В името на честта

52.

Майк Неш спря, сякаш бе нагазил в пресен цимент, и се втренчи в усмихнатите лица пред себе си. Някои не ги беше виждал на живо, но ги познаваше, други му бяха интимно близки. Чу изщракването на бравата зад гърба си и се обърна, за да сподели изненадата си с Рап. Видя обаче само голата врата и след секунда осъзна, че това е клопка. Почувства, че се изчервява, и за момент си помисли дали да не избяга, но разбира се, не можеше да го направи. Колкото и да му се искаше, това щеше да бъде в разрез с всичко, на което го бяха учили в Морската пехота. Истинският воин стиска зъби и посреща трудностите; само страхливците бягат. Той бавно се обърна, макар че в момента сто пъти би предпочел да се срещне с цял вражески взвод, отколкото с тази групичка.

Всички се усмихваха, а някои от тях не бяха известни като веселяци. Тук бяха министърът на отбраната, държавният секретар, съветникът по национална сигурност, директорът на Националната разузнавателна служба, директорът на ФБР, председателят на Генералния щаб, няколко души, които не познаваше, но сигурно бяха важни клечки, началничката му и най-голямата изненада — семейството му. И всичко това в може би най-известната стая в света. Жена му държеше Чарли и бе изчервена почти колкото съпруга си.

Всичко започваше да си идва на мястото. Тази сутрин Маги лично беше избрала костюма, ризата и вратовръзката му — нещо, което рядко правеше; беше накарала децата да се изкъпят и да си облекат чисти дрехи; а този Юда — Рап, бе отвлякъл вниманието му и го беше докарал, нищо неподозиращ, като някой среден чиновник на изненадващо парти за четирийсетия му рожден ден. Въпреки неудобството си и лошите мисли, които минаваха през ума му за нещата, които искаше да стори на Рап, Неш се усмихна до уши. Нямаше представа как изглежда, но се чувстваше като пълен глупак. Всички също се хилеха, споглеждаха се и кимаха доволно, че изненадата се е получила. Той се зарече, каквото и да става, да си отмъсти на Рап.

— Господин Неш — заговори президентът, като се приближи, — току-що разбрах, че тази среща е малка изненада за вас.

Неш се опита да каже нещо, но устата му беше твърде пресъхнала, затова само кимна и пое протегнатата ръка на държавния глава. Айрини Кенеди побърза да се нареди до президента.

— Съжалявам, Майк, но знаехме, че няма да приемеш да участваш, ако си уведомен предварително.

Неш облиза устните си и попита дрезгаво:

— В какво трябва да участвам?

— Това е церемония за награждаване — обяви президентът. — За храбростта, която сте проявили в престрелката миналата седмица.

Неш погледна между началничката си и президента и се усмихна на жена си и децата си. Отдясно някой започна да снима, което за служител от разузнаването беше почти толкова опасно, колкото стрелба с едрокалиброво оръжие.

— Това репортер ли е? — попита нервно той.

— Да.

— Ама аз работя под прикритие. Не може да ме снимат — възрази Неш.

— Не се тревожете за това — успокои го президентът. — Ще получите повишение.

— Радвай се, Майк — добави Кенеди. — Малцина от нас имат този шанс.

— Какъв шанс? — попита Неш с половин уста.

— Да получат медал в Овалния кабинет. — Президентът се дръпна встрани и постави ръка върху рамото му. — Обикновено вашите колеги трябва да умрат, за да им се случи такова нещо. Отпуснете се и се забавлявайте.

— Не знам дали трябва… — измърмори Неш.

— Разбира се, че трябва. ЦРУ има голяма нужда от повдигане на бойния дух… По дяволите, след миналата седмица всички се нуждаем от това. — Президентът поведе Неш към близките му. — Имате прекрасна съпруга и страхотни деца. Те много се гордеят с вас.

Кенеди го хвана за другата ръка.

— Всички се гордеем с теб, Майк. Заслужаваш това признание.

Неш се обърна към нея и изръмжа:

— Ами Мич?

Тя отговори, без да го поглежда:

— Ще говорим за това по-късно. Сега се отпусни и се забавлявай.

Неш искаше да говорят за това сега, но жена му и децата се приближиха. Той още се чудеше как Рап е успял да се измъкне, когато видя сълзи в очите на съпругата си. Тя го прегърна и целуна по устните и в този миг Неш забрави гнева към приятеля си. Чарли, малкото сладко бебче, успя да се освободи от ръцете на майка си и се вкопчи в баща си. Другите три деца също дойдоха да го прегърнат. После се изредиха всички членове на президентския екип. Ръкостисканията и потупванията по рамото продължиха близо пет минути. Когато това свърши, Неш се чувстваше значително по-добре.

Тогава започна същинската церемония. Неш връчи Чарли на дъщеря си Шанън и Маги застана от дясната му страна пред величествената камина. Нещата станаха по-сериозни, след като Кенеди подаде на президента почетната грамота и отвори обшитата със синьо кадифе кутия. Докато държавният глава четеше похвалите, Неш се почувства на седмото небе от щастие.

— От името на нашата велика нация имам честта да ви връча най-високото отличие за член на разузнаването — Почетния кръст на разузнавача — за изключителния ви героизъм пред лицето на опасността. — Президентът замълча за момент, погледна Неш и Маги и се усмихна. — Благодаря за самоотвержеността, верността и саможертвата. Вашите решителни и храбри действия по време на терористичното нападение над Националния антитерористичен център спасиха живота на много хора. Вие сте жив пример за чест, смелост и героизъм. Нашата велика нация завинаги ще ви бъде длъжна и се надяваме, че идните поколения американци ще черпят от вашите действия вдъхновение в трудни времена.

Кенеди поднесе медала на Маги, която го взе от тапицираната с коприна кутия със страхопочитание, сякаш беше древна семейна реликва. Нежно постави лентата около врата на съпруга си и го целуна по бузата. Засвяткаха светкавици. Много светкавици. Групови снимки, индивидуални снимки, снимки на цялото семейство. Когато и това свърши, Неш го чакаше още една изненада.

Президентът се приближи и каза:

— Директор Кенеди смята, че е по-добре семейството ви да остане тук, докато ние свършим навън.

Неш не разбра съвсем, но това не му звучеше добре.

— Какво има навън?

Президентът кимна към остъклената врата отляво на бюрото му.

— Медиите. Чакат ни.

Сякаш го караше да произнесе слово пред нацията.

— Аз не се показвам пред медиите, господин президент.

Кенеди се приближи с държавния секретар Уика и министъра на отбраната Ингланд. Уика заговори:

— Хайде. Вие сте човекът, от когото най-много се нуждаем в този момент. Един прекрасно изглеждащ герой.

— И бивш морски пехотинец — добави Ингланд. — Не забравяйте това.

— Не се притеснявайте — продължи президентът. — Няма да ви караме да говорите. Само стойте и се дръжте естествено.

Неш погледна към Кенеди като към последна възможност за спасение. Излезеше ли през тази врата, връщане нямаше да има.

— Айрини?

— Върви, Майк. Това е важно за всички нас. Помисли за колегите си в Ленгли, които всеки ден търпят нападките на пресата. Днес всички те ще се приберат с гордо вдигнати глави, знаейки, че вършим достойни дела.