Пепел от светове

123.Сарейн

След като изпълни строго определената роля, отредена й от Базил на тържеството, Сарейн се оттегли в апартамента си. „Говори колкото се може по-малко — бе й наредил Базил. — Ти си тук само за да напомниш на Естара, че си с мен. Това е всичко“.

След края на вечерята той се бе върнал в убежището си дълбоко под земята и я бе оставил тук горе. Изобщо не й бе проговорил, макар че сигурно все още я следеше.

Тя се отпусна на едно канапе и се опита да си спомни всяка дума, която сестра й бе изрекла на вечерята, но воят на аларма за евакуация я изтръгна от мислите й. Противният шум изискваше цялото й внимание.

Заплахата от метеоритни сблъсъци все още не бе отминала, затова всеки знаеше, че трябва да се втурне към най-близкото убежище. Теоретично стаите с дебели стени трябваше да им осигурят защита в случай, че цялата сграда се срути, макар че ако в Дворцовия квартал се разбиеше някоя достатъчно голяма отломка от Луната, всичко в радиус от километри щеше да се превърне в пара.

Сарейн се втурна навън, без да взема нищо със себе си. Така или иначе вече бяха махнали всичките й любими вещи, когато Базил бе наредил да премебелират жилището й. Тя забърза по коридора, слезе на долния етаж и хукна към най-близкото убежище за високопоставени личности. Вмъкна се в малката стаичка — и видя, че някой я е изпреварил: заместник-председателят Елдред Каин.

Той заключи вратата и се обърна към нея със студена усмивка.

— Това ще ни даде няколко минути, за да поговорим насаме. Не ми се искаше да създавам такава паника, но не ми хрумна нищо друго. Нямаме много време.

Убежището не предлагаше особени удобства: подсилените със стомана стени бяха направени от дебели каменни блокове, боядисани в бежово, в един метален шкаф имаше храна и вода, в ъгъла една полимерна завеса бе опъната пред малка химическа тоалетна, до която имаше кран за вода и малък умивалник. Фосфоресцентните плочки на тавана можеха да осветяват стаята безкрайно дълго.

Макар че Каин бе заключил, Сарейн все още чуваше воя на алармата в коридорите. Заместник-председателят заговори съвсем тихо:

— Сега е по-належащо от всякога да отстраним председателя. Вие знаете това, Сарейн.

— Разбира се, че го знам! Но първият ни опит пропадна и погледнете какво се случи с Маккамон — както и с осемнадесет невинни изкупителни жертви!

Каин извади от вътрешния джоб на сакото си един церемониален нож. На украсената ножница бяха гравирани инициалите РРМ. Сарейн го позна: беше церемониалният кортик, който Маккамон винаги носеше, като част от униформата си на капитан на кралската стража.

— Взех го от трупа на капитана, преди да изхвърлят всичките му вещи. Почистих кръвта. — Погледна я и изразът му, начинът, по който държеше кортика, я изплашиха. — Исках да го предам на семейството му. Помислих си, че биха искали да го притежават като спомен от всичките тези години на доблестна служба. Но не успях да открия никого. Очевидно нашият капитан Маккамон е бил съвсем сам на този свят. Не е имал семейство, нито някой, който да скърби за него.

— Ние ще скърбим за него — каза Сарейн и гласът й секна. — Ние знаем какво наистина се случи.

Каин почука по дланта си със заострения край на ножницата.

— По ирония на съдбата смъртта на капитана, комбинирана с атаката на фероуите срещу Луната, може да ни е спечелила малко време. Председателят несъмнено вярва, че ни е уплашил достатъчно и няма да посмеем да предприемем нищо. Вече се е насочил към следващия проблем и съм сигурен, че според него ние ще си кротуваме.

— Той ми показа записите от наблюдение! Има доказателства срещу мен.

Каин сви рамене.

— Както навярно и срещу мен. Въпросът е дали ще действаме преди него.

Сарейн си припомни студеното докосване на Базил, потръпна и се запита дали отново ще дойде при нея. Не можеше да позволи това да се случи.

— Трябва да го направим.

Каин се усмихна.

