В името на честта

31.

Според първоначалния план три въоръжени групи трябвало да нападнат Америка. Типично за стила на „Ал Кайда“, бяха избрали Ню Йорк, Лос Анджелис и Вашингтон. Деветдесет процента от сведенията, които получаваха, сочеха към тези три града. От време на време се говореше и за Чикаго, но по очевидни причини шефовете на „Ал Кайда“ предпочитаха Ню Йорк и Вашингтон. Терористите добре разбираха каква роля могат да изиграят медиите за разпространението на тяхното послание. Неверниците заслужаваха да умрат, но избиването на няколкостотин души в някое градче в Охайо нямаше да направи същата сензация, както нападението над някой мегаполис.

Британците бяха заловили един от отрядите, докато се опитвал да се прехвърли през Хонконг, а французите бяха засекли друг в Западна Африка. Доста по-умели в пазенето на тайна от началниците си, хората от МИ6 и Дирекцията за външна сигурност бяха закарали терористите на тайни места и търпеливо бяха изкопчили цялата информация за готвените атаки. За местонахождението на третия отряд обаче нямаше никакви сведения. Трите отряда не се бяха срещали никога. Единственото, което знаеха едни за други, беше, че съществуват и че всеки трябва да удари различен град. Само водачите знаеха точните цели.

Рап се почуди дали колегите му са успели да измъкнат още малко информация от заловените терористи, затова се обърна към Шевал:

— Нещо ново от хората, които бяхте хванали?

— Моят човек активно участва в тези разпити — обясни французойката. — Като тебе той не се страхува да си изцапа ръцете. Затова съм абсолютно сигурна в това, което ще ти кажа. Първоначално ни бяха казали, че трите отряда не се познават. Изобщо не са се виждали. Макар че това е вярно, всичките им членове принадлежат към една организация, най-общо казано.

— И повечето са се изявили в Афганистан — добави Бътлър.

— Терористите са приказливи като всички други хора — отбеляза Шевал. — Не споделят подробности за акциите си, но обичат да клюкарят за личния си живот. За сформирането на трите ударни отряда са били избрани най-добрите. Имало е доста спречквания. Саудитците, с обичайната си арогантност, поискали да командват и трите отряда и да вкарат свои хора. Тогава обаче се появил един проблем.

— Нека да отгатна — прекъсна я Рап. — Осъзнали са, че заминават с еднопосочен билет, и храбрите синове на Арабия са се огънали.

— Отчасти. Другият проблем е, че саудитските отряди са пълни с богаташки синчета, които рядко са виждали сражение. Тяхната роля е да дават пари, а когато се приберат в родината, само се тупат по гърдите. За тази операция са били нужни истински бойци, хора с опит в сраженията. Най-добрите за целта били воините от афганските и пакистанските племена, но тези мъже не харесвали идеята да загиват в чужда страна на хиляди километри от родината.

— Затова са тръгнали да търсят мароканци, алжирци, сирийци, йорданци… — досети се Рап.

— Именно. А тези хора обичат да приказват. При тях има същото съперничество, както при нашите военни. Обожават да се хвалят, да преувеличават успехите си и разбира се, да се присмиват на другите групи.

— И всички мразят саудитците, но ги търпят заради парите им — вметна Бътлър.

— Да. И така моят човек научил, че мароканците много се гордеят с трима от техните, които били избрани в единия отряд. Обадих се на Джордж… — Шевал погледна Бътлър — и той потвърди, че сред заловените от неговите хора няма мароканци.

— И си заключила, че тримата мароканци са в третия отряд.

— Да. Моят човек отиде в Рабат, после в Казабланка и започна да души наоколо. За една седмица намери каквото търсеше.

— Братът.

— Да. — Шевал погледна сконфузено Рап и добави: — Отначало работата вървеше бавно.

— Братът не е искал да говори.

— Именно. На моя човек му отне малко повече време, отколкото ни се искаше, но знаеш как става. В крайна сметка и най-упоритите проговарят.

Рап понечи да попита дали братът е още жив, но реши да си замълчи.

— Вече знаем имената и на тримата мароканци, които са участвали в отряда.

— Нека да отгатна… всичките са били в групичката на самоубийците.

Шевал поклати глава:

— Според моя човек, не. Единият е още жив.

Рап се наведе леко напред.

— Един от тримата, които търсим?

— Да. — Шевал поглади с безименния си пръст ръба на папката, отвори я и извади една снимка. Показа я на Рап. — Гледай, но не пипай. По-добре да не оставяш отпечатъци.

Той кимна:

— Кой е това?

— Ахмед Абдулах. Двайсет и четири годишен, роден в Казабланка, прекарал последните три години в Афганистан и Пакистан.

— Сигурна ли си, че е жив?

— Почти сто процента.

— Какво те кара да мислиш така?

— Вчера е написал имейл на брат си.

Рап вдигна вежди. Трудно му беше да повярва.

— Какво му е писал?

— Да не се тревожи. Че бил жив и мисията била успешна.

— Успяхте ли да го засечете?

Шевал поклати глава:

— Установихме само, че писмото е изпратено от американски сървър.

— Ами другите двама?

— Имаме някои предположения. Но нека първо Джордж да ти каже какво е открил.

Бътлър се прокашля:

— Мисля, че знаем как са финансирали операцията.

— Сигурно от саудитците.

Рап знаеше, че в девет от десет случая финансирането идва от Саудитска Арабия.

— Не. Може да звучи странно, но парите са южноамерикански наркодолари.

Това изненада Рап:

— Сигурен ли си?

— Да. Успях да сглобя един странен сценарий, който обяснява как са проникнали в страната ви.

— Южноамерикански наркодолари? — измърмори Рап.

Все още не можеше да повярва. Беше обмислял тази възможност преди години заради търговията с опиум от Афганистан и Югоизточна Азия. Логиката беше, че ако наркокартелите могат да прекарват нелегално наркотици, значи могат да вкарат и терористи.

— Не е възможно. Там са католици — измърмори Рап, имайки предвид Латинска Америка. — Праволинейни католици. Църквата ясно заяви, че това е техен континент и не иска да имат нищо общо с мюсюлманите. Колкото и да е странно, наркобароните много слушат духовенството по такива въпроси. Освен това, ако помагат на терористи, това ще навреди на бизнеса им. Добре съзнават, че така само си търсят белята.

— Съгласен съм с тези оценки, но тук става дума за нещо друго. Хората от този трети отряд изглежда са много хитри — добави Бътлър с леко възхищение. — Решили са да направят нещо, което никой не е правил преди.

— Какво?

— Изключили са се.

— Изключили? — Рап погледна англичанина озадачено. — Какво, по дяволите, означава това?

— Прекъснали са всички контакти с „Ал Кайда“. Строга операционна секретност.