Пепел от светове

131.Патрик Фицпатрик

След като заместник-председателят Каин ги освободи, най-рационалният, логичен и благоразумен курс на действие на Патрик и Зет би бил да откраднат някой малък космически кораб и да се отправят към съдовете на Конфедерацията.

Но Патрик не беше нито в рационално, нито в логично, нито в благоразумно настроение.

Каин им бе казал как могат да помогнат да свалят председателя и тази възможност просто бе прекалено ценна, за да я пропуснат. Патрик все още разполагаше с контактите, оставени от баба му, както и с голяма част от фондовете. Беше време да рискува всичко.

— Все още не мога да убедя самата себе си, че това не е някакъв номер. — Зет предпазливо се огледа. — Какво печели заместник-председателят от това?

— Той е умен. Вижда, че председателят е повел всички към ръба на бездната, и не възнамерява да е една от овцете, които ще паднат оттам.

Навсякъде по претъпканите улици и площади имаше демонстрации на Меча на свободата. Патрик забеляза, че протестите са станали по-яростни през дните, изминали от арестуването им, и не можеше да не остане доволен.

— Май нещата са загрубели, и то много — отбеляза той.

Докато си проправяха път сред демонстрантите и крещяха в общата вълна на все по-силен гняв, той с изненада чу как някой вика:

— Вижте! Това е Патрик Фицпатрик! Свободен е!

— Чух, че са ги екзекутирали.

— Сигурно са избягали.

— Той ни показа доказателствата срещу председателя!

— Председателят Венцеслас уби баба му.

Патрик потръпна — не беше сигурен, че иска да привлича толкова много внимание, но вече нищо не зависеше от него: бяха го забелязали прекалено много хора, така че реши да се възползва от тази възможност. Вдигна ръце, докато виковете, оповестяващи неочакваната му поява, се разнасяха все по-нататък сред хората. Шумът донякъде утихна, макар че демонстрантите в краищата на тълпата все още нямаха представа какво става.

— Да, вече не сме в затвора и трябва да продължим работата си. Всички вие сте част от решението на проблема.

— Как да помогнем? — извика някой.

— Трябва ни безопасно място — каза Зет, усмихна се дяволито и добави: — И комуникационно устройство. Време е да съборим председателя и да върнем крал Питър. Председателя го няма, така че момент е идеален.

Патрик се почувства замаян от въодушевление при мисълта за това, което можеше да направи за успеха и какво би направила Мадам Брадвата, ако беше тук. И да, изпита и задоволство, че може да накара председателя да си плати за смъртта й.

— Имам план.

Тълпата ги повлече със себе си. Дори някакви стражи на Ханзата да бяха тръгнали по петите им, демонстрантите щяха да ги защитят. Тази мисъл го накара да изпита странно чувство на могъщество.

За отрицателно време групата ги отведе до една малка сграда и им даде компютри и достъп до комуникационните мрежи. Докато кипеше от яд в килията си, Патрик бе мислил отново и отново за нещата, които все още не беше казал. Бе репетирал речта си наум, бе придавал на гнева си форма и бе подбирал думите си така, че да водят към една цел.

Сега най-после му се удаваше още една възможност. Той даде свобода на мислите и въображението си с ново излъчване, в което призоваваше всички жители на Земята да се вдигнат на оръжие.