В името на честта

58.

Рап спря в подземния гараж и се качи с асансьора на първия етаж. Мина покрай магазинчето и барчето, като се усмихваше в приятно очакване. Голямата двойна врата на Тържествената зала беше отворена и вътре се виждаха доста хора. Той влезе и спря за момент, като огледа гостите, търсейки признак за някаква непредвидена неприятност, без да спира поглед за твърде дълго върху ничие лице. Обикновено пропускаше подобни събития. Предпочиташе да общува възможно по-малко с хората от централата на Управлението. Днес обаче беше изключение.

Събирането беше буквално панаир на службите за национална сигурност — тук бяха големите клечки от всяка агенция или организация, която има нещо общо с борбата срещу тероризма. Както обикновено, в залата не се допускаха репортери или фотографи. За тях щеше да има време по-късно, но засега събитието бе повод служителите от тайното разузнаване да се покажат от скривалищата си и да отпразнуват награждаването на един свой колега. Повечето от тези хора имаха необходимия достъп до секретна информация или подходящите познати, за да знаят цялата истина за случилото се в деня на атаките, и мнозина се обръщаха да погледнат Рап — другия герой от онзи следобед. Професионалистите щяха да шушукат помежду си, но никой нямаше да престъпи клетвата си. Всички знаеха, че има основателна причина човек с позицията на Рап да остане в сянка. Трябваше обаче да бъде реалист. Историята за ролята му щеше да се носи от уста на уста и при толкова предаване и препредаване нямаше как да предвиди какво ще излезе накрая.

Рап чу бебешко пискане от лявата си страна и тръгна натам. На такъв прием едва ли бяха поканени много деца, затова най-вероятно беше чул гласа на Чарли Неш. Искаше да поздрави децата и Маги, да им каже колко се гордее с техния баща и съпруг, може би да потърси Арт Харис за кратък обмен на информация и после да се маха.

Едва направи три крачки, когато ухилената до уши Джули Тритин му препречи пътя. Едва метър и петдесет с високи токчета, дребната брюнетка беше изгряваща звезда в Съвета за национална сигурност. Идваше от армията и се бе изявила в една важна операция на военното разузнаване.

Тритин погледна Рап и се усмихна игриво:

— Е, Мичъл. Как успя да извъртиш тоя номер?

Рап се усмихна сдържано.

— За какво говориш, Джули?

Тритин вдигна чашата си с шампанско като за тост.

— Очаквах да кажеш така. — Заобиколи го отдясно и го хвана под ръка. Поведе го към близкия ъгъл. — Много добре.

Рап кимна и продължи да оглежда тълпата.

— Да, добре се получи.

— Знаеш какво имам предвид. За „храброст“. Между другото, къде е твоят медал?

Рап само се засмя.

— Според моите източници ролите в престрелката са били малко разменени.

— Какви източници?

— Не се опитвай да ме будалкаш. Знам, че ти си нападнал терористите, а Майк само те е прикривал от балкончето.

— Знаеш, че в битка хората се объркват. Не вярвай на всичко, което чуваш.

Тритин погледна към мястото, където стоеше Майк Неш. Беше заобиколен от цяла тълпа доброжелатели. Всички се усмихваха и искаха да се здрависат с героя на деня.

— Е… радвам се и за двама ви.

— И за двамата ли? — попита Рап.

— Да. Президентът остана малко разочарован, че се измъкна така от Белия дом тази сутрин.

Рап въздъхна:

— Знаеш как е, Джули… Политиците не ми понасят особено.

— Не отклонявай темата — каза Тритин с малко по-сериозен тон. — Президентът поръча да ти предам, че си неблагодарно копеленце и че медалът ти те чака на бюрото му. Иска лично да се отбиеш да си го вземеш.

— И за мене ли има? — с престорена изненада попита Рап.

— Да. — Тритин поклати глава и се подсмихна. — Ама ти вярно си голяма работа.

— Благодаря ти, Джули. Тебе също си те бива.

Тя се засмя и тонът й отново стана сериозен:

— Още две неща. ФБР издирва Глен Адамс.

— Можеше да се очаква, нали?

— Да, но благодарение на сенатор Огдън ти си на челно място в списъка.

Рап не издаде някакво притеснение, но с тези думи Тритин възбуди интереса му.

— Какъв списък?

— Списък на хората, които може би имат нещо общо с изчезването му.

— Доколкото разбрах… просто е напуснал страната.