— Съгласен съм. И нямаме друг избор, освен да действаме, без да сме обмислили нещата докрай. Може би сте забелязали, че вечерята ни предостави една възможност. Питър отправи покана, която председателят не може да си позволи да отклони. Съмнявам се, че ще вземе крал Рори със себе си, тъй като това ще го постави в тактически неизгодна позиция, но ще отиде на флагманския кораб на Конфедерацията и зад затворени врати ще стовари върху Питър ултиматума си, подкрепен с шумни заплахи.

Сарейн понижи глас — дори и докато виеше аларма за бедствие, не беше сигурна, че Базил не ги подслушва.

— Какви заплахи?

— Сега, когато крал Питър видя Рори лице в лице, председателят е готов да нанесе фаталния удар. Ще заплаши, че ще убие Рори… и съм сигурен, че ще го направи. При така създадените обстоятелства председателят е абсолютно убеден, че Питър ще се прекърши, вместо да позволи брат му да пострада.

— Рори наистина ли му е брат?

— Нямам представа. И Питър няма.

— Базил мислеше, че и магът-император ще се поддаде на исканията му.

— Ние няма да предоставим на Питър възможност за избор. Залогът е прекалено голям. Докато председателя го няма, Мечът на свободата ще заеме подходящи позиции и ще бъде готов за действие.

Каин бавно извади кортика от ножницата и сведе поглед към наточеното сребристо острие. Беше повече от ясно какво иска да каже.

— Когато котката я няма… — каза Сарейн.

— Ударът трябва да е бърз и изненадващ. Веднага щом председателят напусне Двореца на шепота, ще започнем да действаме. Трябва ми помощта ви.

От самата мисъл за това по гръбнака й плъзнаха студени тръпки, но не толкова студени, колкото мисълта колко още злини може да причини Базил — на нея самата и на човешката раса.

— Все още възнамерявате да го убиете.

Алармите внезапно млъкнаха.

— Не, възнамерявам да направя нещо по-добро от това. Ще го лишим от властта му.

Острието издаде тих металически звук, докато Каин го прибираше в ножницата. Той я върна в джоба на сакото си и заговори с глас, който не търпеше възражения:

— Докато го няма, вие ще избягате от Земята. Излетете в орбита, спотайвайте се и чакайте и веднага щом председателят напусне флагманския кораб, поискайте убежище от корабите на Конфедерацията. Кралица Естара ще ви посрещне с отворени обятия. Кажете на крал Питър, че на Земята всеки момент ще избухне революция и е време да си върне Ханзата. Но трябва да действа бързо, преди председателят да се е възстановил от изненадата, която му подготвям. Това е нашият Рубикон и ние ще го пресечем.

— Питър и Естара няма да ни изоставят. — Този план накара сърцето й да подскочи. Най-после й се откриваше истинска възможност да се махне оттук. — И как ще стигна до корабите на Конфедерацията?

— Помолете капитан Кет да ви закара — отвърна Каин и се усмихна на стъписването й. — Да, тя и капитан Робъртс се върнаха тук няколко дни след унищожаването на Луната. Изглежда, си въобразяват, че председателят е забравил за заповедта за арест и на двамата. За щастие изтрих всички записи, преди разузнавачите да забележат кораба им. Сигурен съм, че капитан Кет ще се радва да ви види.

Сарейн не успя да скрие изненадата си. Виеше й се свят при мисълта, че може да избяга от Земята и може би дори да се върне на Терок.

— Знам как да се свържа с нея.

Каин кимна.

— Погрижете се крал Питър да узнае, че цялото население се е обърнало срещу председателя, но им трябва някой, с когото да го заменят. Ако се върне в Двореца на шепота, хората ще го подкрепят.

Тя стана от твърдата пейка и се заслуша в шума отвън — хората отново бяха започнали да се движат по коридорите.

— А докато аз летя да потърся убежище сред Конфедерацията, какво ще правите вие? Не можете ли да дойдете с мен?

Изражението на заместник-председателя бе неразгадаемо.

— Не, моето място е тук. Трябва да дам на Меча на свободата последните решаващи оръжия, от които се нуждаят. Когато се върне на Земята, председателят ще установи, че не му е останало никакво правителство.