Пепел от светове

124.Тасия Тамблин

Сега, когато фероуите бягаха, корабите на Слънчевия флот нямаха търпение да се втурнат обратно към Илдира и да довършат работата. Адар Зан’нх нареди на всички оцелели бойни лайнери да се съберат и да се приготвят за заминаване.

Скитническите кораби, които бяха останали невредими, също бяха готови да се включат в кампанията, въпреки че замръзналите им венталски муниции се бяха свършили. В един от откритите оживени хангари на небесната мина Тасия се присъедини към останалите и погледна ентусиазираните им лица. Кото Окая потръпваше при всеки по-висок шум — товаренето на корабите, потеглянето им и съскането на отдушниците.

— Трябва да тръгнем след тях — настояваше магът-император Джора’х. — Илдира е беззащитна. Руса’х и неговите фероуи ще опустошат цялата планета само защото го разгромихме тук. Няма да спре пред нищо, за да ме нарани.

— Може би Руса’х няма чак такъв контрол над фероуите, както си мислим — предположи Осира’х.

Джес каза:

— Моите водоносци са се върнали на Терок и са готови да се хвърлят в битка. Ще им предам да ни последват към Илдира.

Тасия със задоволство установи колко разгневени са всички на фероуите. Това й напомняше за собствените й чувства към кликисите след премеждието на Ларо. Кликисите… проблем, който все още не бе решен. Мисълта за десетте фероуи, които бе убила с ледените си снаряди, й бе приятна, но планът й се струваше зле замислен.

— Вижте, не се ядосвайте. Шиз, не мога да повярвам, че аз съм гласът на разума тук! Лошото планиране е лоша тактика. Наистина ли сте подготвени възможно най-добре? Вярно, наистина можете да се отправите към Илдира, но няма да спечелите битката. Поемете си дъх и го направете както трябва.

Кото също бе раздразнен.

— Преди дори да си помислим отново да се изправим срещу фероуите, трябва да натоварим корабите с хиляди замръзнали снаряди. — Навъсено изгледа адар Зан’нх. — Вашите бойни лайнери не могат да устоят на горещината на фероуите, а както знаем, илдирийците си имат навик да блъскат корабите си в разни неща. Значи ви трябва по-добра броня.

— Нашата броня е най-добрата, създавана някога — каза Зан’нх с безизразен глас. — Няма нищо по-добро от нея.

— Значи ще трябва да измислим нещо по-добро, може би малко необичайно.

Лицето на командира на Слънчевия флот леко се разведри.

— Да, вас, човешките инженери, много ви бива в това.

— Някакви идеи, Кото? — попита Ческа.

Изобретателят се почеса по главата.

— Помолихте ме да помисля за начини да използваме венталите — започна той. — Ами ако ги накараме да оформят мъглив щит, като пашкул, около корпусите на нашите кораби?

— Ако искаме да развием и щита, и ледените снаряди, ще ни трябва много повече венталска вода от тази, с която разполагаме тук — разсъдливо каза Ческа.

Тасия обаче прие предложението на Кото с оптимизъм. Това бе крачка във вярната посока.

— Тогава трябва да си набавим повече, преди да сме се отправили към Илдира. Ако искаме да разгромим фероуите, ще трябва да се бием така, както никога досега.

— Можем да си набавим толкова венталска вода, колкото ни трябва — заяви Джес и кимна на сестра си. — Тасия, ти можеш да поведеш скитниците в битка. А Кото…

За всеобща изненада инженерът поклати глава.

— Аз няма да дойда с вас. Вече се уверихме, че оръжията ми действат, и това ми стига. Мисията е изпълнена. Сега трябва да довърша един друг проект — нещо също толкова важно, което досега пренебрегвахме. Или си мислите, че врагът ни е само един?

Ческа настръхна.

— Но нали трябва да победим фероуите!

— Така е, но за да го постигнете, не ви е нужно аз да съм на борда на някой кораб. Моята кликиска сирена от дни е готова за тестване, но изникнаха толкова други неща… Ако се окаже, че действа, можем да се отървем от цялата кликиска заплаха.

На Тасия не й трябваше да чува нищо повече.

— В такъв случай ще имаш нужда от помощта ми, Кото. Имам пребогат опит с тези проклети буболечки, а и трябва да им го върна за онова, което направиха с колонистите на Ларо! Щом имаш оръжие, ще ти намеря кликиси, върху които да го изпробваш.

Ческа и Джес я изгледаха втрещено, но Тасия не трепна.

— Знам, че би трябвало да дойда с вас и да ви помогна в борбата с фероуите. Шиз, може би дори би трябвало в този момент да съм на Земята с Роб и адмирал Уилис и да им помагам да се справят с отломките от Луната. Но моята Пътеводна звезда ми казва, че трябва да направя друго. Имай ми доверие, Джес.

Той изгледа сестра си и въздъхна дълбоко.

— Винаги си вземала решенията си сама, Тасия. Когато избяга и се присъедини към зевесетата, не попита никого от нас какво мисли. И сега не мога да те спра.