Пепел от светове

51.Заместник-председателят Каин

— Наистина приятен… затвор — заключи Каин, след като погледна през малката едностранна шпионка в помещението, в което държаха цялото семейство.

Двамата със Сарейн обикаляха безличната сграда на кратка инспекция. Каин бе впечатлен от изкусния камуфлаж: нямаше нищо, което да отличи този затвор от всеки друг съвременен жилищен комплекс. Вътре в него обаче петте апартамента бяха изолирани един от друг и в тях се влизаше само при преминаването през засилени мерки за сигурност. Излизането пък бе абсолютно невъзможно — поне за обитателите.

— Съмнявам се, че адмирал Диенте ще бъде утешен от приятните условия — рече Сарейн.

— Но семейството му поне е живо. А и председателят обеща, че ще ги освободи веднага щом адмиралът се върне от мисията си на Пим.

В гласа на Каин не се долавяше никакъв намек за вярата му дали и доколко председателят Венцеслас ще спази обещанието си. Все пак Базил ги бе пратил тук, за да се уверят със собствените си очи, че всичко е наред. Заяви, че не вярва на никой друг; Каин предполагаше, че казва истината.

Двамата със Сарейн можеха да наблюдават семейството на адмирал Диенте, докато то се бореше с ежедневната скука. Сарейн се приведе, за да вижда по-добре. Гласът й бе тих, но не толкова, че да прозвучи заговорнически:

— Базил навярно смята, че проявява щедрост, като им осигурява всички удобства. Бих го помолила за повече снизходителност, но се съмнявам, че ще ме послуша.

— Тези хора не осъзнават, че са заложници. — Бледите устни на Каин се извиха в студена усмивка. — Те смятат, че ги държат тук заради тяхната собствена сигурност. В известен смисъл това е проява на милост.

„Единственото, което има значение, е, че адмиралът знае, че са тук“ — осъзна той.

Семейството разполагаше с четири стаи — дневна, две малки спални и малка баня. На съпругата на Диенте, двете му дъщери (съответно на петнадесет и на шест) и сина му (на дванадесет) навярно им беше доста тясно. Като човек, който ценеше самотата и правото на личен живот, Каин не можеше да си представи да живее при подобни условия.

Сарейн видя как по-голямата дъщеря се отпуска назад на стола с твърда облегалка, докато брат й я увещаваше да играят на някаква игра. Майката седеше сковано до малката кухненска маса и четеше, но макар да се взираше в книгата, Каин забеляза, че от шест минути не е обърнала страницата. На стената до нея висеше снимка на цялото семейство, всички заедно и щастливи. Изглеждаше правена отдавна.

— Може ли да поговорим с тях? — попита Сарейн. — Как иначе да потвърдим, че са в добро умствено и физическо здраве?

— Не ни е позволено да контактуваме с тях. Трябва само да наблюдаваме.

— Надявам се, че думата ни има значение за Базил.

От другата страна на шпионката синът бе започнал да убеждава по-малката си сестра да играят друга, много по-проста игра с цветни карти.

— Разбира се, че има.

Сарейн се извърна и Каин видя, че е наистина заинтригувана.

— Защо? Все по-често ни изключва от плановете си.

— Въпреки това си дава сметка, че не може да прави всичко сам. Трябва да разчита на някого и с право е убеден, че аз нямам интерес да се опитвам да заграбя властта му. Дори като заместник-председател съм се издигнал много повече, отколкото желая. Колкото до вас, той знае, че едновременно го обичате и се боите от него. В неговите очи това ви прави безопасна.

Големите тъмни очи на Сарейн примигнаха.

— Вие сте много особен мъж, господин Каин. Как е възможно да разбирате нещата толкова правилно?

Преди да се върнат в сградата на Ханзата, Каин получи очакваното обаждане. Преднамерено бе уредил това да стане точно в този момент. Искаше Сарейн да го придружи при „разследването“.

Също като председателя Венцеслас, Каин не можеше да прави всичко сам. Капитан Маккамон също трябваше да е на път натам.

Полковник Андез и неколцина от нейните чистачи вече бяха реагирали на огъня, който бе опожарил едно малко помещение, на практика незабележимо сред множеството досущ като него. Всъщност то бе съвсем малко — едвам побираше един човек със стол и екран. И беше изпълнило предназначението си.

Андез ровеше сред разтекли се остатъци от електронно оборудване, лепкави от противопожарна пяна. Каин забеляза, че вратата е изтръгната от пантите. Точно такъв глупашки ентусиазъм очакваше от чистачите. Бяха си пробили път вътре, убедени, че в пространството от два кубически метра ще намерят цял куп бунтовници.

Когато видя заместник-председателя и Сарейн, Андез се изправи. Не отдаде чест, но все пак направи някакво подобно движение, с което само изцапа още повече челото си със сажди.

— Продължават да никнат къде ли не, сър. Кога най-после ще се научат? Тази група се е нарекла Мечът на свободата. Допреди няколко дни никой не беше и чувал за тях.

Каин сви устни.

— Грешите, полковник. Мечът на свободата е активна организация с широка мрежа, която действа безшумно, но ефективно от месеци. Моите собствени хора ги следят. По-добре внимавайте и вие. Открихте ли някакви следи?

Изражението й стана още по-твърдо — нещо, което Каин бе смятал за невъзможно.

