В името на честта

42.

Рап беше преценил, че разполага с пет минути да влезе, да свърши работата и да излезе, преди положението да стане напечено. Можеше да има и петнайсет, но така вече пресилваше късмета си. Блокирането на телефонните връзки и радиостанциите със сигурност щеше да му спечели време, но в квартала доста редовно минаваха полицейски патрули. Можеше да се измъкне при евентуален арест, но не искаше да прекара нощта в обаждания до различни приятели, а близките два дни — в обяснения. Целта на днешната акция беше да реши определен проблем и да не се занимава повече с него.

Животът му много щеше да се улесни, ако успееше просто да влезе, да хване Джонсън за врата и да го извлече от заведението. Лесно и бързо решение. Рап умееше да използва инерцията. В такива ситуации най-доброто решение беше да не спираш. Много често, ако запазиш присъствие на духа и се държиш, сякаш ти владееш положението, хората ти се подчиняват.

Рап погледна първия телохранител и вдигна рязко ръката си. Двете секции на палката се разгънаха и се заключиха в неподвижно положение със силно изщракване. Той насочи палката към мъжагата и каза:

— Дадох му три възможности за избор. Ти получаваш само две.

Негърът погледна якия плешив руснак. Той се гърчеше на цимента, ругаеше на родния си език и ужасено гледаше коляното си. Рап добави:

— Веднага ме заведи при Пьотър Сидоров, иначе ще прекараш идните три дни в ареста с всички други отрепки в града. Як изглеждаш, но ония са като хиени. Нападат на стада. Може да не успеят да те изнасилят, но със сигурност ще те наръгат и в близката година ще се чудиш дали не си заразен със СПИН.

Телохранителят се подвоуми за половин секунда, после развърза велуреното въже и даде знак на Рап да го последва. Рап погледна Коулман:

— Стой тук и следи нещата. Мик — обърна се към Рийвърс, — ела с мен.

Якият негър ги въведе през главната врата. Рап вървеше на две крачки зад него, Рийвърс го следваше. От лявата страна на големия склад имаше около трийсетметров бар с никелирана повърхност. Рап спря за миг, за да огледа горната част на помещението. В старите складове като този обикновено имаше балкон по дължината на всяка стена. Рап забеляза още четирима бодигардове, облечени като онези пред входа. Отдясно имаше дансинг с вдигната платформа за дисководещия. Клубът беше претъпкан и тримата се принудиха да забавят крачка.

След няколко стъпки Рап видя накъде отиват. В другия край на помещението имаше тераса за ВИП гости. Две стълбища — едно отдясно и едно отляво — водеха към голяма платформа с размери около двайсет и пет на седем метра. На всеки два-три метра имаше метални колони, служещи за разделители между сепаретата. Пред всяко сепаре висеше червена кадифена завеса, закачена на хоризонтална греда между двете колони. През пролуките между завесите се виждаха кушетки и кресла, гостите стояха прави или седяха, а някои в най-отдалечените ъгли вероятно вършеха неща, за които полицията можеше да ги арестува.

Музиката беше толкова силна, че Рап нямаше нужда от заглушител, ако речеше да стреля. Стигнаха до основата на стълбището и негърът се качи на платформата, където с една друга горила започнаха да си крещят в ушите. Рап погледна татуировките на врата на другия телохранител и се почуди дали теорията му няма сериозен недостатък. Този мъжага беше досущ като онзи, когото бе осакатил пред входа, само дето имаше коса. Светът на руските мафиоти и техните татуировки беше странен. В родината им човек можеше да бъде убит заради татуировка, която не е заслужил, но дали това важи и тук, в Съединените щати, Рап не беше много сигурен. Дали тези двамата бяха истински мафиоти, или биячи, които са се татуирали просто за да всяват страх?

Новият руснак изслуша негъра, даде на Рап стандартния знак с ръка да изчака и изчезна в дима на ВИП зоната. Рап започна да се опасява, че отзад може да има тайна врата. Ако Джонсън имаше капка мозък и узнаеше, че го търси федерален агент, веднага щеше да духне. „Движение“ — напомни си Рап. Трябваше да действа бързо — основна бойна тактика. Никога не давай на врага възможност да се опомни.

