В името на честта

74.

Когато Рап и Неш стигнаха до Мемориала на Линкълн, полицията беше заградила мястото. От северозападната и югозападната страна на барикадите имаше телевизионни екипи и силите на реда се опитваха неуспешно да ги изблъскат назад. Отпред бяха спрени големи полицейски камиони с размера на пожарни коли. Рап показа картата си от Службата за национална сигурност на пропускателния пункт и нареди на охраната да пусне и следващия автомобил. Неш седеше на седалката до него. Рийвърс беше отзад. Рап тайно бе наредил на бившия „тюлен“ да следва Неш навсякъде.

Доктор Люис беше в микробуса зад тях заедно с хората на Коулман и Хаким ал Харби. Психиатърът бе убеден, че Рап трябва да вземе и Хаким. Имайки предвид съобщенията, които бяха анализирали, и готовността на арабина да им помага, Люис очакваше да получи от него важна представа за начина на мислене на Карим. Рап се беше сетил за други начини да използва пленника, но засега ги държеше в тайна. Коулман и Уикър също трябваше да дойдат с Макс Джонсън и микробуса му за следене. Те щяха да засекат местоположението на третия мобилен телефон, който Хаким беше дал на Ахмед. Засега знаеха със сигурност само, че Карим е при монумента с една много важна заложничка. Рап спря възможно най-близо до командния пункт, скочи от колата и изтича да пресече пътя на Неш. Хвана го за ръката.

— Успокой се, Майк.

През двайсетминутното пътуване Неш почти не беше продумал. По очевидни причини Рап се опасяваше да не направи някоя глупост.

Неш се обърна и замахна с все сила. Рап приклекна точно навреме и юмрукът само обърса косата му. Вдигна двата си юмрука, за да закрие лицето си, и направи крачка назад.

— Майната ти! — закрещя Неш. Очите му бяха пълни със сълзи, лицето му беше почервеняло от гняв. — Ти си виновен за това! Ако не ме беше изложил на показ, нямаше да се случи! Никога няма да ти простя, че изложи мен и семейството ми на опасност. Затова си го начукай и не ми се пречкай.

Обърна се и тръгна към командните автомобили.

Рап очакваше тази реакция. Просто не мислеше, че ще дойде толкова скоро. Погледна Рийвърс и даде знак с глава:

— Следвай го. Стой близо до него.

Доктор Люис се приближи. Хаким го следваше на няколко крачки, подкрепян от двама души. Китките му бяха стегнати с пластмасови белезници. Люис отбеляза:

— Неприятна реакция, но разбираема при тези обстоятелства.

— Да, така е — измърмори Рап.

Вече мислеше как да оправи нещата. Знаеше какво би направил той самият, ако неговата дъщеря беше заложничка. Тръгна към командния пункт. Почука по слушалката в ухото си и каза:

— Скот, къде сте?

— Близо сме. Сега минаваме по „Уотъргейт“. Там сме след шейсет секунди.

— Открихте ли нещо досега?

— Засякохме и двата телефона, но трябва да се приближим, за да определим по-точно местоположението им.

— Разбрано. — Рап се завъртя и огледа района. — Сигурен съм, че вторият е от северната страна, ако не са заедно.

— Прието.

Рап погледна Хаким и попита:

— Какъв е крайният му план?

— Не знам.

— Да не криеш нещо от мен?

— Не. Никога не съм очаквал да се набута в такъв капан, както сега.

Рап погледна полицаите, операторските екипи и всички зяпачи. Люис като че ли прочете мислите му и отбеляза:

— Иска да се изяви. — Погледна Хаким: — Ти си го предизвикал, като си заплашил, че ще разтръбиш пред света, че е страхливец. Той е толкова самовлюбен, че би направил всичко, за да запази името си. Не понася да се говорят такива неща за него, затова ще се погрижи да не остане и капка съмнение в храбростта му.

— Като отвлече петнайсетгодишно момиче? — изсумтя Хаким.

Люис посочи Неш.

— Той е истинската му цел. Ти сам каза… побеснял е, когато е гледал пресконференцията след връчването на медала. Мисли, че ако убие един американски герой на тази голяма сцена, милиони мюсюлмани ще му се кланят.

— Дълбоко се съмнявам, мене ако питаш — измърмори Рап.

Обърна се и тръгна към Неш, който говореше с началниците от полицията. За щастие Арт Харис се приближи в същия момент от другия край на кръга. Неш вече спореше с двама от командващите:

— Няма да повтарям повече. Дъщеря ми е там. Той иска мен. Когато се обади, аз ще отида, а тя ще излезе. Елементарно е.

Харис носеше бронирана жилетка. Представи се на двама от командващите и съобщи, че ФБР е изпратило отряд за освобождаване на заложници от Куонтико.

— И никой — добави той — няма да прави нищо, докато те не пристигнат. — Посочи Мемориала на Линкълн. — Това е федерална собственост. Освен това са я отвлекли от Вирджиния, а тук сме във Федералния окръг. Все в юрисдикцията на ФБР.