— За нещастие закъсняхме. Огънят беше унищожил оборудването, а специалистите ни по електронна аутопсия твърдят, че още преди това всичко е било изпразнено. Но знаем, че това място е било предавателен пункт за противодържавни съобщения. Виновниците постоянно излъчват обвинението на Патрик Фицпатрик… — за миг лицето й се изкриви и Каин си спомни, че Андез и Фицпатрик са били държани заедно като военнопленници на скитниците — както и съобщението, с което крал Питър призовава за оставката на председателя Венцеслас.

— Оставка или сваляне от власт — напомни Каин.

— Това само влошава нещата още повече — рече Андез.

Сарейн очевидно се чудеше защо Каин бе поискал от нея да го придружи тук.

— Всичко това не ни казва нищо ново — рече тя. — Тези съобщения са излъчвани и преди, при това многократно. Защо, който и да било ще се занимава с подобни глупости?

Каин кимна сериозно.

— Да, група, която се отличава с толкова сложни ходове като Меча на свободата, трябва да има някаква друга, по-коварна цел. Полковник Андез, предлагам да намерите точните съобщения, които излъчват, и да възложите на значителен брой хора задачата да ги анализират. Възможно е в самия сигнал да е закодирано друго, по-злокобно съобщение. Обърнете особено внимание на всеки необичаен фонов шум.

Ентусиазмът, с който Андез посрещна думите му, го изпълни със задоволство. За известно време хората й щяха да преследват несъществуващи призраци.

Най-после пристигна и капитан Маккамон с четирима от грижливо подбраните си стражи. Усмихна се на Сарейн.

— Радвам се да ви видя, посланик. — След което премина към деловата част, като си придаде изцяло професионален вид. — Полковник Андез, моите хора ще поемат разследването оттук нататък.

Тя настръхна.

— Тази работа е в нашата сфера на дейност.

— Полковник Андез — намеси се Каин, — смутовете, причинени от Меча на свободата, са пряка заплаха за авторитета и управлението на крал Рори, следователно е напълно уместно кралските стражи да поемат случая. Вашите хора са освободени.

— Нямате ли съобщения за анализиране? — добави Сарейн.

— Тези бунтовници застрашават председателя и стабилитета на самата Ханза.

Каин обаче не се отказа: продължи да говори със спокоен, разумен глас:

— Знаете, че председателят Венцеслас не обича да е под светлината на прожекторите. Ако представим случая като заплаха към нашия любим спасител и крал, вероятността хората да се обърнат срещу Меча на свободата е по-голяма.

След объркване, което продължи още няколко мига, чистачите прибраха остатъците, които щяха да им послужат като доказателства, както и взетите проби, и си тръгнаха, като оставиха по-нататъшната работа на капитан Маккамон.

Щом Андез и хората й изчезнаха, Сарейн се обърна към Каин. Изражението й показваше, че няма да търпи глупости.

— Какво означава всичко това? Защо ме доведохте тук?

Маккамон наблюдаваше как стражите му претърсват разрушенията, оставени в някогашния кабинет. Изражението му бе скептично.

— И очаквате да намеря нещо, което чистачите са пропуснали?

— Няма нищо за намиране — усмихна се Каин и продължи тихо: — Но полковник Андез определено се хвана, какво ще кажете? Това ще ги накара да се впуснат в преследване на сенки, вместо да тормозят невинни хора.

Сарейн бързо си пое дъх, умът й вече бе стигнал до очевидното заключение.

— Вие сте знаели за това. Вие сте член на Меча на свободата.

Каин поклати глава.

— Не точно член. Мечът на свободата е мое творение — един вид призрак, тъй да се каже. Трябваше ми канал, по който да разпространявам определена информация, както когато оставих новината за бременността на кралица Естара да изтече, преди председателят да я е принудил да абортира. Да загатваш за съществуването на много по-голяма организация, призоваваща Ханзата да се присъедини към Конфедерацията, може да се окаже много полезно. В момента много хора предприемат самостоятелни действия и движението се разраства от само себе си. Всяка отделна разколническа дейност се приписва на далеч по-голяма организация.

Маккамон се втренчи в него, после избухна в смях.

— Значи посаждате малки семенца, за да отклоните вниманието от себе си.

— От трима ни, капитане. — Каин погледна Сарейн, после пак капитана. — Никой от нас не е невинен в бягството на крал Питър и кралица Естара… както и в множество други дребни провинения, всяка от които ще бъде сметнато за измяна, ако председателят реши да ги определи като такава. Мечът на свободата е само фасада, но много полезна фасада.

Стражите на Маккамон вече бяха разчистили пласта обгорен метал от стените и с въодушевление гледаха буца разтопени полимери и жици — средството, което бе използвано за запалване на пожара.

— Продължавайте да търсите — нареди навъсено Маккамон.

— Вие сте придали фокус и глас на всички недоволни и уплашени хора — каза Сарейн. — Трябва да се гордеете с това. Но Базил никога няма да се оттегли и вие го знаете. Особено ако разбере, че организацията на неговите противници е измама.

— Не е измама. Хората на Меча на свободата наистина съществуват. Аз просто им дадох катализатора, от който имаха нужда. Колкото повече слушат хората за голяма и организирана група, толкова по-добре Мечът на свободата ще се превърне в пророчество, което се сбъдва само.