Бързо огледа района. Видя двама бодигардове, но не гледаха към него. Бяха твърде заети да бърникат радиостанциите си. Рап се ухили. Това беше добро отвличане на вниманието. Докато се опитваха да включат радиостанциите, той можеше да действа. Погледна Рийвърс и му даде знак. Мъжагата се наведе и доближи ухото си до устата му.

— Не искам да се измъкне през задната врата — каза му Рап. — Ще обезвредя този дебелак. Мръдни се надясно и ме закрий. Когато го зашеметя, помогни ми да го поставим плавно на земята.

Рийвърс кимна.

Рап погледна негъра и размърда устните си. Телохранителят не чу нищо, затова извъртя главата си настрани, с дясното си ухо към него. Рап бръкна с лявата ръка зад гърба си. Взе тазера и го премести покрай тялото си. Когато започна да пита негъра за задния вход, извъртя тялото си леко наляво и с дясната си ръка дръпна предпазителя. Оголи двата електрода и ги приближи на няколко сантиметра от гръбначния стълб на телохранителя, малко под кръста. Дръпна спусъка и петдесет хиляди волта ток преминаха от пластмасовия електрошоков пистолет в тялото на мъжагата. Докато натискаше спусъка, внимаваше телата им да не се допрат. Преброи наум до три и дръпна тазера.

Рийвърс беше готов. Когато телохранителят започна да се свлича, той го подхвана за раменете и бавно го положи на стълбите. Рап отново сложи предпазителя на тазера и го пъхна под колана на гърба си. Вече не се интересуваше от другите бодигардове. Качи се по стълбите. Когато излезе на терасата, бързо се огледа. Руснакът, който му беше дал знак да изчака, говореше с двама костюмари. И двамата бяха по-едри от Рап, но по-дребни от този гигант. Тези сигурно бяха истинските професионалисти. Вероятно войници от специалните части, но не задължително от руските. Можеше дори да са местни, което беше добре за Рап. Зад тримата мъже седеше Макс Джонсън в компанията на две жени.

Руснакът видя Рап, каза нещо на костюмарите и с много ядосан вид тръгна да пресрещне двамата неканени гости. Рап показа ръцете си с дланите напред, за да примами телохранителя да се приближи още, и също продължи да върви напред. Леко свали лявата си ръка, излагайки дясната като по-ясна мишена. Двуметровият руснак се хвана на въдицата и посегна към целта. Сега беше моментът Рап да действа. За слънчевия сплит и дума не можеше да става заради едрото телосложение на телохранителя. Имаше твърде много слоеве тлъстина, които правеха нанасянето на парализиращ удар невъзможно. Втората възможност беше брадичката, но Рап забеляза, че руснакът има доста добре развити трапецовидни мускули. Тези мускули държат главата за тялото и колкото са по-яки, толкова по-трудно е да зашеметиш човека.

Последната и най-добра възможност криеше известен риск, но той не се притесняваше толкова от това. Този човек едва ли можеше да се нарече невинен. В момента, когато руснакът посегна с дебелите си пръсти към дясната му китка, Рап нанесе удара си. Скочи, пренесе почти цялата си тежест на десния крак и се завъртя. Мъжагата не осъзна какво става. За такъв удар както отворената длан, така и стиснатият юмрук бяха прекалено широки, затова Рап трябваше да използва кокалчетата си.

Той сви пръстите си така, че предните фаланги да се допрат до дланта му. Лявата му ръка, от лакътя до издадените напред кокалчета, беше като стенобойно оръдие. Целта му беше най-слабата част от човешкото тяло — адамовата ябълка. Много хрущял и меки тъкани. Няма значение колко си ловък или силен, ако те ударят директно в адамовата ябълка, свършено е с теб. При този удар има само един проблем. Ако не прецениш силата си, има опасност да убиеш противника. Точно когато нанасяше удара, Рап си представи една сцена — как якият руснак пада на килима, стискайки гърлото си, и умира със счупен гръклян. Това го накара да се забави за частица от секундата. Голяма грешка.