В името на честта

49.

Сенатор Барбара Лонсдейл спря пред една врата в широкия коридор на сенатската сграда „Дирксън“. Почука веднъж с изящната си ръка и влезе. Мич Рап говореше с Айрини Кенеди в един ъгъл; в друг Майк Неш обсъждаше нещо с двама юристи от Ленгли. И петимата млъкнаха и погледнаха председателката на Комисията по правосъдие. За една седмица поведението на Лонсдейл се беше променило коренно. Рап можеше да я оприличи с богата защитничка на човешките права, която след като бива ограбена една нощ от улични бандити, прекратява връзките с доскорошните си съмишленици, купува си пистолет и се присъединява към доброволческия охранителен отряд в квартала.

Лонсдейл погледна двамата юристи:

— Господа, бихте ли ни извинили?

Те погледнаха Кенеди и директорката на ЦРУ кимна.

— Отидете в залата на комисията — предложи им Лонсдейл. — Ние идваме след малко.

Двамата мъже взеха куфарчетата си и излязоха през противоположната врата на тази, през която беше влязла Лонсдейл.

След като затвориха вратата, сенаторката потупа по дланта си с белия плик, който държеше.

— Е… това е.

— Сигурна ли сте, че искате да го направите? — попита Кенеди.

Лонсдейл бе сключила сделка да подаде оставката си като председател на Комисията по правосъдие в замяна на председателското място в Комисията по разузнаването.

— Да — отговори тя, без да се замисля.

— Още не е късно — отбеляза Рап. Не беше сигурен дали на сегашния си пост нямаше да им бъде по-полезна.

— Ще остана в комисията, тъй че ще следя нещата.

— Да, но няма да имате контрола над нея.

Лонсдейл се усмихна:

— Все още съм старши сенатор. Това ме прави втори човек след председателя. Познавам тази комисия по-добре от всеки друг. Помощният персонал ми е верен. Всички обичаха Ралф.

Гласът й потрепери, когато спомена началника на екипа си, загинал при експлозията в „Монокъл“ заедно със седем сенатори и цял куп висши служители в Сената, юристи и влиятелни хора.

— Крайнолевите вече са ви погнали — намеси се Неш. — Двама събират пари, за да ви изместят на следващите избори.

— Това е Америка. Имат пълно право да го сторят, а пък аз имам пълно право да не им обръщам внимание. Стремежът да се съобразявам с всякакви идиоти ме докара до това фиаско.

— Просто казвам, че няма да ви бъде лесно. Можехме да изиграем картите си по-хитро. Да ги накараме да си мислят, че все още сте техният водач.

Лонсдейл махна пренебрежително:

— Тези хора никога няма да бъдат доволни. А и не си падам по двойните игри. По-добре се чувствам на фронтовата линия. Там изпъквам с целия си блясък. Ако някой иска да ви критикува, първо трябва да мине през мен, а аз ще бъда безкомпромисна.

Рап трудно можеше да прецени истинската стойност на тези обещания. Може би имаха някакво значение, но в крайна сметка си оставаха само думи. Той сподели мнението си и Лонсдейл контрира:

— В този град думите значат много. Освен това аз не съм единственият сенатор, който е променил коренно становището си под удара на реалността. Други също подкрепят позицията ми. Не съм сама. Пък и — добави с по-решителен тон — мога да се справя и сама. Мисури може да е крепост на републиканците, но ние сме добри в отбраната. В светлината на последните събития мисля, че избирателите ми ще разберат защо съм променила позицията си.

— Мисля, че това е добър ход, Барб — каза Кенеди. — Медиите няма да могат да пренебрегнат факта, че една от най-праволинейните критички на ЦРУ сега е сред най-ревностните му защитници. Благодаря ти.

— Няма защо. Добре… — Лонсдейл погледна часовника си. — Започваме след две минути. Ето как стоят нещата. Говорих с дванайсет от деветнайсетте членове. — Тя замълча. Двама от състава на комисията бяха загинали при бомбените атентати.

— Дванайсет от седемнайсетте. Само от трима очаквам някакъв отпор. Петима в най-лошия случай.

— Нека да отгатна — измърмори Рап. — Огдън?

— Тя води атаката — съгласи се Лонсдейл. Огдън беше старши сенатор от Калифорния. — Заседанието е закрито, но знаете как става. Тази малка групичка от недоволни ще започне да пуска информация за историята, така както я разбира, още след края на срещата. Затова внимавайте какво говорите. Не признавайте нищо, което може да ви създаде главоболия с Министерството на правосъдието. Вече подписах показания, подкрепящи вашата версия. — Сви рамене и добави: — Сенатор Огдън и малката й армия искат да защитават терористите. Не вярвам да спечелят битката при сегашните условия, но въпреки това трябва да внимаваме.

Лонсдейл обясни още няколко неща. После каза:

— Влизайте. Аз ще дойда след малко. — Когато тримата тръгнаха към вратата, добави: — Мич, изчакай за секунда. Искам да поговорим.

Рап спря и изчака сенаторката да заобиколи голямата заседателна маса. Когато се приближи, тя му подаде белия плик, който държеше. Рап го взе и попита:

— Какво е това?

— Малко проучване на противника.

— За кого по-точно?

— Сенатор Огдън.

Рап отвори плика и извади три листа. Прегледа ги набързо.

— Какво е това?

— Черновата на речта й.

Рап беше впечатлен.

— Откъде я взехте?

— В атентатите не загинаха само сенатори. Девет души от помощния персонал на Сената също бяха сред жертвите. Тези хора много се поддържат.

— Някой от хората й я е предал?

Лонсдейл кимна.

— Ще имаш време да го прочетеш, докато обсъждаме общите неща. Първите две страници са забележките й. Третата е специално за теб. Нещо, което Ралф редовно ми изтъкваше. Можеш да го наречеш крещящ пример за двуличие. Ще ти бъде полезно, за да сломиш устрема на Огдън.

Рап прегледа първите две страници. Името му се споменаваше няколко пъти. Сенаторката от Сан Франциско не си поплюваше. Никога не отстъпваше, дори в националния траур след атаките. Третата страница истински го изненада.

— Това точно ли е?

— Да.

— Интересно.

Лонсдейл го потупа по ръката.

— Сигурна съм, че ще ти свърши добра работа. Хайде, да започваме.