Тритин сви фините си рамене и го погледна, сякаш казваше: „Абе кой знае какво е станало?“

Рап видя децата на Неш и прошепна с половин уста:

— Чух, че пиел много.

— И аз така чух, но както знаеш… ФБР ще провери всяка следа.

— Дори да им е показана от отмъстителна вещица като Огдън?

— Особено ако им е показана от отмъстителна вещица като Огдън.

— Чудесно.

— В момента може да се окаже уязвима — отбеляза Тритин, без да го поглежда.

— В какъв смисъл?

— Една наша нова приятелка сподели, че Огдън разправяла пред най-доверените си хора, че в атаките от миналата седмица има нещо гнило.

Рап застина неподвижно за миг, после се обърна към Тритин.

— Какво ще рече това, по дяволите?

Тритин се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.

— Мисли, че са организирани от определени хора в тази сграда, които искат по този начин да елиминират критиците си и да насадят антиислямски настроения.

— Какво? — Рап не знаеше дали да се ядосва, да се притеснява, или да се смее. — И да убият цял куп невинни хора? Включително много свои колеги в центъра за борба с тероризма?

— Както повечето теории за конспирация, тази е много добре подплатена откъм мотиви, но куца откъм доказателства.

— Това е лудост… не ме разбирай криво, колкото и да мразя тези продажни глупаци в Сената, трябва да съм откачен, за да го направя.

— Президентът е на същото мнение. Затова ми поръча тихо да пусна информацията в пресата.

— Защо? — възкликна Рап. — Това е последното, което искаме да се говори за нас.

— То вече се говори. Поне в интернет. Същите смешници, които мислят, че атентатите от 11 септември са организирани от собственото ни правителство. Причината, Мич, е, че президентът иска най-после да се отърве от нея. Писнало му е от глупостите й. Не си е позволявал да го казва публично, но мисли, че тази жена не е с всичкия си.

— Мисли… по дяволите, още преди години съм му го казвал.

— Е, исках само да знаеш какво става по трасето. Ти търси Лъва на „Ал Кайда“, а ние ще се оправяме с Огдън и ФБР.

— Благодаря, Джули.

Тритин го прегърна бързо и се отдалечи. Рап обиколи залата, докато намери децата на Неш. Бяха разчистили своя територия в единия край на помещението. Без нито един възрастен в радиус от пет метра. Само четирите деца на Неш и Томи Кенеди, десетгодишният син на Айрини. Стояха в кръг, а между тях едва проходилият Чарли се клатеше като пиян британски моряк — майка му беше му сложила бяло яке, бели панталонки и бели обувки. Другите деца, включително Томи Кенеди, бяха с ученическите си униформи. Всички се обърнаха да поздравят Рап и тогава Чарли видя своя шанс. Измъкна се от кръга и нападна приятеля на баща си. Рап се наведе, подхвана го и го подхвърли във въздуха. Чарли изпищя радостно, преди да кацне безопасно в ръцете на Мич.

— Как е, деца?

— Татко ти е много сърдит — каза Джак Неш.

— На мен? Стига бе. Шегуваш се.

— Опитваше се да говори тихо, докато идвахме насам, но след експлозията е малко оглушал и не знае, че чуваме всичко, което казва. Много е ядосан.

— Мама му се смееше, затова може би не е чак толкова ядосан — намеси се Шанън. — Но все пак каза някои неприятни неща за тебе.

— Няма да е за първи път. А на вас, деца, хареса ли ви срещата с президента?

— Да! — въодушевено отговори Джак. — Направихме снимки!

— Внимание — предупреди Рори, като погледна над рамото на Рап. — Идва.

Рап се обърна. Неш се приближаваше втренчен в него като яростен бик, готов да смачка съперника си. Няколко души се опитаха да го поздравят, но той не спираше. Рап се зарадва, че в момента държи Чарли. Надяваше се, че бебето ще осуети всеки опит за физическа разправа. Обърна го като щит към опасността.

Неш изръмжа:

— Не мога да повярвам!

— Да, хубав медал — отбеляза Рап, като посочи към гърдите му.

Неш сведе очи и побутна медала.

— На два пъти се опитвам да го сваля, но жена ми, Айрини и някаква кокошка от „Връзки с обществеността“ ме накараха пак да си го сложа.

Рап се изсмя на очевидното смущение на приятеля си.

— Смешно ли ти се вижда? Ако не държеше Чарли, щях да те размажа.

Рап се опита да запази сериозно изражение.

— Трябва да признаеш, че те изиграх.

— Да… и тъпкано ще ти го върна. — Неш се наведе към него и добави: — Това е шибано предателство, много добре го знаеш.

