Пепел от светове

36.Орли Ковиц

„Сляпа вяра“ полетя припряно обратно към Оскивъл със стряскащите новини за появата на кликисите на Релекер. Когато капитан Робъртс показа образите им на екрана на скитниците в главната административна сграда, Роб Бриндъл бе озадачен.

— Но какво правят буболечките там? Никога не са имали претенции към Релекер. Това беше законна погранична база на Конфедерацията.

Тасия се вбеси още повече.

— Буболечките искат да завладеят всичко. Аз казвам да предприемем офанзива! Веднага щом корабите на адмирал Уилис излязат от дока, ще разполагаме с повече от достатъчно огнева сила, за да смачкаме тия гадинки.

— На Релекер не е останал никой, когото да спасим — каза Орли. — Няма нищо за спасяване.

Скитниците, особено тези, които не се бяха изправяли лице в лице с кликисите, се мусеха и ръмжаха недоволно.

— Достатъчно бягахме и се крихме! — заяви една сбръчкана стара жена. — Някой трябва да даде на тия буболечки един хубав урок.

— Ами фероуите? — попита Лиона, зелената жрица. — Съвсем скоро фероуите нападнаха Терок.

— А зевесетата нападнаха Голген — допълни Роб.

— Прекрасно е да имаш толкова много врагове, че да можеш да си позволиш да избираш — заключи господин Стайнман.

Въпреки че не спираше да мърмори как копнее да се отпусне и да се пенсионира, Стайнман прекарваше по-голямата част от времето си в лабораториите, където Кото Окая си играеше с разни нови идеи. В началото на кариерата си Стайнман бе известен като любител на рисковете, докато изследваше неизвестната дотогава кликиска транспортална мрежа. Сега искаше само да се установи някъде и да живее спокойно, но се налагаше да е постоянно зает с нещо.

Орли и ДД, който предано вървеше до нея, завариха двамата в лабораторията на Кото. Орли нямаше дом, в който да се прибере, и бе достатъчно голяма да се грижи сама за себе си, да поема отговорност. Сред скитниците всяко момиче на нейната възраст вече работеше рамо до рамо с всички останали, а Кото нямаше нищо против да позволи и на нея, и на господин Стайнман да му помагат.

Лабораторията представляваше куха скала, като празна черупка от орех, покрита с купол от прозрачни застъпващи се чинии, през които просветваше отразената светлина на газовия гигант.

Кото и господин Стайнман се бяха съсредоточили върху малкия хидрогски кораб, който им бе доставила адмирал Уилис. Дори след всички изпитания, през които беше преминал корабът, гладката му кристална повърхност сияеше с всички цветове на дъгата. Като мърмореше нещо неразбрано, Кото пъхна глава в отворения люк. Двете му изследователски компита, КР и ГУ, работеха до него: водеха си бележки, правеха проби и довършваха най-различните задачи, които Кото бе започнал.

Щом Орли и ДД влязоха в лабораторията, господин Стайнман вдигна глава от инструментите, които подреждаше. Появата им разсея и Кото, който хвърли поглед през рамо към момичето.

— Надявам се, че не трябва да се занимавам с някакъв административен проблем.

— Просто искам да се уверя, че господин Стайнман не ви създава неприятности — засмя се тя.

— Може да съм дърт, момиче, но все още имам глава на раменете.

— Все някой трябва да е практичен. — Кото взе един електронен бележник, който бе оставил на прозрачния под на кораба. — Трябва да проверя докладите за изпитанията, проведени от инженерите на Ханзата. Някой си доктор Свендсен е провел първоначалните проучвания, но сега е мъртъв. Май компитата са го убили. Все пак крал Питър и ОХ ни предоставиха по-голямата част от записките му.

— Мога ли да помогна с нещо? — попита Орли.

— Аз също съм отличен асистент — включи се и ДД. — Първите ми собственици искаха само приятелско компи, но моите господари Маргарет и Луис Коликос модифицираха програмите ми така, че да мога да им помагам в изследванията им.

— Ако можеш да си намериш тук нещо, което да правиш, ДД, непременно го направи — каза господин Стайнман. — Винаги има работа, и то много. Измий прозорците, ако обичаш. С Кото се опитваме да разберем как да докараме компитата тук.

Орли погледна към звездите и огромния газов гигант. В кръга на пръстена проблясваха малки светлини — корабите неспирно се движеха между отделните корабостроителници.

Окото й бе привлечено от една светлинна ивица, която се движеше извънредно бързо — товарен кораб, който летеше стремглаво, преди да се гмурне в пръстените; летеше така, сякаш го гони цяла глутница вълци.

— Закъде ли бърза толкова?

— Или от кого бяга? — допълни ДД.

Кото изпълзя от кораба и изви врат, за да види какво става.

— Сигурно от всички тия кораби на зевесетата.

Един дреднаут и група по-малки съдове на ЗВС летяха след товарния кораб, който отчаяно се мъчеше да им избяга. Из цялата база завиха аларми.

Веднага щом се приближиха, корабите на ЗВС откриха огън.