— Не ми дреме за вашата юрисдикция. Там е дъщеря ми. Когато той се обади, влизам. И не искам вашите некадърници да прецакат всичко.

— Майк, разбирам как се чувстваш, но не си ти този, който взима решенията.

— Майната ти, Арт. — Неш посочи сградата. — Това там е дъщеря ми! Шанън! Познаваш я от бебе. Какво щеше да направиш, ако беше Шели? Щеше ли да се довериш на отряда за освобождаване на заложници, или щеше да размениш живота си за нейния?

Рап чу гласа на Коулман от слушалката и се отдалечи от групичката, за да чува по-добре.

— Повтори.

— Макс смята, че е локализирал снайпериста. На север от вашата позиция. На ъгъла на „Конститюшън“ и Двайсет и трета.

Рап излезе иззад командната кола и погледна на север. Покривът на сградата се виждаше добре над дърветата. Рап го огледа внимателно. Не видя нищо. Сградите в тази част на града заемаха по цяло каре. Той заоглежда съседните. През една сграда беше федералният резерв — масивно чудовище с плосък покрив.

— Уикър.

— Да, Мич.

— Качи се на федералния резерв и заеми позиция в югозападния ъгъл на покрива. После докладвай дали виждаш снайпериста оттам.

— Мич, а аз какво да правя? — попита Коулман.

— Закарай го и се погрижи да влезе. Ако трябва, стреляйте на месо. Попитай Макс дали може да заглуши сигналите от двата телефона.

След няколко секунди Коулман отговори:

— Казва, че няма проблеми, но пита дали искаш да блокира сигнала само от тези два номера или всички телефонни връзки.

— Засега само тези двата, но ще си помисля. Хайде, побързайте да качите Уикър на покрива.

— Вече сме пред сградата. Има един охранител.

— Покажете му картите си и ми се обади, ако има проблеми. Арт е при мене.

Когато отново се обърна към групичката, Рап чу бръмчене на хеликоптери. Погледна нагоре и видя три машини „Блекхоук“. След няколко минути кацнаха на стотина метра от тях, до Огледалното езеро.

— Това е отрядът за спасяване на заложници — каза Харис.

Рап тръгна към групичката. Харис нервно раздвижи устни: „Направи нещо!“

Неш спореше с един от командващите. Рап послуша няколко секунди, преди да се намеси. Обърна се към един от началниците:

— Има ли други заложници?

В този момент чу гласа на Уикър от слушалката. Докладва, че вече е на покрива.

— Мислим, че няма — отвърна полицаят, — но е убил най-малко осем души. Петима на стълбите и още трима вътре.

— Имате ли представа къде се намира?

— Почти сме сигурни, че е зад ъгъла в северната част на сградата.

— „Почти сигурни“?

— Трима души ни казаха, че е от север. Никой не го е видял в южната част.

— Какво ме интересува? — намеси се Неш. — Няма значение. Аз отивам.

Рап постави ръка на рамото му и каза:

— Нека да го обсъдим.

Неш блъсна ръката му и стисна юмруци.

— Не ме пипай!

Рап се отдръпна и разпери ръце.

— Не искаш ли поне да опитаме?

— Не. Ако отида, той ще я пусне.

— Или ще й пръсне главата пред теб.

— Млъквай, Мич. Прекалено дълго играя по свирката ти. Тази вечер няма да стане. Това там е дъщеря ми. Аз решавам какво да правя.

Гласът на Уикър отново се чу от слушалката на Рап:

— Видях го. На 310 метра. Няма вятър. Дай ми двайсет секунди.

Рап отново се обърна към Неш:

— Добре… но ако искаш да стане, както ти си решил, първо се обади на Маги. Кажи й, че я обичаш. Сбогувай се с момчетата и тогава отиди да направиш размяната.

Неш разбра. Кимна сериозно. Извади телефона си, втренчи се безизразно в него за момент, после се отдалечи, докато набираше номера.

Рап го последва и когато Неш вдигна телефона на ухото си, извади от джоба си малка спринцовка, махна капачето и заби иглата във врата на приятеля си. Задържа я няколко секунди, после я издърпа, пусна я на земята и взе телефона от ръцете му. Рийвърс пристъпи и подхвана Неш, преди да падне.

Арт Харис се приближи, изглеждаше разтревожен.

— Какво ще правим сега, по дяволите?

— Зависи колко време имаме, Арт. — Рап погледна Рийвърс. — Остави го на земята. Хайде да тръгваме. — Хукна към колата. — Уикър, докладвай, ако има нещо ново. Щом чуеш да казвам „бинго“, стреляй.

— Разбрано.

Когато се качиха в колата, Рап нареди на Рийвърс да вземе нещата си от задната седалка. Отвори багажника и съблече сакото си. Облече си бронирана жилетка и камуфлажно яке. Взе карабината M-4 от сандъка и й зави дебел заглушител. Рийвърс беше готов — със същото оръжие и яке.

