Пепел от светове

54.Заместник-председателят Елдред Каин

Един кораб се приближи към Земята без предупреждение и предизвика всеобща паника и истеричен вой на аларми. Скитнически кораб.

Заместник-председателят Каин погледна следата на кораба на екрана на председателя и каза:

— Никакъв секретен код, никакво обяснение, просто малък кораб, който побира петима пътници. Не е товарен или военен.

— Явно не може да представлява заплаха, но искам да знам какво, по дяволите, прави тук.

Най-после от скитническия съд пристигна съобщение. С равен безполов глас пилотът каза:

— Идваме с мир и в интерес и на нашето, и на вашето оцеляване.

Председателят погледна Каин, сякаш заместникът му трябваше да разполага с моментален отговор.

— Възможно е да са скитнически дезертьори — предположи Каин. — Ако е така, биха могли да ни дадат ценна информация за Конфедерацията — достатъчно ценна, за да си заслужава поне да разговаряме с тях.

— Въпреки това за всеки случай трябва да сме готови за стрелба. — И председателят застана лично пред комуникационния пулт. — Скитнически кораб, изпращам ви координати за приземяване. Имаме ремори, готови да ви унищожат, ако предприемете заплашителни действия.

— Не представляваме заплаха — долетя спокойният безполов глас.

— Това ще преценя аз.

Председателят Венцеслас нареди да разчистят цялата площадка за приземяване на Двореца на шепота и да я обградят с въоръжени стражи.

Малкият кораб се спусна, без да се отклонява и на сантиметър от определения му курс. Отличаваше се с необичайна грациозност и функционалност — не приличаше на никой друг съд, който Каин бе виждал. Председателят само отбеляза колко е грозен.

По сигнал на Маккамон стражите застанаха в готовност. Корабът кацна и правоъгълният люк се отвори.

Вместо мъж в безвкусни скитнически дрехи, както очакваше Каин, на рампата се появи хромирано зелено компи.

— Нямаме враждебни намерения.

Зад първото компи се появи второ със същия размер и дизайн, но оцветено в бронзово и медночервено.

— Аз съм ПД, а това е КТ. Ние сме представители на компитата.

Никой не помръдна. Компитата стояха на рампата и чакаха. Най-после Каин се провикна:

— Кой друг е на борда на вашия кораб? Кой е пилотът?

— И двамата имаме пилотно програмиране — каза КТ. — На кораба ни няма хора.

Председателят Венцеслас се намръщи и махна на стражите да се приближат към компитата.

— Искам пълно претърсване. Проверете за оръжия, подслушвателни устройства, сигнали за оставяне на следи. Сто на сто крият нещо в ръкава си.

— Ние нямаме ръкави — обади се ПД.

Председателят не му обърна внимание.

— Откъде сте взели този кораб? — попита Каин и направи крачка напред.

— От снабдителен пункт за гориво, наречен Скалата на Баримор — отвърна КТ.

ПД добави:

— След като пунктът бе унищожен, предишните скитнически обитатели повече не се нуждаеха от корабите си. Решихме, че може да са ни полезни.

Нито той, нито КТ дадоха повече обяснения.

Екип техници влезе в малкия кораб, но скенерите не откриха нищо.

— Това е само един безобиден кораб, от който всички по-важни устройства са махнати, сър. Дори животоподдържащите системи не функционират.

— Ние нямаме нужда от животоподдържащи системи — обясни КТ.

Стражите заобиколиха двете компита, които изглеждаха абсурдно безобидни.

След като разгледа двата малки робота, кораба и положението от всички страни, Каин реши, че се тревожат за грешното нещо.

— Не смятам, че опасността се крие на борда на този кораб. Според мен тя е в това, което ще ни кажат тези компита.

Председателят бавно кимна.

— Мисля, че сте прав, господин Каин.

Каин се обърна към компитата:

— Защо сте тук?

— Носим съобщение и предложение за председателя на Теранския ханзейски съюз Базил Венцеслас — рече КТ.

Председателят погледна надолу към тях.

— Кой ви изпраща?

— Някога бяхме лични компита на адмирал Ву-Лин от квадрант 3 — рече ПД. — Сега служим на кликиските роботи.

Каин не каза нищо, но много от околните нададоха разярени викове. Дори председателят се зачерви и с усилие отвори уста.

— И защо изменниците роботи са ви помолили да дойдете тук и да говорите с мен?

Двете компита отговориха в перфектно синхронизиран унисон:

— Нашият господар Сирикс желае да обсъдим създаването на съюз срещу нашия общ враг — кликисите.

— И защо да ви вярваме? — изръмжа Маккамон. — Черните роботи обърнаха нашите войнишки компита срещу нас, устроиха масово клане на ЗВС, унищожиха по-голямата част от космическия ни флот.

— Завръщането на кликиската раса принуди Сирикс да предприеме действия, за които сега съжалява — каза КТ. — Действахме, водени от отчаяние, от стремеж да се защитим.

Каин се намръщи. Това обяснение изглеждаше прекалено удобно. Сирикс не можеше да е знаел за завръщането на кликисите, преди черните роботи да превземат корабите на ЗВС.

— Не забравяйте, че все още чакаме новини как е протекла мисията на адмирал Диенте — каза той. — Може вече да сме сключили съюз с кликисите.

За негова изненада и недоволство обаче Базил отвърна:

— Но това не означава, че не можем да започнем диалог с черните роботи, нали? Не трябва да се отказваме от нито една възможност.

Капитан Маккамон го погледна така, сякаш е полудял, но председателят удави в зародиш всякакви коментари, като вдигна ръка. После се обърна към компитата:

— Предложението ви е необичайно и неочаквано и трябва да разберете естествения ми скептицизъм. — Очевидно съзнанието му вече прехвърляше всевъзможни схеми. — Но сключването на съюзи многократно е променяло съдбата на Земята и аз няма да отхвърля предложението ви, преди да науча повече за него.

Скръсти ръце на гърдите си и каза властно:

— Говорете.