Пепел от светове

109.Председателят Базил Венцеслас

Кабинетът му вече не беше безопасен. Досега стъклената пирамида на Ханзата винаги го бе поставяла толкова високо, че можеше да вижда мозаечната шарка на човечеството, без да се отегчава от подробностите на отделните парченца. Напоследък обаче не му допадаше да е толкова разпознаваем. Толкова уязвим. Стъклените прозорци в кабинета му бяха бронирани срещу язери и ракети, но не и срещу планини, падащи от небето.

Дори дълбоко под земята и защитен от висока половин километър скала, Базил не можеше да е напълно сигурен, че е в безопасност. Ударът на някое по-голямо парче от Луната можеше да го убие и тук, точно както ако бе останал в кабинета. Освен това някой по-хитър убиец несъмнено все можеше да намери начин да стигне до него.

Отначало смяташе да установи временен щаб на „Голиат“ — кораба на генерал Бриндъл, който все още кръжеше в орбита. Идеята му се бе сторила добра, но после осъзна колко уязвим може да е един дреднаут за атака отвън. Ами ако черните роботи ги предадяха и откриеха огън? Ако някои от корабите на ЗВС вдигнеха бунт? Ако фероуите се върнеха? Или Илдирийският слънчев флот? Или кликисите? Толкова много врагове. Дори предишните му съюзници се бяха обърнали срещу него.

Да, Базил трябваше да е много, много предпазлив. Като председател трябваше да е максимално защитен. Трябваше да е в безопасност — кой друг можеше да ръководи Ханзата в тези ужасни времена?

Решението да премести кабинета си в тунелите дълбоко под пирамидата на Ханзата бе взето импулсивно. Тунелите бяха стари, оскъдно обзаведени и предвидени само за най-жестоките и краткотрайни аварийни ситуации, но скалите бяха здрави и най-важното, оттук Базил можеше да контролира кой да влиза при него. Това бе най-доброто, което можеше да направи.

Работниците довършваха модификациите, които бе наредил, и шумът от работата им звучеше угнетяващо. Тежки платформи и малки копачи разчистваха още помещения и коридори, разширяваха защитения подземен пост. Прахът във въздуха се смесваше с мириса на газовете от машините — остра миризма, с която филтрите въпреки целия си капацитет не можеха да се справят докрай. Леките панели хвърляха навсякъде сенки с остри ръбове. Мястото напомняше на Базил за сурово обзаведен скрит бункер, където някой свален лидер може да се скрие от разярената тълпа. Това сравнение изобщо не му харесваше.

На скалните стени бяха монтирани комуникационни екрани, така че Базил можеше — както винаги — да наблюдава всичко.

Над Земята летяха множество съдове — съгледвачески кораби, кораби на ЗВС, спасителни кораби — и прихващаха скалните късове. Това беше първата защитна линия в плана на Базил. Но космосът бе толкова огромен, а корабите — така малобройни, че Базил не можеше да спре всички отломки.

Вчера например една с приблизителен диаметър шестстотин метра бе унищожила половината Буенос Айрес, а други две бяха ударили Северния полюс. Трета се бе стоварила в средата на австралийската пустиня — и всичко това преди основната част от масата на разбитата Луна изобщо да е стигнала до Земята!

С всеки нов доклад страхът и гневът на Базил растяха. Сякаш самата природа се бе обърнала срещу него и бомбардираше неговата Земя от чиста злоба.

Светът не спираше да се тресе от паника. Нещо по-лошо: сякаш всички обвиняваха Базил. Патрик Фицпатрик бе изпълзял от дупката, в която се криеше, и бе показал на всички как Ханзата бе елиминирала бившия председател. От неговата уста предотвратяването на предателство звучеше като нещо лошо! Освен това Фицпатрик представяше в изцяло фалшива светлина мисиите, с които генерал Ланиан се бе сдобил с екти от скитническите постове.

Въпреки това обаче бе успял да вдигне голяма врява. Мечът на свободата ревеше все по-гръмогласно за оставката на Базил и завръщането на крал Питър. Лековерни глупаци! Ако Питър не му се бе противопоставил, ако всички в Ханзата просто бяха правили каквото им кажат, ако човешките същества бяха проявили малко чувство за отговорност, нямаше да се случи нищо лошо. Човешката раса щеше да върви по правия път.

Цялата вина си беше само тяхна. Как можеха да обвиняват него!

