Пепел от светове

16.Капитан Брансън Робъртс

В деня, в който получи възстановения си кораб от корабостроителниците на Оскивъл, БиБоб се надяваше да се вдигне малко врява — да се събере тълпа, макар и малобройна, за да се възхити на новата „Сляпа вяра“, да му пожелае късмет и да вдигне тост за стария кораб, който ЗВС бяха взривили.

Но не дойде никой. В тази проклета безкрайна война като че ли всеки ден изникваше по някоя нова криза. Тасия Тамблин и нейната група се бяха върнали от Ларо и бяха вдигнали тревога за кликиско нашествие, а после зелената жрица бе надала вик, че фероуите са нападнали Терок. Едва тази сутрин Джес Тамблин и Ческа Перони бяха кацнали с венталския си кораб в корабостроителниците, за да помолят за помощ срещу огнените същества, след което и те бяха отпратили нанякъде с пълна скорост.

Винаги спешни случаи. БиБоб не можеше да помогне и се чувстваше изолиран.

Досущ като горд родител, той обиколи кораба. Боята бе идеална и съвършено гладка, без корозии от космическата радиация, без одрасквания или миниатюрни дупчици от микрометеорити. И скитниците бяха приключили поправката преди крайния срок!

По време на поправката той ходеше в корабостроителниците всеки ден. Наблюдаваше как нагласяват рамата, как закрепват секциите на корпуса, как полагат допълнителната броня. Устройството за контролиране на височината, вътрешните машини и горивото бяха изпробвани на рамата, а после инсталирани и изпробвани пак. Модифицираните компютърни системи и пълният набор от отбранителни оръжия бяха проверени. Старата „Вяра“ нямаше ракети и язери, но във времена като днешните нито един кораб не можеше да си позволи да не е въоръжен.

Новата „Сляпа вяра“ бе седем метра по-дълга от предишната, с разширено товарно отделение и по-малки двигатели, които увеличаваха вместимостта с двадесет процента; като се имаха предвид спецификациите й, беше и по-бърза. БиБоб нямаше търпение да види на какво е способен този кораб.

Особено много му се искаше Рлинда Кет да го придружи по време на първия полет с новата „Вяра“, но не можеше да я чака да се върне от Земята. Някога, много отдавна, тя му бе помогнала при първата проверка на оригиналната „Сляпа вяра“ — по времето, когато той се бе присъединил към корабната й компания. А после дойде необмисленият им брак… но всичко това си беше просто газ, погълнат от черна дупка. Сега ЗВС му бяха издали смъртна присъда, както навярно и на Рлинда.

Все още се стряскаше, като си помислеше, че бившата му съпруга е отишла в Ханзата съвсем сама. Бе й предложил да я придружи, но тя само му се изсмя.

— Аз съм търговският министър на Конфедерацията. Мога да се грижа за себе си, но не искам ти дори да припарваш до тази планета. Достатъчно трудно беше да те измъкнем от затвора на ЗВС първия път.

БиБоб не можеше да го оспори: бе загубил кораба си, а по време на бягството бяха загубили и Дейвлин Лотце.

Имаше пълно доверие на Рлинда. Просто му се искаше тя да е тук за първия полет. Вече бе записан за първата си доставка и можеше да излети, когато пожелае.

Натисна копчето и отвори главния люк. Рампата се спусна с тих звук — всичките й механизми бяха идеално смазани. Ярки светлини грейнаха във вътрешността на кораба. БиБоб можеше да помирише полимерния материал на контролното табло, наскоро заварените отделения, полираните врати и меките тапицерии.

Извърна глава и видя да идва един къдрокос скитник.

— Съжалявам за закъснението, капитан Робъртс — рече Кото Окая. — Виждам, че вече сте започнали проверката.

— Всичко е наред. — БиБоб прокара ръка по гладкия корпус. — Само ми дайте ключовете и излитам да го изпробвам.

— Ключове ли? Вече не използваме ключове. Имам кодовете ви за достъп и блокиране…

БиБоб вдигна ръка.

— Пошегувах се. Едно време корабите наистина са се управлявали с помощта на ключове.

— Всъщност да де. — Кото се огледа. — Бихте ли желали официална церемония да се проведе по-късно, когато обстановката се поуспокои? Просто сега стават безброй неща едновременно и няма време.

— О, няма нужда — отвърна БиБоб, макар в действителност да му се искаше да отбележат раждането на новата „Сляпа вяра“ по подобаващ начин. — Ако ще чакаме обстановката да се успокои, ще трябва да изпратим покани на внуците ми.

— Вие, разбира се, знаете за всички бежанци от Ларо, които току-що се завърнаха? Сред тях има хора, които искат да ви видят. Изглежда, са ваши приятели.

— Не си спомням да познавам някого от Ларо…

БиБоб се обърна към новите посетители, които влязоха след Кото Окая: възрастен мършав мъж с посивяла коса и мърляви дрехи и младо момиче с къса кестенява коса и големи кафяви очи. Придружаваше ги едно приятелско компи.

— Орли! Орли Ковиц и Хъд Стайнман! — Навремето ги бе спасил от Корибус — бяха единствените оцелели след атаката на черните роботи. — Какво сте търсили на Ларо?

— Общо взето, през повечето време бяхме преследвани от буболечки — рече Орли. — Този кораб нов ли е? Не ми прилича на стария.

— Зарежи я оная стара развалина. Сега всичко е чисто ново — свети и блести. Машините и системите за мощност не тракат, а пеят. — БиБоб се ухили и посочи рампата. — Заповядайте на борда на моята нова „Сляпа вяра“.

Орли влезе в пилотската кабина и я заразглежда очарована.

— Може би един ден ще мога да стана втори пилот или първи офицер, а?

БиБоб осъзна, че говори сериозно; от друга страна, имаше хора, които щяха да се справят с ролята далеч по-зле от нея.

— Ще си помисля. Виж, тъкмо се канех да излетя за пробен полет към Релекер с куп провизии и ще се радвам на малко компания. Искаш ли да ме придружиш? Имаме много да си разказваме.

— Как смяташ, ДД? — попита Орли.

Приятелското компи, очевидно доволно да е близо до нея и далеч от кликисите, изглеждаше готово да направи всичко, което поиска момичето.

— С удоволствие ще дойдем — рече господин Стайнман и огледа заобиколената от скали площадка за кацане, на която се намираше корабът. — И без това нямаме какво да правим, така че няма да е зле да свършим малко работа.