Питайте. Сега вече ме заинтригувахте.

— Като учителско компи тук, в Двореца на шепота, ОХ е обучавал мен, принц Даниъл, стария крал Фредерик и всички наши предшественици. Тъй като ролята му е толкова важна, надявах се, че някой в Ханзата е оценил стойността му.

Гладкото чело на Каин се сбърчи.

— Да, осъзнаваме колко жизненоважна роля изигра компито. Каква услуга ви трябва?

— ОХ изтри по-голямата част от спомените си, за да може да пилотира хидрогския кораб. Мога само да се надявам и да се моля председателят Венцеслас да е имал предвидливостта да запази копие на всичките му спомени. В противен случай ще загубим целия важен опит на ОХ, както и чудесната личност, която се е развила у него с течение на годините.

Заместник-председателят въздъхна.

— Със сигурност знам, че председателят Венцеслас никога не е помислял за подобно нещо. Не би си губил нито времето, нито усилията.

На лицето на Питър се изписа разочарование.

— Все пак трябваше да попитам.

На устните на Каин се появи дяволита усмивка.

— Аз, от друга страна, не бях толкова небрежен. Наистина съществува копие на спомените на ОХ. Направих го самият аз скоро преди вие с кралицата да избягате. Можем да го инсталираме без никакъв проблем.