Пепел от светове

145.Адар Зан’нх

Обгърнати в броня от прозрачни пашкули венталска вода, бойните лайнери на Слънчевия флот се носеха с пълна скорост към Илдира. Най-после адар Зан’нх бе готов да отвоюва обратно своя свят. Най-после имаше оръжията, които му трябваха, за да се противопостави на фероуите.

Всички бойни лайнери, които му бяха останали, летяха в съвършена формация. Корабите на Конфедерацията също бяха натоварени с цилиндри замръзнала венталска вода. Ледените снаряди унищожаваха огнените кълба много по-ефективно, отколкото саможертвата на цели илдирийски кораби, а сега Слънчевият флот разполагаше със стотици от тях. Многобройни капсулирани във вода фиданки от Терок трептяха като малки перли около венталското кълбо, пилотирано от Джес и Ческа.

Да, тази битка щеше да е достойна за Сагата за седемте слънца.

Съливан Голд стоеше в края на командното ядро. Досега безмълвен, старецът ахна, когато образите на екрана се изчистиха.

— Господи! Те са безброй!

Космосът около Илдира бе задръстен с вихрушка от огнени кълба — нажежена до бяло буря от новородени фероуи, които Руса’х бе създал, поглъщайки душепламъците на хиляди безпомощни илдирийци.

— Ще ги победим. — Зан’нх не позволи и най-малкото съмнение да обагри думите му.

Навигаторът викна изненадано:

— Адаре, увеличаваме скоростта! Вече не мога да контролирам лайнера. — Вдигна безпомощно ръце. — Нещо ни влачи напред.

Зан’нх разбра.

— Това са нашите съюзници. Сега венталите ръководят нападението. — Не се и опита да прикрие задоволството си. — Подгответе се за сблъсъка.

Фероуите се скупчиха, сякаш атаката ги изпълваше с любопитство, но не и с тревога. Някои се стрелнаха към обвитите с вентали кораби, други отскочиха като искри, понесени от вятъра.

Двама стреснати конфедерационни пилоти изстреляха няколко венталски снаряда. Въпреки че паникьосания им мерник го нямаше никакъв, снарядите се отклониха сякаш по своя собствена воля и улучиха група фероуи, избухнаха и ги унищожиха до един.

Скоростта на бойните лайнери на Слънчевия флот се увеличи още повече — войнствените вентали се бяха втурнали да търсят мишени. Зан’нх стискаше парапета и наблюдаваше битката, която не можеше да ръководи. Като адар беше свикнал да е този, който изработва стратегията и дава заповедите. Но пък фероуите се различаваха от другите им врагове.

Една пламтяща огнена топка се стрелна към тях, обвита в огромни арки от огън. Флагманският кораб полетя право към нея.

— Адаре! — изкрещя навигаторът.

Обвитият в мъгла боен лайнер се хвърли в адската бездна — и мина невредим през нея. Когато пламъците се опитаха да се захванат за пищната украса на корпуса, от него се надигна смъртоносна венталска пара и изръмжа срещу фероуито. Сякаш отровено, огненото същество се сгърчи и потръпна, докато венталите го разкъсваха. Флагманският кораб се издигна над последните пламъци с пушещ, но невредим корпус.

Зан’нх почувства как през тизма преминава електрическа искра на ентусиазъм. Отново направляван от венталите, големият боен лайнер промени курса си и се втурна след друг фероуи.

Адарът предприе своя собствена инициатива.

— Изстреляйте венталските снаряди. Целете се добре.

Със задоволство видя на екраните как белите ивици летят като огрени от слънцето стрели към огнените кълба. Междувременно, командван от венталите, бойният лайнер унищожаваше фероуите един след друг като подивялото острие на умел илдирийски дуелист.

Под тях конфедерационните съдове атакуваха елипсоидите — изстрелваха замръзналите си снаряди към всяка огнена мишена, която се изпречеше на пътя им.

Гърдите на Зан’нх се издуха от гордост и триумф — чувства, които не бе изпитвал от много време. Стотици огнени кълба вече бяха унищожени. Извънземните кораби се прегрупираха и се снишиха в търсене на нови цели и фероуите се понесоха далеч, за да избягат от заплахата.

— Никога не съм мислил, че ще видя това — възкликна Съливан. — Те наистина бягат!

Осира’х се взираше в отдалечаващите се фероуи, без да мигне.

— Започват да осъзнават какво сме изправили срещу тях. Руса’х се е уплашил.

В командното ядро пристигнаха съобщения от отдалечени разузнавачески кораби, които се сражаваха на периметъра на системата.

— Господарю! Нещо става в слънцата. Фероуите отварят нови транскоридори.

На прехвърлените на екрана образи седемте слънца на Илдира се бяха превърнали в същински порти на ада. От звездите изскочиха хиляди огнени кълба и се понесоха към Илдира.