Пепел от светове

14.Патрик Фицпатрик

В небесната мина цареше суматоха. От крясъците на войниците от ЗВС и скитническите миньори не се чуваше почти нищо. Отвън ветровете, появили се с набирането на голяма височина, свистяха и ревяха в неуморна буря. „Голиат“ кръжеше наблизо.

Никой не можеше да спре безчинствата на ЗВС. Застанал до Дел Келъм, Патрик гледаше решителните войници, които просто изпълняваха заповеди.

— Навремето и аз бях точно като тях.

— Нищо чудно, че Зет все се заяждаше с теб.

Някога Патрик вярваше във всичко, което му казваше генерал Ланиан. Ханзата водеше война с хидрогите и Земните въоръжени сили се нуждаеха от горивото, което скитниците „несправедливо“ задържаха за себе си. Затова, когато бяха пленили един скитнически товарен кораб, решението да ликвидират свидетелите и да унищожат всички доказателства му се стори съвсем разумно. Дори не се замисли: ЗВС просто вземаше това, от което се нуждаеше.

Точно както правеше сега. Стомахът му се сви. Да, той отлично разбираше това, което движеше тези войници, и сега се срамуваше, задето някога същата мотивация бе движила и него.

Десетки и стотици военни кораби кацаха в отворените товарни отделения, товареха варели екти и се връщаха към реещия се над тях дреднаут. Генерал Ланиан слезе с цяла котерия администратори. Бе облечен в парадна униформа, а не с бойна, сякаш искаше да покаже презрението си към всяка възможна съпротива от страна на скитниците.

Един млад лейтенант с кротък невинен поглед пристъпи към Ланиан и с ясен глас доложи:

— Генерале, получихме съобщения от другите ескадрили. Всички небесни мини са поставени под юрисдикцията на ЗВС.

— Вашата юрисдикция? — изрева Келъм. — Отлично знаеш, че Ханзата няма никакво право върху тези мини — или главата ти стърчи толкова високо над задника, че не ти достига кислород?

Патрик се обърна към Дел и тихо и спокойно каза:

— Пълната простотия е една от обичайните съставки в порциона на ЗВС, Дел. Не съм ли ти споменавал какво гласи мотото на ЗВС? „Чест и смелост в служба на Земята“. — Погледна многозначително към генерал Ланиан. — Има си точна дума, с която се обозначава нападение над невъоръжени независими производствени центрове, с цел да се открадне собствеността им: пиратство. Защо не завършим картинката с малко похищение и плячкосване?

— В момента плячкосват достатъчно, дявол да ги вземе! — изръмжа Келъм.

Генералът не се улови на въдицата. Вместо това прегледа доклада, в който се упоменаваше количеството гориво, заграбено от войниците, и каза:

— Боже, боже, вие, скитниците, май доста сте поработили.

— За разлика от някои хора — изръмжа Келъм, — ние печелим това, което притежаваме.

Ланиан продължи да преглежда описа, без да се интересува от думите на водача на клана.

— Хмм, портокалов ликьор. Откъде се е взел?

— Сам си го правя — отвърна с гордост брадатият скитник.

— Хубав ли е?

— Прекалено хубав за теб.

— Ще приема препоръката ти. Натоварете го в личната ми совалка.

Най-после генералът насочи цялото си внимание към Патрик.

— Разочаровате ме, господин Фицпатрик. В ЗВС ви очакваше невероятно бъдеще, но вие го пратихте по дяволите — заради това? — И махна с ръка към хаотично разположените сгради на комплекса. После се наведе към младежа. Миришеше на пот и одеколон. — Ще ви върна на Земята и ще ви изправя пред военен съд. Ханзата вече е арестувала стотици хора за незаконно разпространяване на онова глупаво порицание и признание, което сте записали. От него нямаше полза, но затова пък може да го използваме срещу вас.

Патрик не успя да прикрие удовлетворената си усмивка.

— Наистина ли? Стотици арестувани? Значи съобщението ми наистина се е разпространило много широко.

Ланиан се обърка, а Патрик реши да разобличи блъфа му.