Рап закри с една ръка ухото на Чарли и възкликна с престорено възмущение:

— Какви приказки!

— Татко, чух те — обяви Джак, като застана до Рап.

— Ако не си забелязал, Джак, това е моят ден. Когато станеш на трийсет и осем и президентът на Съединените щати ти даде медал, ще можеш да ругаеш, колкото си искаш. Сега вземи брат си. Искам да поговоря с Мич.

Рап подаде Чарли на Джак и двамата с Неш се отдалечиха на едно празно място. Неш огледа хората, които се бяха събрали в негова чест.

— Не мога да повярвам, че ми погоди такъв номер.

Рап не успя да скрие усмивката си.

— Още не ми се вярва колко лесно стана.

— Да. Напоследък бях доста зает.

— Все пак работиш в ЦРУ. Би трябвало да предвиждаш тези неща.

— Не ми говори. Сега не ми е до твоите подигравки. Нямаше право да ми причиниш това.

— Да, няма нужда да ми благодариш. — Рап посочи към съпругата на Неш в другия края на залата. — От години не съм виждал Маги толкова щастлива.

Неш погледна жена си, която разговаряше с Кенеди, Дикърсън и още няколко големи клечки. Рап беше прав. Тя изглеждаше така, сякаш от раменете й е паднало огромно бреме.

— Това не е основание да ме изпързаляш така — изръмжа Неш. — Щеше ли да ти хареса, ако аз ти бях спретнал такъв номер?

— Би било в нарушение на закона.

— Защо ти да можеш да нарушаваш закона, а аз да не мога?

— Защото президентът не ти е разрешил. Той одобри това… пък и аз нямам жена и четири деца, които да разчитат на мен. — Рап погледна децата на Неш и добави: — Повярвай ми, не ти трябва да ставаш като мен. Те имат нужда от теб и ти имаш нужда от тях.

Тези думи поне накараха Неш да се замисли. След малко каза:

— Можеше поне някой да ме попита какво мисля.

— Щеше да откажеш.

— И още как. Не съм направил нещата, които президентът твърдеше, че съм направил. Ти ги направи!

— Да, направих част от тях, но не ми приписвай всичките заслуги. Ти много помогна. Ако не беше свалил първия нападател, и аз, и много други хора, включително и ти, щяхме да сме мъртви. — Рап сръга приятеля си в гърдите. — Заслужаваш този медал.

— Ами ти?

— По дяволите… аз имам вече три.

— Лъжеш.

Рап сви рамене:

— Сам ще се убедиш. Сега, след като те повишат, ще имаш възможност да прочетеш за някои от нещата, които съм направил.

Лицето на Неш изведнъж грейна.

— Айрини каза, че сега аз съм ти шеф. Е, поне нещо хубаво да ми се случи днес.

— Стига си се оплаквал. Виж колко се радват жена ти и хлапетата. След като се успокоиш, ще си спомняш за този ден и ще си ми благодарен.

Неш се огледа и прошепна:

— Ще ти спукам задника, това ще направя. Ще бъда най-лошият началник, който си имал.

Рап се изсмя:

— Желая ти късмет. Не си първият, който ми се заканва.

Арт Харис, заместник-началник на Отдела за борба с тероризма към ФБР, се приближи ухилен до уши. Неш се намръщи. Харис протегна огромната си ръка и избоботи:

— Браво, Мич! Как само го накисна!

— Благодаря, Арт, но това не е първият шаран, който налапва въдицата — ухили се Рап.

— Да, като лабрадори са. Изключително верни, но не много интелигентни.

— Ох… а вие сте като чакали — изръмжа Неш.

— Кой?

— Няма значение. — Неш се обърна и видя директорката на отдела за връзки с обществеността на ЦРУ да идва към него. — По дяволите!

Мериън Райс се приближи към последната си жертва и обяви:

— Страхотна новина! От „Шейсет минути“ искат ексклузивно интервю с теб. Ще изпратят най-добрите си хора. — Видя неохотното изражение на Неш и добави: — Знам, че не ти харесва, но това е уникална възможност. Трябва да действаме, докато си на гребена на вълната. Ела. — Хвана го за ръката. — Още няколко души искат да се запознаят с теб.

Неш се опита да се съпротивлява, после видя самодоволните усмивки на Рап и Харис и изсумтя:

— Смейте се, смейте се. Големи приятели, няма що!

Тръгна след Райс като човек, отиващ на собствената си екзекуция.