Когато се върнаха в командния пункт, Харис ги чакаше със скръстени на гърдите ръце.

— Какво, за бога, си мислите, че правите?

— Недей да ми опяваш, Арт. Мръдни се.

— Не може така. Това е акция на ФБР. Нямате право да се намесвате. Виж всички тези камери.

Рап спря и огледа операторските екипи.

— Да, прав си. — Обърна се към Рийвърс. — Носиш ли си маската?

Рийвърс извади черна плетена маска, каквито понякога използваха при акции. Рап направи същото. Нахлузиха ги, но само до челата си, като шапки.

— По дяволите — измърмори Харис. — Не може така. Изчакайте специалния отряд.

Телефонът, който Рап беше взел от Неш, иззвъня. На дисплея се показа усмихнатото лице на Шанън. Рап погледна Харис и каза:

— Няма време.

Натисна копчето за връзка и вдигна апарата на ухото си.

— Ало.

Последва кратка пауза.

— Кой е?

— Един от приятелите на Майк.

— Къде е той? — гневно попита Карим.

— Ами… сега повръща.

— Страхливец — изсумтя арабинът. — Ще се погрижа медиите да научат, че вашият герой е повърнал, преди да се срещне с мен.

— Да… Не всеки може да запази присъствие на духа в такива ситуации.

— Кой си ти?

Рап се огледа и видя Люис и Хаким.

— Доктор Люис. Аз следя обстановката тук. Господин Неш очевидно е много разстроен от случващото се. — Рап се замисли какви думи би използвал Люис. — Току-що говори с жена си и момчетата. Искаше да се сбогува с тях.

— Дай ми да го чуя. Време е да направим размяната.

— Момент. — Рап изключи звука на телефона. Приближи се до Хаким. — Наистина ли вече ти е писнало да гледаш как загиват невинни хора?

Хаким погледна ярко осветената сграда и отговори:

— Да.

Рап за последен път се подвоуми, преди да задейства плана си.

— Добре… тогава ще имаш шанс да го докажеш. Ще ти дам този телефон и искам да го подмамиш в капан, в който не е сънувал, че ще попадне. Искам да го вбесиш до обезумяване.

Хаким кимна.

— Знам как да го направя.

— Мич — намеси се Люис, — не съм убеден, че идеята е добра.

— Нямаме време да спорим — сопна се Рап. — Уикър, готов ли си?

— Да.

Рап хвана Хаким и го изведе през полицейския кордон в основата на стълбите. Харис ги последва.

— Арт — нареди Рап, — вземи му телефона, ако се опита да го предупреди.

Харис извади пистолета си. Рап погледна клавиатурата, пое си дълбоко въздух и отново включи звука.

— Там ли си още?

— Да. Трябва да те предупредя, че не съм сам. Ако някой друг освен Майк Неш се приближи, ще убия момичето.

— Разбрах.

Рап подаде телефона на Хаким и смъкна черната маска върху лицето си.

— Карим, обажда се старият ти приятел. Виждам, че още се криеш зад полите на невръстни момиченца.

Рап се обърна и каза:

— Бинго! Повтарям… Бинго!

Втурна се нагоре, вземайки три стъпала наведнъж. Рийвърс тичаше до него.

— Знаеш какво да правиш. Влизаме отдясно.

— „Танго“ падна — чу се гласът на Уикър от слушалката. — Повтарям, „Танго“ падна.

Новината беше добра, но Рап нямаше време да се радва. Един от враговете беше елиминиран, но оставаше още един. Изкачиха последните стъпала почти безшумно. Когато приближиха масивните колони, някъде от огромното помещение Рап чу някой да крещи. За миг се поколеба. Трябваше ли да спре и да прецени ситуацията, или да действа и да използва изненадата? Предпочете втория вариант. Вече си представяше сцената, която ще види. Достигнаха входа и той се промъкна през най-далечната арка вдясно. На лявото си око носеше холографски мерник „Еотек“. Центърът на мишената светеше в червено по средата на квадратния отвор.

Това, което Рап видя, много се разминаваше с онова, което си представяше. Карим стоеше на около пет метра пред него и крещеше по телефона. Държеше пистолета в дясната си ръка, а Шанън не се виждаше никаква. Арабинът го видя и понечи да вдигне пистолета. Рап направи още две крачки и стреля три пъти в горната част на тялото му. От заглушителя се чуха само изпуквания. Карим падна назад и изпусна пистолета. Рап пристъпи напред, все още с пушка, насочена към проснатия по гръб терорист.

— Шанън?

Отляво нещо се размърда. Той погледна и видя момичето, вързано и с гръб към него. Отново погледна Карим, който се държеше за гърдите. Нямаше следи от кръв. Рап се досети, че под якето носи бронирана жилетка. Замисли се за президента, за Дикърсън и какъв фарс ще бъде процесът, който щеше да последва. Вдигна пушката и се прицели в лицето на Карим. Арабинът се опитваше да каже нещо, но Рап не го беше грижа. Той дръпна още веднъж спусъка и сложи край на играта.