В името на честта

26.

За късмет на Рап Скот Коулман нямаше навик да спи много. Бившият „тюлен“ от военноморския флот се беше прибрал от Ню Йорк в четири сутринта и след три часа сън бе станал, за да започне новия работен ден. Когато Рап му се обади, Коулман беше минал през залата за фитнес и бе пробягал редовния си седемкилометров крос. Разбраха се да се срещнат на едно от обичайните си места след двайсет минути. Рап взе сака си от багажника на колата и си пусна набързо душ в съблекалнята на фитнес залата в Ленгли. Десет минути след като излезе от кабинета на Кенеди, вече пътуваше.

Излезе през главния изход откъм булевард „Доли Мадисън“ и извади телефона си. Намери номера на Маги Неш и набра. След пет позвънявания от слушалката на хендсфрий устройството прозвуча познат глас:

— Маги Неш.

— Здравей, Маги… Мич се обажда. Как си?

— Добре — отвърна тя предпазливо.

Маги беше страхотен човек и Рап винаги се беше разбирал добре с нея. По несигурността в гласа й веднага разбра, че вече е говорила с мъжа си.

— Говори ли с Майк?

— Да.

Рап имаше сложна задача. Трябваше да накара Маги да види нещата от неговата гледна точка и в същото време да стигне навреме за следващата си среща, без някой да го проследи. За щастие беше израснал на няколко километра от Ленгли и познаваше кривите улички, сякаш сам ги е планирал. Районът беше идеален за отърваване от „опашки“, с много улички без изход. Ако случайно от ФБР бяха решили да го следят, можеше да мине с обяснението, че много чуждестранни шпиони се интересуват какво прави и къде ходи. Да се крие от враговете на Америка беше неразделна част от работата му. Такава беше реалността, но тъжното бе, че в момента повече се притесняваше от службите за сигурност на собствената си страна, отколкото от руснаците или китайците.

— Каза ли ти за малкото ни скарване тази сутрин?

— Да.

— Маги, не очаквам да застанеш срещу съпруга си, но трябва да ме изслушаш.

— Слушам те.

— Много обичам теб и децата. Майк ми е като брат. Бих рискувал живота си за него и знам, че и той ще направи същото за мен. — Рап пресече Винсънт Плейс и след две пресечки свърна по улица „Елм“. Истината бе, че вече беше рискувал живота си за Неш, и Маги го знаеше. — Тревожа се за него.

Тя въздъхна и заговори разпалено:

— Не знам какво е станало тази сутрин… той не ми казва нищо, но виждам, че е страшно разстроен, а заради проклетите ви тайни не мога да говоря с него за работата ви и нямам никаква представа как мога да му помогна.

Рап зави по Чейн Бридж Роуд. Олекна му, че Неш не е казал на жена си за какво са се карали.

— Маги, изслушай ме. Трябва да разбереш, че говоря със сърцето си. Аз съм бита карта. Добре си върша работата, но нищо повече. Отказал съм се да водя нормален живот. Но…

Тя го прекъсна:

— Не говори така, Мич.

— Моля те, нека да довърша. Ако не ти кажа това сега, може би никога няма да го направя. Гледам тебе, Майк и децата и виждам какъв живот можех да имам с Ана. Аз пропилях шанса си. Мислех си, че мога да имам и двете. Мислех си, че мога да водя двоен живот. Да продължавам да правя каквото съм правил петнайсет години. Гадости, за които не мога да приказвам.

— Мич, не трябва да се обвиняваш.

— Ана знаеше, Маги. Умоляваше ме да зарежа оперативната работа, да оставя други да преследват злодеите. Обещах й, но не го направих. Все си казвах: „Още една мисия“. Да заловя още един злодей. Измислях си оправдания. Дори я лъжех за помията, с която се занимавах, защото знаех, че ще се уплаши. Мислех, че ще мога да водя двоен живот, но жестоко сгреших. Много добре знаеш, Маги. Видях как миналата година ти и децата едва не загинахте, а пък сега и този ужас миналата седмица… — Рап замълча за момент, сещайки се за мъртвите си колеги. С виновен тон добави: — Това не е работа за семеен човек.

Маги въздъхна:

— Няма нужда да ме убеждаваш.

— Добре. Слушай тогава какво ще направим.

— Ще направим… тоест ти и аз?

— Да.

Рап погледна в огледалата.

— Мич, обичам те и те уважавам. Възхищавам се на храбростта и отдадеността ти, но мразя професията ви и Майк го знае. Опитвала съм се да го убедя да се откаже, но той не ме слуша. Защо си мислиш, че този път ще е различно?

— Защото няма да му дадем възможност да избира.

— Какво? Ще го уволните ли?

— Не. Точно обратното. Ще го повишим.

— На каква длъжност? Доколкото знам, десетина пъти са го повишавали и нищо не се променя.

— Сега ще е различно. Ще ти направя голяма услуга, Маги. Ще дам на теб и децата живота, който заслужавате.

— Звучи супер, Мич, но още не мога да разбера как ще го постигнеш. Той не е свикнал да се отказва. Ако се опиташ да го извадиш от тайното разузнаване дори с повишение, ще откаже.

— Затова може да ми потрябва твоята помощ, но в крайна сметка той няма да има изход. Повярвай ми. Познаваш ли Гейбриъл Дикърсън?

— Разбира се. Всички във Вашингтон го знаят.

Маги работеше в голяма рекламна фирма.

— Майк казал ли ти е случайно за миналата седмица… за това, което се случи в службата?

— Нападението ли имаш предвид?

— Да.

— Ами… знам, че Джесика е била убита. Бяхме на погребението.

Маги имаше предвид секретарката на Неш.

— Не ти ли е разказал подробности?

— Не. Никога не ми разказва такива неща.

Рап се успокои. Неш поне все още си държеше устата затворена. Той започна да разказва на Маги за геройската постъпка на съпруга й, като внимателно пропускаше своята роля. Каза й най-общо какво замисля Дикърсън. Че ЦРУ има нужда от герой. Реши малко да разкраси историята, като добави, че президентът искал да даде медал на Майк. Това щяло да стане на официална церемония в Белия дом и Маги и децата също били поканени. Неш най-после щял да бъде възнаграден за саможертвата си и Маги нямало вече да живее в лъжа, защото щели да го изтеглят от оперативната дейност. Рап я накара да обещае, че няма да казва на никого, особено на съпруга си.

— Знаеш ги политиците — предупреди я. — Днес идеята им се вижда страхотна. Дикърсън я представи от името на президента, но нищо не е сигурно, докато не се случи.

— Няма нужда да ми казваш. Много пъти съм се надявала напразно.

Рап долови надежда в гласа й.

— Маги, има много неудачници като мен, които нямат семейство, за което да се грижат. Нека те да поемат дежурството. Майк е изпълнил своя дълг. Бъди до него, подкрепяй го, погрижи се да си почине и не му казвай нищо. Познаваш го… ако научи, ще развали всичко.