Пепел от светове

69.Сарейн

Когато се срещна със заместник-председателя Каин и капитан Маккамон в рядко използваните проходи под Двореца на шепота, Сарейн знаеше какво точно правят. С натежало сърце осъзна, че това няма да е игра с развилнели се „дисиденти“, които внедряват завоалирани съобщения в излъчванията на медиите. Бе дошло време да се прибегне към по-конкретни действия.

Нямаше изискана дума за планиране на свалянето от власт на председателя, но трябваше да го направят, ако искаха да спасят нещо от Ханзата. Сарейн съжаляваше, че не бе успяла да накара Базил да види истината.

Сега, когато частната яхта на крал Питър вече бе излязла от употреба, малко хора бяха останали да поддържат подземните пещери. Последната зрелищна процесия на Питър и Естара бе наистина впечатляващо събитие, макар че Сарейн я свързваше с мрачни спомени. Същия ден хидрогите бяха нападнали и Терок, и Гарванов пристан, и бяха убили и двамата й братя. По-късно бе узнала, че Базил е възнамерявал да взриви кораба на краля и кралицата, след което да припише вината на скитниците.

Твърде дълго бе наричала подозренията на Естара „глупости“. Твърде дълго бе отказвала да забележи очевидното. Но повече не можеше да се преструва на сляпа.

С Каин и Маккамон си бяха измислили история как кралската яхта трябва да бъде обновена, та крал Рори да може да вземе участие в подобна процесия. В крайна сметка (щяха да се обосноват пред Базил, ако ги попиташе) защо да не осигурят на Рори поне толкова величие и блясък в очите на хората, на колкото се бяха радвали предишният крал и кралицата? Председателят не би им възразил.

Тримата заговорници вървяха по обраслия с мъх тротоар покрай спокойния покрит с водорасли канал. Каин и Маккамон бяха проверили системите за сигурност в Двореца на шепота, за да се уверят, че никой не наблюдава тези тунели. Скоро Базил със сигурност щеше да забележи това недоглеждане, но в сегашния момент разполагаше с твърде малко хора и трябваше да се тревожи за прекалено много други неща.

— Трябва да го отстраним — каза заместник-председателят Каин тихо, почти шепнешком. — Дори архиотецът вече не издържа, ако сте обърнали внимание: променя части от речите си и възразява срещу съдържанието им. Това доста притеснява председателя.

— Архиотецът е глупак, ако смята, че председателят се интересува какво мисли той — презрително каза Сарейн. „Базил вече не слуша дори мен“.

— Председателят не се влияе от общественото мнение — каза Каин. — Продължава напред въпреки всичко и отказва да повярва, че може да се наложи да промени посоката си. Или да признае, че е допуснал грешка.

— Като например начина, по който се отнесе с мага-император ли? — попита Сарейн.

Маккамон попипа с мрачно изражение ножа на колана си.

— Общо седемнадесет мъртви, хора и илдирийци, в този нескопосан опит за бягство. — Поклати глава, дълбоко покъртен от сцената, на която бе станал свидетел там. — И кой може да ги обвини? Председателят постави мага-император в непоносима ситуация.

— Всички сме в непоносима — в опасна — ситуация — каза Сарейн.

Маккамон се извърна към нея. В очите му се четеше прямота.

— Не мога да гарантирам, че ще успея да ви защитя, Сарейн.

— Не се нуждая от защита.

— Напротив. Някога председателят може да ви е обичал, но това няма да ви спаси сега. Не бъдете сляпа.

Сарейн усети в гласа на капитана чувство, което той се мъчеше да прикрие, и това я смути.

— Моля ви, не се излагайте на опасност заради мен, капитане.

— Ще направя това, което трябва. — В гласа му звучеше негодувание.

— Всички ще направим това, което трябва — заяви твърдо Каин. — Очевидно е, че по един или друг начин скоро цялата тази ситуация ще стане неудържима. Но протестите по улиците не могат да постигнат всичко. Чистачите обръщат всичко наопаки и арестуват всеки, надигнал глас срещу председателя. Всичко това е ясен признак на репресивен режим в последните му дни. В историята има достатъчно подобни примери и всеки, който си направи труда да погледне, може да ги види. Аз например бих предпочел да яхна колелото на промяната, отколкото да се оставя да ме смачка.

— Председателят Венцеслас е очевидна заплаха за оцеляването на човешката цивилизация — уточни Маккамон.

Тъй като всеки миг удължаване на разговора означаваше значителен риск, Сарейн реши да се насочи към практичната страна на нещата.

— Как ще постъпим? Ще го изместим ли? Или ще го накараме да се оттегли? Можем да го задържим под арест, докато изцяло не подменим състава на правителството.

Отговорът на заместник-председателя Каин бе безцеремонен, но необорим:

— Половинчатите средства няма да имат успех. Председателят със сигурност е взел предпазни мерки. — Погледна Сарейн, после Маккамон. — Трябва да го убием.