Пепел от светове

55.Патрик Фицпатрик

„Циганин“ излетя със съобщението на крал Питър. Патрик не можеше да повярва, че се връща на Земята да види баба си. В живота му в последно време наистина имаше невъзможни обрати.

— Някои хора просто започват, като тръгват в погрешна посока — закачливо каза Зет. — А ти се въртеше в такъв кръг, че дори не знаеше, че имаш Пътеводна звезда, та какво остава да знаеш къде да я търсиш.

— Баба ми няма да види нещата по този начин.

Навремето безличните му родители го бяха оставили на Морийн, преди да отлетят да заживеят в скромност и уединение на някаква планета-колония, така че Патрик бе израснал сред върхушката на обществото на Земята. Честно казано, беше такъв разглезен и неблагодарен лигльо, че чак не му се мислеше за това. Ако Мадам Брадвата бе предположила, че един ден внук й ще избяга при скитниците, сигурно щеше да го удуши още при раждането му.

И ето че сега трябваше да я убеди да обърне гръб на Ханзата и да подкрепи правителството на Конфедерацията. Молеше се да му даде поне две минути за обяснение. В крайна сметка кралят го смяташе за един от най-важните посланици в целия Спирален ръкав.

— Баба ми е умна и практична жена — каза Патрик на крал Питър, когато разбра за възможната му задача. — Не може да е сляпа за това, което прави председателят Венцеслас, но няма да предприеме драстични действия от чисто алтруистични подбуди. Ако обаче й се открие възможност отново да стане важна, предполагам, че ще я сграбчи с две ръце. Животът в пенсия никак не й допада.

— Използвайте всички средства, които изберете, господин Фицпатрик. Обещайте й всичко, което според вас е в границите на разумното, за да ни осигурите съдействието й. Тя може да проправи пътя за присъединяването на Земята към Конфедерацията.

— Ще я лаская, ще се позова на патриотизма й… но тя сама ще вземе решение — предупреди го Патрик.

След като си събраха багажа, заредиха с гориво и се сбогуваха с Дел Келъм и небесните, миньори на Голген, Зет седна на пилотското място на „Циганин“. Въпреки че системите на космическата яхта бяха последна дума на техниката, тя не спираше да се оплаква, че настройките са неефективни и неинтуитивни.

— Трябваше да вземем скитнически кораб.

— Тази яхта е собственост на бившия председател на Ханзата. Има кодове за достъп и процедури за преминаване, които ще ни позволят да се промъкнем през системите за сигурност на Земята, без да вдигнем тревога. Нищо не може да се сравни с това. — Той се намръщи. — Освен това обещах да върна този кораб, когато го… взех назаем.

Гласът му звучеше по-уверено, отколкото се чувстваше самият той, и Зет, естествено, го разбра.

— Обзалагам се, че баба ти не е чак такова чудовище, каквото я изкарваш, Фици.

Той й се усмихна криво.

— Вие двете ще си допаднете. Имате много общи неща.

Тя го ощипа по ръката.

— Изобщо не се преструвай, че го казваш като комплимент.

Когато стигнаха Земята, Патрик подаде идентификационните кодове от данните на Морийн и докато се приближаваха към някогашния му дом, пое контролите, прекара „Циганин“ над Скалистите планини и го приземи в частното имение на бившата председателка. Кацна с надеждата, че няма да завари баба си в разгара на дипломатически прием или коктейл за богати индустриалци.

Джонас, дългогодишният личен асистент на Морийн, прие съобщението за пристигането им на комуникационната система с едва сдържан крясък. Още докато Патрик и Зет излизаха от кораба с изпълнени с надежда усмивки, старата жена измарширува към тях. Беше сама. Патрик проучи изражението й и остави мълчанието да се проточи за миг, изненадан, че все още не е повела разговора в желаната от нея насока.

Преди той или Мадам Брадвата да успеят да кажат нещо, Зет разчупи леда, като протегна ръка.

— Вие трябва да сте Морийн Фицпатрик, бабата на Патрик. Много се радвам да се запознаем. Той ми е разказвал много за вас.

Морийн я изгледа с изражение на сокол, подгонил плячката си.

— Очарована съм, но коя, по дяволите, си ти? — Обърна се към внука си. — Не обичам подобни изненади, Патрик.

— О, да, обичаш ги. Това е съпругата ми. Зет Келъм. Дъщеря на едно от най-богатите и влиятелни скитнически семейства.

— Скитнически ли каза? — Морийн примигна.

— Казах „едно от най-богатите и влиятелни“. Реших, че това ще те задоволи.

На Морийн очевидно й бе трудно да следи нишката на разговора.

— Съпруга ли каза?

— Разбирам как се чувствате — намеси се лукаво Зет. — И баща ми не беше възхитен, че се омъжих за внука на бивш председател на Ханзата, но в тези трудни времена всички трябва да правим някои компромиси.

Този нахален коментар дотолкова стъписа Морийн, че я накара да млъкне и да насочи гнева си в друга посока, докато обработи невероятната информация. Намръщи се на новото име, изписано на корпуса на комическата яхта, и изсумтя:

— Ама че нахалство! Да ми откраднеш кораба, да дезертираш от Земните въоръжени сили и после да се върнеш, сякаш не е станало нищо. Къде беше през цялото това време, по дяволите? — Махна рязко към вратата. — По-добре и двамата влезте в къщата, преди някой от шпионите на ЗВС да ви е засякъл. Няма да се изненадам, ако ви застрелят още щом ви видят. С твоите глупашки съобщения и обвинения доста разбуни духовете, Патрик. Мечът на свободата направо празнува.

— Какво е Мечът на свободата? — попитаха Патрик и Зет в един глас.

— Някаква нова подривна група — явно вземат пример от теб. Разпространяват признанието ти за Рейвън Камаров, както и свои собствени демагогски агитации. Страшно е смущаващо. — За миг на устните й се появи усмивка. — Архиотецът беснее с пяна на уста срещу протестиращите, но имам чувството, че тайно е доволен. А онова надуто момченце, крал Рори, се изправи пред ликуващата тълпа и заяви: „Всяка обида към председателя на Ханзата е обида към моята кралска особа“. Пълни простотии.

— Най-после някой да ме чуе — отбеляза Патрик и установи, че се усмихва. — Има ли наистина протестиращи по улиците?

— И постигат ли нещо? — добави Зет.

— Нищо съществено, поне засега. Ти обаче се превърна в нещо като герой тук, Патрик. Моят внук — първокласен трън в очите на правителството.

— Понякога е и трън в задника — обади се Зет. — Но е смел и аз го обичам. Той застана пред скитнически съд и призна участието си в началото на враждата между скитниците и Ханзата. — Гласът й стана значително по-хладен. — Знаете ли, че ЗВС ограбва небесните мини на скитниците, напада индустриалните ни предприятия, убива цивилни? Вашето правителство трябва да отговаря за много неща, госпожо председател.

Старата жена вдигна юмрук пред лицето й — кокалчета на пръстите й бяха подути от възрастта.

— Внимавай какви думи използваш, млада госпожо. Не го наричай мое правителство. Когато аз бях председател, не допусках такива безобразия.

— А, да. Златните мирни времена — саркастично каза Зет. — Скитниците все още пеят песни за славните дни, когато Ханзата е била непредубедена и разбираща.

— Виждаш ли? — прекъсна я Патрик. — Знаех си, че ще си допаднете.

Морийн най-после се разсмя.

— Е, Патрик, радвам се, че си намерил жена, която не се оставя на никого. Поне това си научил от мен.