Заместник-председателят Каин стоеше до тапицирания в черно стол на Базил. Току-що му бе представил ежедневния си доклад за ставащото на повърхността — картина, която ставаше все по-мрачна. След признанието и екзекуцията на Маккамон Базил бе принуден да държи Каин и Сарейн близо до себе си. Неочакваното пристигане на Слънчевия флот и адът, който бе последвал, не му бяха оставили време за по-нататъшни разследвания и се налагаше да разчита на тях.

Техниците се развикаха:

— Господин председател, приближават се кораби! Много са. Приличат на… кораби на ЗВС. Десет манти, един дреднаут и множество малки съдове.

— Имаме ли кораби на ЗВС, за които да няма доклади? Да не би Сирикс да се е отказал от сделката? — обърна се Базил към Каин. Заместникът му рязко поклати глава.

А после Базил се почувства така, сякаш някой го е зашлевил. На екрана се появи крал Питър с официални одежди. Кралица Естара стоеше до него.

— Хора на Земята, Конфедерацията идва, за да ви помогне в изпитанието ви — каза Питър. — Водим много скитнически кораби, за да начертаят и пренасочат най-големите лунни късове, и големи военни съдове за най-тежката работа. Моля ви да приемете помощта ни, за да осигурим безопасността на Земята.

Базил почувства как кръвта нахлува в лицето му. Задъха се.

— Това е лудост! Корабите на генерал Бриндъл веднага да го задържат. Крал Питър трябва да бъде съден за престъпленията си. Прогонете скитническите кораби. Те са вражеска военна сила, проникнала в нашата система.

Каин не помръдна. Гласът му бе хладен и логичен:

— Господин председател, не можем да си позволим да отхвърлим предложената помощ. Нямаме сили да се справим сами.

Базил прободе заместника си с поглед.

— Не разбирате ли какво се опитва да направи Питър? Дошъл е просто за да ми се подиграва, да се перчи, че е невредим, докато аз се крия под земята, и да открадне верността на хората — моите хора. Алтруизъм, как не! Подбудите му са изцяло лични — просто начин да забие ножа и да го завърти в раната ми.

— Преценявате го погрешно, сър. Вие двамата може и да се различавате в мненията си по политическите въпроси, но Питър искрено се вълнува от това кое е най-добро за Земята. Сигурен съм в това. Опознах го добре, докато беше тук.

— Не се оставяйте да ви заблуди. Той просто си вири носа и се опитва да ме събори.

— Сър, отчаяно се нуждаем от помощ. Не можем да си позволим да отхвърлим предложението им, знаете го.

Базил поклати глава, умът му прелиташе трескаво от една мисъл към друга.

— Сирикс и кликиските роботи също изучават късовете. Могат да направят мрежи и кораби, които да ни помогнат да ги отклоним. — Рязко стана и се изправи лице в лице със заместника си. — Не разбирате ли? Ако Питър ни спаси, това ще означава, че Ханзата е паднала. Ще покаже, че е по-добър от мен. Иска да ни накара да свалим защитата си и веднага щом това стане, Конфедерацията ще ни нападне и ще ни покори и Питър ще заграби властта — точно това, което винаги е искал.

Осъзна, че всички в подземния контролен център са вперили очи в него. След дълго мълчание един от техниците се намеси:

— Господин председател, току-що засякохме още три удара в южната част на Атлантическия океан. Предизвикали са приливни вълни, които ще ударят бразилското крайбрежие след по-малко от час. Обявена е евакуация, но навярно няма да има време за повечето хора.

Базил стисна юмруци. Да, тъкмо Питър бе насочил тези парчета натам, където щяха да причинят най-големи вреди.

Каин отново се обади, този път по-настоятелно:

— Господин председател, не можем да отхвърлим предложената помощ.

— Добре, оставете го да се преструва. Но мен не може да ме заблуди. — Разгромен, Базил се извърна настрана. Мислите му се отклониха в друга посока. На лицето му бавно се изписа усмивка. Да, той имаше едно последно тайно оръжие, което можеше да насочи срещу Питър. Не бе очаквал да го направи толкова директно, но сега възможността му се бе удала сама.

Базил бе гледал многобройните записи на семейство Агуера, направени много преди „крал Питър“ да бъде представен пред обществеността. Знаеше колко силно Реймънд/Питър бе обичал майка си и малките си братя. Питър би се вкопчил във всяка надежда, че клетият малък Рори е оцелял. Това момче щеше да е идеален лост, който да принуди Питър да мирува. За щастие самият Базил не страдаше от подобна слабост.