В името на честта

55.

Хаким седеше на мекото кожено кресло и бавно ядеше банан. Прокарваше хапките с лимонов сок, който Ахмед му беше направил. Високият мароканец беше излязъл навън да огледа за опасности — наказание, задето се грижеше за Хаким. Карим явно се тревожеше от тази проява на грижи от страна на младежа. Той винаги беше презирал слабите. Още от дете. Не търпеше оправдания или оплаквания.

Хаким го гледаше как крачи от единия до другия край на къщата. Личеше си, че Карим се дразни при вида на болния. Въпреки че той сам го беше пребил. Достатъчно самолюбив беше, за да оправдае постъпката си. За него Хаким си просеше боя, наказанието беше заслужено. Вероятно си мислеше, че ако приятелят му беше по-трениран, щеше да преживее по-леко ударите. Всичко това беше безумно, разбира се, но му даваше оправдание за стореното и повод да се отнася към Хаким с презрение.

Входната врата се отвори и Ахмед влезе. Подпря пушката си на стената и свали бинокъла от врата си. Лицето му беше зачервено.

— Чисто е — обяви. — Наоколо няма никого.

Карим се изпъчи.

— Чух кучета.

— Да. От другата къща долу. Има няколко.

— В двор ли са?

— Не.

— Какво ще правим, ако дойдат тук?

Ахмед погледна нервно Хаким, сякаш очакваше да му подскаже. След малко отговори:

— Ами… ще ги застреляме.

— Може би. — Карим бавно се обърна и погледна болния. — Това място не ми харесва.

— Защо? — попита Хаким.

Карим замълча за малко, сякаш нямаше намерение да отговори. Сетне каза:

— Има твърде много неизвестни.

— Например?

— Не знаем дали собствениците са чакали гости. Може да са очаквали доставка. Телефонът вече звъня два пъти. — Погледна снимките на камината. — Може би имат близки, които живеят наблизо.

Да, прав беше. Но всичко това можеше да се избегне. Хаким реши да рискува и да изтъкне очевидното:

— Може би ако не бързаше да убиваш всеки, на когото се натъкнем, щяхме да знаем отговорите на някои от тези въпроси.

Карим погледна Ахмед и поклати глава. Изражението му казваше: „Виждаш ли? Точно за това ти приказвах.“ Отново се обърна към Хаким:

— Какво ти става бе? Защо спориш за всичко, което кажа?

— Защо трябва да убиваш всеки, когото срещнем?

Карим погледна приятеля си с неприкрито презрение. Сякаш Хаким беше болно куче, което трябва да бъде убито. Ако не го направеше навреме, можеше да зарази и Ахмед. Трябваше да се махнат оттук. Жената все още беше в леглото. Карим мислеше да я премести, но възглавницата, чаршафите и дюшекът бяха наквасени с кръв. Старецът и кучето бяха в ъгъла на гаража под едно платнище. Можеше да убие и Хаким, както си седи на коженото кресло, и да го остави там. Можеше да го нагласи като самоубийство, за да заблуди полицията. Планът изглеждаше добре. Да изпочупи всичко, да застреля приятеля си в главата и да остави пистолета в ръката му. Карим вече обмисляше как да го направи, без Хаким да заподозре намеренията му, когато Ахмед посочи телевизора:

— Започва.

Тримата погледнаха екрана. Американският президент се качи на подиума в парка на Белия дом и започна да чете предварително подготвена реч. Карим се намръщи и за момент си помисли какво ли ще е, ако убие президента на Съединените щати. Така със сигурност щеше да си спечели вечна слава пред Аллах и мюсюлманите по целия свят. Президентът мънкаше някакви глупости за труда, дълга, саможертвата и упоритостта на спасителите и полицаите през изминалата седмица. Карим не за първи път забеляза, че големите политици обожават да слушат собствения си глас. Те бяха като ходещи речници. Използваха по няколко прилагателни, когато и едно щеше да свърши работа. Така сигурно се мислеха за по-умни.

Президентът говореше за загубата, която ги е сполетяла. Задави се, когато спомена, че бил загубил скъпи приятели в експлозиите, и кратко спомена, че почти всеки ден през последната седмица е ходил на погребения. С по-властен глас изброи няколко трагични събития, сполетели страната през последните осем години, и даде пример как американците винаги са устоявали на трудностите и са оцелявали. Това, което каза после, прикова интереса на Карим.

