Пепел от светове

61.Магът-император Джора’х

Сега, когато председателят бе зает с новия си план за сътрудничество с черните роботи, интересът му към мага-император бе намалял. Младият крал Рори и архиотецът на Църквата на единството бяха оповестили реорганизацията на няколко фабрики за производство на компита. Черните роботи старателно поправяха корабите на ЗВС, които се намираха в орбита.

Джора’х не беше експерт по нюансите в емоциите, изпитвани от хората, но дори и той можеше да види, че архиотецът изглежда отвратен от думите, които го карат да произнася. Брадатият предводител на Църквата на единството изглеждаше отвратен от самата идея, че черните роботи може да влязат в ролята на спасители на човечеството.

Де да беше така очевидно отвратен и от отвличането на предводителя на Илдирийската империя…

Ядосан и изпълнен с презрение, че не бе успял да пречупи мага-император, председателят внезапно бе наредил да преместят Джора’х и Нира от стаите им в Двореца на шепота обратно на Луната, придружени от капитан Маккамон и група кралски стражи. С високо вдигнати глави Джора’х и зелената жрица се качиха на совалката и се приготвиха да излетят. Нито един журналист не бе допуснат да отрази събитието.

Въпреки че връщането на Луната означаваше, че ще е близо до останалите пленници, мисълта за това не носеше на Джора’х нито радост, нито задоволство. Трябваше да се върне на Илдира. Трябваше да се сражава с фероуите.

Докато транспортният кораб на ЗВС пътуваше към Луната, капитан Маккамон ги наблюдаваше мълчаливо. Изражението му бе неразгадаемо — може би дори състрадателно, но със сигурност резервирано.

Щом кацнаха в един от оградените лунни кратери, Джора’х улови Нира за ръка и я изведе от совалката в мръсната зона за приземяване. Погледът му беше студен и царствен. Маккамон и стражите му ги последваха.

Илдирийските стражи се бяха строили за пристигането на мага-император. До един без оръжия. Ярост издуваше покритите им с броня гърди — всички кипяха от желание да направят нещо. До един без оръжия. Джора’х усети, че в негово отсъствие са били непокорни и раздразнителни. Не се и опита да прикрие мрачната си усмивка.

Комендант Тилтон пристъпи напред, за да ги приветства официално.

— Никога не съм очаквал, че ще го чуя от собствената си уста, но се радвам да ви видя, маг-императоре. Надявам се, че сега в базата ми най-после отново ще се възцари ред.

Още от самото начало Тилтон бе приел превръщането на базата си в затвор с голяма неохота.

Джора’х погледна смутения комендант и каза сухо:

— Председателят ни изпрати да изгнием тук, докато моята планета гори, а хиляди от хората ми умират всеки ден.

Макар да бяха значително превъзхождани в числено отношение от зевесетата, ръмжащите илдирийски стражи размърдаха огромните си мускулести рамене. Ако Язра’х беше тук, щеше да се нахвърли срещу врага, без да се замисли.

Комендантът пребледня, а хората му се размърдаха неспокойно. Още един отряд войници от ЗВС се отправи към площадката за кацане и заварди вратите, сякаш напомняше на мага-император да не прави глупости.

През тизма Джора’х усещаше яростта, която стражите едва сдържаха. Бяха готови да избухнат — толкова отчаяна нужда изпитваха да направят нещо, без да се интересуват какво ще се случи с тях самите. Джора’х знаеше, че всеки илдириец е готов да се пожертва, за да може магът-император да се измъкне.

Тази вълна от чувства го блъсна със силата на буен вятър. Знаеше, че думите няма да помогнат и че от отстъпването пред глупавите желания на председателя няма да има полза. Нямаше да имат възможност да съставят добре обмислен план за бягство. Стражите чакаха и най-слабото указание за някаква заповед, копнееха да получат своя шанс.

Джора’х знаеше, че всеки от войниците му може да победи с лекота няколко от хората. Съотношението не бе толкова неблагоприятно за тях, колкото изглеждаше. А неговият собствен боен лайнер беше тук, в лунната база.

И Джора’х взе решение. Отчаяното положение изискваше отчаяни мерки. С едва забележимо движение, свързан с всичките си стражи чрез тизма, магът-император им даде своето безмълвно разрешение да атакуват. „Действайте“.

Реакцията бе зашеметяващо бърза. Светкавично, но координирано, невъоръжените стражи се нахвърлиха върху войниците от ЗВС, които се тълпяха на площадката за приземяване. Убиха неколцина мъже за секунди — чупеха вратове, разпаряха гърла. Изтръгнаха пистолетите и язерните пушки от мъртвите им ръце. След още пет секунди вече бяха въоръжени и откриха огън, покосяваха войниците на ЗВС, които нахлуха с викове на площадката.

Комендантът крещеше заповеди, неспособен да повярва, че това наистина се случва. Илдирийските стражи нападаха с бързината на вихрушка и си проправяха път към мага-император. Войниците от ЗВС се защитаваха — убиха трима, после петима от противниците си. Десетина други им се притекоха на помощ и откриха огън. Джора’х едва успяваше да брои жертвите, докато падаха.

— Императоре! — изрева нечий глас — Наредете на стражите си да спрат или ще я убия!

Джора’х рязко се обърна и видя, че Маккамон е сграбчил Нира. Тя се опитваше да се отскубне, но ръката на капитана бе здраво обвита около кръста й, а кортикът, уж просто церемониална част от униформата му, бе опрян в гладкото й зелено гърло. Гласът на капитана бе остър и решителен:

— Ако не наредите на стражите си да се предадат веднага, ще я убия!

Джора’х видя как страхът по лицето на Нира се измества от предизвикателство. Той обаче нямаше да позволи тя да умре. Нямаше да позволи да я наранят.

Маккамон не помръдваше. А студените му сини очи не трепваха.

Джора’х не можеше да понесе да я загуби.

— Хвърлете оръжията! — изкрещя той. — Спрете!

Оцелелите му стражи потръпнаха, после спряха като един. Връзката им с мага-император бе толкова силна, че не можеха да не се подчинят на заповедта му, независимо колко силно жадуваха за кръв. Все пак пуснаха оръжията си на земята сякаш с отвращение.

Джора’х отчаяно се опита да измисли друг начин за бягство, но знаеше, че не може да си пробие път с бой през цяла база, пълна с човешки войници. Планът бе безнадежден още от самото начало.

— Предаваме се.

Раменете на Маккамон се отпуснаха, а на лицето му се изписа облекчение, докато отдръпваше кортика от гърлото на Нира.

Комендант Тилтон приличаше на бостанско плашило, изцеден и потресен.

— Хванете ги! Затворете ги в отделни килии! — Дишаше тежко и сякаш всеки момент щеше да повърне.

Повече от половината от преданите стражи на Джора’х бяха убити, макар да бяха причинили далеч повече вреди на човешките си тъмничари. Магът-император прегърна Нира и тя се разплака.

Маккамон го погледна и каза:

— Това беше най-бързият и ефективен начин да сложа край на кризата.

Каза го, сякаш се извиняваше.