Пепел от светове

173.Крал Питър

Великото събиране на цивилизациите се състоя на Терок.

Над главите на публиката бръмчаха кондорови мухи, сякаш се опитваха да се състезават с безбройните скитнически кораби, които кацаха в постоянен поток на поляните в световната гора. Сели и Солимар действаха като официални представители на зелените жреци и чрез тях съобщенията и новините се разпространяваха навсякъде по телевръзката.

Представителите на конфедерационните колонии бяха използвали собствените си зелени жреци, за да помолят за кораби, с които да дойдат на събранието. Рлинда Кет, Брансън Робъртс и Нико Чан Тайлар докараха толкова гости, колкото побраха корабите им. Онези посланици, които не можеха да дойдат лично, изпратиха по телевръзката съобщения, които бяха получени и прочетени на всеослушание, така че всеки да чуе широката и непоколебима подкрепа, на която Конфедерацията се радваше в Спиралния ръкав.

Сарейн, облечена в посланическата роба, която преди години бе носила старата Отема, действаше като посредник между новото правителство и бюрокрацията на бившата Ханза. Заместник-председателят Каин също присъстваше, както и адмирал Уилис, генерал Конрад Бриндъл, съпругата му Натали, Роб и Тасия Тамблин, всички настанени на почетни места.

Патрик и Зет сгълчаха Дел Келъм, който продължаваше припряно да пише съобщения и да ги предава за прехвърляне на зелените жреци, докато течаха досадните забавяния преди последната церемония. Сега, когато небесните му мини и гигантски корабостроителници процъфтяваха, Келъм не можеше да се откъсне от административните си задължения, но дъщеря му и зет му го накараха да седне и да внимава.

Над главите на събралите се, се стрелкаха четиридесет и девет илдирийски катера — двигателите им издаваха силен рев и оставяха след себе си преплетена пътека от следи във въздуха. Магът-император не бе пожелал да напусне Илдира — напълно разбираемо, като се имаше предвид случилото се при последното му невинно посещение на Терок, — но бе изпратил Нира, Осира’х и престолонаследника Даро’х; през тизма щеше да разбере всичко необходимо.

Естара седеше до крал Питър и държеше на ръце малкия Рейналд. Не я интересуваше, че церемонията е официална и правителствена: искаше детето й да стане свидетел на раждането на една наистина обединена Конфедерация. Гордите баба и дядо, майка Алекса и отец Идрис, искаха да се грижат за бебето, но решението на кралицата бе окончателно.

ОХ никога не си позволяваше да се отдалечи на повече от няколко крачки от краля и кралицата. Синтетичната му кожа бе излъскана, всичките му системи бяха ъпгрейдвани, обемът на паметта му бе настроен така, че да побере данните, които заместник-председателят Каин бе запазил в архивите си, плюс новите спомени, които бе придобил, откакто бе избягал от Земята с Питър и Естара.

— Сега мога да побера спомените на още няколко живота — констатира със задоволство учителското компи след края на ъпгрейда и златистите му оптични сензори засияха от въодушевление.

— Очаква те още много работа, ОХ — каза Питър. — Ти ме научи на толкова много ценни неща, че се надявам да обучаваш и сина ни.

— Ще станеш ли учителско компи на Рейналд? — попита Естара.

ОХ не се поколеба.

— За мен ще е чест.

След края на небесния парад илдирийските катери се стрелнаха към чакащия ги в орбита боен лайнер, а крал Питър помоли за внимание.

— Хора от Земята и Терок, хора от човешката раса — независимо дали колонисти на предишната Ханза, или скитници — и представители на Илдирийската империя!

Огледа се и видя съсредоточеното внимание по лицата на цялата тълпа, седнала на сянка под зеления балдахин от листа.

— Краят често е тъжен, а началото обикновено е радостно. Днес виждаме и двете. След като изслушах огромното множество представители на различните групи, реших в качеството си на лидер на Конфедерацията официално да разпусна Теранския ханзейски съюз.

Избухнаха аплодисменти. Сред тези, които ръкопляскаха най-силно, бяха заместник-председателят Каин и Сарейн.

Когато приветствените викове затихнаха, Естара вдигна ръка.

— Кралят и аз приветстваме всички народи, които искат да живеят в мир, така че в Спиралния ръкав да се роди и укрепне една силна цивилизация. Всички ние видяхме каква е цената на враждебността и унищожението. Нека сега пожънем плодовете на сътрудничеството, общуването и приятелството.

Вълната от аплодисменти, която последва, бе дори по-оглушителна от предишната.

Питър продължи още преди шумът да е утихнал:

— Нашето минало бе изградено върху прищевките на тирани, кръвта на невинни, горещината на сълзи и пепелта от светове.

До него Естара държеше бебето с едната си ръка. Той хвана другата.

— Заедно ще изградим ново бъдеще за всички нас! Заедно можем да постигнем невъзможното!