Пепел от светове

126.Сарейн

Двамата с Каин обмислиха плана си, като обърнаха особено внимание на прецизното изчисляване на времето. Чакаха бушуващият Базил да потегли за срещата си на четири очи с крал Питър на флагманския кораб на Конфедерацията; напуснеше ли Земята, щяха да разполагат с по-малко от два дни, за да свалят правителството на Ханзата.

Преди заминаването си Базил отново дойде в апартамента й. Беше напрегнат и разтревожен. За щастие не поиска от нея секс; имаше наум нещо друго.

— Скоро ще празнуваме, Сарейн. Всичко ще си дойде на мястото. След като заставя Питър да осъзнае, че не може да ми се противопостави, в Ханзата отново ще се възцари ред.

Председателят не се опитваше да скрие ултиматума, който бе поставил на Питър — дори беше доволен от гениалното си хрумване да използва отдавна загубения брат на Питър като коз. Сигурен бе, че Питър ще се подчини на исканията му.

Сега стоеше толкова близо до нея, че създаваше впечатление за интимност, която Сарейн не желаеше. Защо топлината на дъха му я накара да почувства студена тръпка по гръбнака си?

— Исках да те успокоя — продължи той и я докосна по рамото. — Когато се върна, ще се нуждая от помощта ти по-често. — Плъзна пръст по брадичката й към високата й скула. — Знам, че напоследък се държа студено с теб. Разсеяно. Но имам нужда да си до мен.

В ума на Сарейн бушуваше вихрушка от мисли. Базил наистина ли изпитваше поне искрица от някогашните си чувства към нея? Или просто отново я манипулираше? Не можеше да забрави изобличаващите записи, които бе скрил под възглавницата й — недвусмислено предупреждение, че знае за участието й в деяния, заради които може да я екзекутира. Сарейн примигна, когато през ума й мина странна мисъл. Ами ако Базил не бе възнамерявал да я сплаши, а да й докаже благосклонността си — да й покаже, че знае за прегрешенията й, но иска да й прости?

Той се усмихна, сякаш изведнъж му бе хрумнала някаква идея, но Сарейн бе сигурна, че го е планирал предварително.

— Докато ме няма, искам да пренесеш нещата си в стаите ми под земята. Остани с мен в безопасност в бункера. Ще сме заедно всеки ден.

Предложението му я разтревожи, но тя все пак кимна с престорен ентусиазъм. Не биваше да го предизвиква, не биваше да събужда подозренията му. Нямаше търпение да дочака мига, в който щеше да избяга от Земята.

— Нямам търпение — бе всичко, което каза.

— Добре. Ще очаквам с нетърпение да се видим.

Беше го убедила в искреността си.

— Довиждане, Базил.

Той тръгна към вратата, но на прага се поколеба. За един ужасен миг Сарейн си помисли, че ще се върне и ще я целуне… но той забързано излезе.

Да, наистина беше време да действат. Без колебания и без угризения.