— Във връзка с подлите нападения от миналата седмица има една неразказана глава, която досега пазех в тайна от вас. Причините да не обявя това по-рано са сложни, но най-общо са свързани с проблемите на националната сигурност. Освен трите ресторанта, които бяха взривени миналата седмица, бе извършено нападение и срещу една федерална сграда във Вирджиния. Вече се чуват всякакви слухове за това коя е сградата и за подробностите около нападението. Става дума за Националния антитерористичен център. Както подсказва името, това е сравнително новообразувано звено от отделите за борба с тероризма на ФБР и ЦРУ, включващо също специалисти от още десетина други служби и организации. Това е главният щаб на борбата срещу тероризма. Броени часове след подлите нападения във Вашингтон миналата седмица…

Карим посочи телевизора и закрещя:

— Подли! Пускат безпилотни самолети от Пакистан и бомбардират села с жени и деца, а нас нарича подлеци!

Хаким се изкушаваше да изтъкне, че причината за тези бомбардировки е в това, че „Ал Кайда“ обича да се крие под полите на споменатите жени, но реши, че това ще изкара приятеля му от кожата, а искаше да остане жив поне докато президентът завърши речта си.

— … през портала на Националния антитерористичен център влязъл черен микробус, маскиран като автомобил на спасителните служби. Вътре имало шестима тежковъоръжени мъже, дегизирани като полицаи от специалните части. Те застреляли охраната и проникнали в сградата. Качили се на последния етаж, където се намира Оперативният център за борба с тероризма. Нападателите нахлули там и открили огън по невъоръжените служители, които в това време самоотвержено се опитвали да помагат на хората, ангажирани в спасителните операции. За щастие няколко от тях имали оръжие. Един такъв човек е при нас днес.

Президентът замълча и погледна към по-млад мъж с черен костюм и медал, окачен на врата му на трицветна копринена лента.

— Искам да ви представя Майк Неш. Господин Неш е бивш офицер от Морската пехота и доскоро работеше като агент под прикритие в службата за секретно разузнаване на ЦРУ.

Карим посочи телевизора и изрева:

— Това е змията, която изпращаше агентите си в нашите джамии!

Президентът продължи:

— Господин Неш е бил в сградата миналата седмица по време на нападението и с ужас и объркване видял как шестимата въоръжени мъже нахлуват в оперативния център и започват да избиват колегите му. Опитен боец и специалист по военна тактика, господин Неш преценил ситуацията и реагирал мигновено. Пренебрегвайки опасността, той направил последното, което са очаквали терористите… Нападнал бойната им формация. Храбростта и превъзходната му подготовка изненадали терористите. Само за няколко секунди, въоръжен единствено с пистолет, господин Неш застрелял и убил и шестимата. Скоро обаче той забелязал, че мъжете носят жилетки, натъпкани с експлозив и снабдени с часовникови взриватели, нагласени да избухнат след по-малко от две минути. Господин Неш и колегите му мигновено намерили решение и успели да изхвърлят шестте трупа през прозореца на шестия етаж. Експлозивите избухнали, без да причинят повече жертви. Смелостта на господин Неш трябва да ни напомня…

Хаким забеляза летящия предмет части от секундата преди той да удари телевизора и да разбие екрана. Обърна се и видя Карим, стиснал яростно юмруци и с опънати сухожилия на врата, сякаш всеки момент щяха да пробият кожата и да изскочат навън.

— Лъжи! — закрещя. — Това са лъжи!

Хаким погледна крадешком Ахмед, който стоеше забил поглед в пода и не смееше да погледне командира си.

— Говорят за чест и смелост… те нищо не разбират от тези неща! Чухте ли го? Превъзходната му подготовка! — Карим закрачи из стаята, като гневно тропаше с крака. Изрита стъклената масичка толкова силно, че тя се разби. — Превъзходна подготовка! Ще им покажа аз! Ще им покажа какво са храброст и превъзходна подготовка! — Като побесняло животно се обърна и се втренчи в приятеля си. — И на тебе ще ти покажа! Ти се съмняваш в моята смелост! Казваш, че съм ги изпратил да умрат напразно! Че съм прекалено страхлив, за да жертвам себе си! Сега всички ще се жертваме! Дори по-рано, отколкото си очаквал. Ще отидем във Вашингтон и ще покажем пред света, че президентът е лъжлив кучи син! Ще покажа на тоя Майк Неш как се бият истинските воини!