— Много бих се радвал на възможността да обясня публично как Ханзата нарушава договори, убива невинни хора, подклажда вражди, унищожава столицата на независими хора. Всъщност баба ми ще се погрижи да ми осигури цялата публика, от която имам нужда. Хайде, откарайте ме на Земята, ако смеете. Това, което вършите тук, е незаконно.

— Скитниците нямат никакво законово положение в Ханзата.

— Лъжа! Баба ми сключи споразумение с клана Келъм. Говореше официално, като бивш председател на Ханзата. Обеща на скитниците свобода и гарантира, че ЗВС няма да притесняват нито тях, нито фабриките им, ако предадат на Ханзата един ценен кораб, останал от хидрогите. Скитниците спазиха своята част от сделката. Вие се отметнахте.

Ланиан сви рамене.

— Всякакви споразумения отпаднаха в мига, в който крал Питър открадна кораба и отново го предаде на скитниците.

Тази информация изненада Патрик, който не знаеше, че корабът отново е попаднал в ръцете на Конфедерацията. Не беше очаквал Ланиан изобщо да е разбрал за сделката.

Ланиан му махна заповеднически с ръка.

— Ела в операционния център, Фицпатрик, и ми помогни да прегледам докладите, за да се уверя, че не сме пропуснали нищо.

— Няма да ви помогна.

— В такъв случай можеш да гледаш как неумело ровя в компютъризираните ви системи. И да броиш щетите, които мога да нанеса.

Навъсен, Патрик го последва до един асансьор. Келъм остана на мястото си, гледаше навъсено войниците, които продължаваха да товарят варел след варел откраднато гориво.

В операционния център, който се издигаше над небесната мина, имаше широки прозорци, разкриващи великолепна гледка към безкрайното жълто небе. Зет се мъчеше да отстрани войниците от контролните табла, но те не й обръщаха внимание и това я бе хвърлило в убийствена ярост.

— На дръвници като вас не бива да се дава и най-просто сметало!

Един от техниците се бореше с мишката за управление, но не се справяше добре: системите застинаха по средата на действието. Той се намръщи.

— Генерал Ланиан на мостика! — изкрещя един войник.

— Не е мостик — рече Патрик. — Казва се операционен център.

В далечината виждаше друга небесна мина — тази на Борис Гоф. Тя също бе заобиколена от кораби на ЗВС.

— Доклад към момента — нареди Ланиан. — Какво е положението?

— Не е съвсем ясно, сър — отвърна непохватният техник. — Системата им е адски тъпа, няма никакви военни спецификации.

Зет се приближи до Патрик и го тупна с юмруци по раменете, сякаш искаше да удари нещо. Той обви ръка около кръста й и я привлече към себе си.

Като го видя да я прегръща, генералът се ухили подигравателно.

— Значи Патрик Фицпатрик III, с неговото безупречно родословие, си е намерил красива скитница за любовница. Колко сладко!

— Тя не ми е любовница, а съпруга.

Ланиан избухна в смях.

— И смяташ, че баба ти ще те подкрепи, ако узнае за това?

Патрик отвърна спокойно:

— Сигурен съм, че сватбеният й подарък вече е на път. — Не спомена, че е пропуснал да изпрати покана на Мадам Брадвата.

Техникът най-после бе успял да извика на екрана цели редове цифри.

— Мисля, че намерихме всичко, генерале. Като се изключат очакваните загуби на товарни кораби и няколко допълнителни товарни съда, които успяха да се изплъзнат от мрежата ни още в началото, сме осигурили и прехвърлили всичкото налично гориво от тези небесни мини.

— Значи работата ни тук е приключена. — И Ланиан отправи самодоволен поглед към навъсените скитници в операционния център. — Ще се върнем, когато му дойде времето. Убеден съм, че председателят Венцеслас ще иска да поеме управлението на мините ви.

Лейтенантът с невинните очи нахлу в операционния център, изчервен от вълнение.

— Генерале! Засякохме следа от един от корабите, към които прикрепихме проследяващи устройства. Ако заповядате, можем да го проследим до друга скитническа база или производствена фабрика.

— Да, заповядвам. „Голиат“ да се подготви за незабавно излитане.

Скоро нападателите от ЗВС напуснаха мината в голяма тромава група, също като пчели, натоварени с цветен прашец.