Пепел от светове

111.Нико Чан Тайлар

Макар да бе прекарал седмици нещастен и откъснат от света, Кейлъб Тамблин, изглежда, не бързаше да напусне Йон 12. Пипкаше се и се суетеше в убежището си, докато събираше малкото си вещи, макар че Нико не виждаше нищо ценно в тях.

Дори венталите изглеждаха нетърпеливи да заминат — разтопиха късове лед и доброволно влетяха в товарното помещение на „Водолей“. Цялата ледена планета вече бе просмукана от тях и те бяха силни и готови да се бият с фероуите.

Най-после на Крим му писна и каза на Кейлъб:

— Стига толкова! Качвай се на „Водолей“ Чака ни работа. А и трябва да я спечелим тая война!

От борда на кораба Кейлъб отправи последен поглед към суровия замръзнал пейзаж и затвори въздушния шлюз. Нико издигна „Водолей“ над леда и въведе координатите. По програма всички водоносци трябваше да се върнат на Терок. Благодарение на Джес и Ческа сега у водните същества гореше кураж и решителност и те бързаха да се впуснат в битка с фероуите по начин, по който не го бяха правили никога.

Нико се отдалечи от малкия замръзнал планетоид и се устреми към края на системата.

— Сигурен ли си, че курсът е правилен? — попита баща му.

— Два пъти проверих навигационните изчисления, докато чакахме Кейлъб да си събере вехториите.

— Аха. Значи си разполагал с повече от достатъчно време.

Кейлъб се намръщи.

След малко обаче венталите на „Водолей“ започнаха да се пенят. Блъскаха през палубите и отвесните прегради, гърчеха се в съдовете си. Живата вода изпращаше мълчалив сигнал за тревога. Нико знаеше какво означава това и бързо включи сензора, за да направи пробна проверка.

От краищата на системата на Йон 12 към тях се стрелнаха огромни огнени кълба. Бяха почувствали присъствието на водните същества в кораба и искаха да унищожат „Водолей“ и неговия безценен товар.

Гласът на Кейлъб се извиси в крясък, изпълнен едновременно с гняв и страх:

— Обзалагам се, че точно тия копелета разрушиха водния ми танкер!

Нико трескаво промени курса и започна да прави лупинги, изцеждаше от двигателите на „Водолей“ всяка капка мощност.

Огнените елипсоиди ги настигаха.

— Все още не мога да включа звездните двигатели.

— Ами тогава просто им избягай на тия кълбенца, момче! — извика баща му.

— Нали това правя.

Нико отново рязко смени курса и полетя към системата на Йон 12. Усещаше кипежа и гнева на венталите. Изведнъж разбра какво трябва да направи.

— Връщам се на планетоида.

— И къде ще се скриеш там? — изкрещя Кейлъб.

— Няма да се крием. Венталите искат да отидем там. Страшно са развълнувани.

— Без майтап? — Крим бе стиснал зъби. — Нали каза, че не можеш да общуваш с тях?

— Не мога изцяло, нито ясно, но… чувствам, че искат точно това. — Усещаше гнева на венталите на борда — туптящо чувство, съвсем различно от доскорошната им пасивност.

Деветте огнени топки се гмурнаха след тях, сипеха огън. Нико пак промени курса. Не разбираше как венталската вода на кораба му може да отблъсне огнените кълба, които ги преследваха.

Йон 12 приличаше на малка точица космически мъх сред огромната черна празнота. Планетоидът блестеше и ледената му повърхност отразяваше далечната слънчева светлина. По настояване на венталите Нико изчисли орбитален вектор и се спусна още по-надолу, вече летеше над кратерите и замръзналите ниски планини.

Не можеше да си представи какво са си наумили венталите, но им имаше доверие.

„Водолей“ фучеше над ледената повърхност. Крим и Кейлъб бяха толкова уплашени, че дори не отваряха уста да критикуват рискования полет, а самият Нико бе така ужасен, че можеше единствено да внимава да не се разбият. Не знаеше колко още ще издържи така.

Безмилостните огнени кълба скъсиха разстоянието още повече и изригнаха топлина, която се накъдри като завеса и почна да разтапя леда.

И тогава, докато „Водолей“ минаваше над големия разтопен кратер, образуван от експлозията на реактора, капанът щракна. Венталите се надигнаха от местата, където ги бе приковал ледът, като огромни бликащи гейзери.

Фероуите не можаха да се отдръпнат навреме, за да избегнат залповете освободена вода. Като същински водни вулкани, изригващите вентали блъснаха деветте елипсоида. От дебелия лед изригна още жива вода и обгърна фероуите. Войнствените вентали унищожиха първичните огньове.

— Страхотен номер — обади се Кейлъб. — И много обещаващо начало на голямата битка, за която не спираш да говориш.

И тримата се разсмяха облекчено.