В името на честта

75.

Хеликоптерът се спусна от нощното небе. Прожекторите му осветиха поляната на север от къщата. В сянката чакаха Стан Хърли, Рап и леко замаяният Майк Неш. Доктор Люис беше в къщата и се грижеше за Шанън. Беше й дал леко успокоително и сега се опитваше да разбере дали има още нещо, за което я е било страх да разкаже в присъствието на баща си.

Рап се обърна с гръб към течението от витлата, Хърли и Неш затвориха очи и наведоха главите си. Скот Коулман скочи от хеликоптера. Държеше Джак Неш под мишница и го остави на тревата далеч от машината. Рори слезе сам и ги последва. Двамата с Джак видяха баща си и хукнаха към него. Маги беше следващата. Държеше Чарли, който беше увит в одеяло и някак си успяваше още да спи. Коулман й помогна да слезе и последна на вратата се показа Кенеди. Тя каза нещо на пилотите и слезе.

Рап и Хърли гледаха усмихнати как Неш прегръща двамата си синове. Маги се приближи и притисна глава до гърдите на съпруга си. Майк обгърна с лявата си ръка жена си през кръста и постави дясната върху главицата на Чарли. Останаха така известно време, без да кажат нищо.

Най-сетне Маги избърса сълзите си и попита:

— Къде е Шанън?

— В къщата с доктора — отговори Неш. — Добре е. Има синини и одрасквания, но докторът казва, че не е нищо сериозно.

— Искам да я видя. — Маги се обърна и видя Хърли. Приближи се към него и го целуна по бузата. — Благодаря, че се грижиш за нас, Стан. Трябваше да се махна от онази къща.

Медиите бяха обсадили жилището на Неш. Иначе тихата квартална уличка сега беше като в разгара на карнавал, пълна с прожектори, микробуси и репортери, опитващи се да се докопат до някаква информация. Когато научи за това, Кенеди изпрати два микробуса с охрана и евакуира семейството в Ленгли. Понеже знаеше, че ще искат да бъдат заедно, уреди и хеликоптер.

Най-накрая Маги видя Рап. Пристъпи към него. Изражението й беше неразгадаемо и за момент той си помисли, че ще го удари. Беше готов да приеме плесницата. Чувстваше се ужасно, че е изложил семейството й на опасност.

Но тя протегна ръце и го прегърна.

— Благодаря ти. Айрини ми разказа какво си направил.

Рап я целуна по главата.

— Извинявай, че застраших живота на децата ти.

Тя храбро поклати глава и отново обърса очите си.

— Глупости, Мич. Ти ми върна съпруга. Този мръсник се опита да ми го отнеме и ти го спря.

— Да, но…

— Няма „но“. Ако не се беше намесил, сега Майк щеше да е мъртъв, а може би и Шанън. — Маги отново го целуна по бузата и добави: — Благодаря.

Семейството тръгна към къщата. Всички искаха да са до Шанън. Хърли, Рап, Коулман и Кенеди ги изпратиха с поглед. Когато децата се отдалечиха достатъчно, Кенеди въздъхна:

— Добре си поговорих с нея, докато летяхме насам. Силна жена.

Тримата мъже кимнаха мълчаливо. Кенеди погледна хеликоптера.

— Трябва да се връщам във Вашингтон. Колегите от ФБР се притесняват как ще представим случилото се пред медиите.

Рап сви рамене:

— Нека си припишат заслугите. Няма нужда да се разчува за нашето участие.

— Доста хора са видели тебе и Майк. Слуховете се разпространяват като лавина. Арт Харис се обади. Във ФБР постоянно звънят репортери, които искат потвърждение за участието на двама служители от отряда за борба с тероризма на ЦРУ.

— Не виждам никакъв проблем — настоя Рап. — Военните постоянно правят такива номера. Отряд „Делта“ свършва работата, а приписват заслугата на рейнджърите или на някое друго подразделение.

— Случаят е малко по-различен. Тях не ги заснемат с десетина камери.

— Нищо не са заснели. Само двама мъже с черни маски и камуфлажни якета. ФБР, градската полиция… който ще да си припише заслугата, не ми дреме.

— Ще трябва да измислим нещо.

— Няма как да опровергаеш слуховете — намеси се Хърли, докато палеше цигара. — Хората вярват на онова, на което искат да вярват. Пък и това няма да е най-вредната клюка. Дори може да е полезно. Сгазваш лука и момчетата с черни маски ти пръсват черепа. Това ще накара следващите терористи да се замислят, преди да се запишат доброволци.

Кенеди се замисли.

— Стан, ти винаги имаш интересен поглед върху нещата. — Целуна го по бузата и добави: — Хайде, трябва да тръгвам. Благодаря, че се погрижи за тях. — Обърна се към Рап и Коулман. — Утре ви искам в Управлението. Мисля, че няколко души ще искат да говорят с вас.

Кенеди тръгна към хеликоптера и пилотите включиха моторите.

Рап погледна към къщата и каза:

— Стан, хайде да пийнем по нещо.

— Разумно предложение.

Тръгна към къщата.

— Скот, ти с какво обичаш да се тровиш?

— Само една бира, Стан.

— Мич?

— Уиски и бира за мен.

— Пури?

— С удоволствие — отвърна Рап.

Коулман отиде да помогне на Хърли, а Рап се запъти към огъня на брега на езерото. Небето беше ясно, отрупано със звезди. Рап погледна нагоре, намери Голямата мечка и Северната звезда, после Орион, Ловеца. Коулман и Хърли се върнаха и всеки си взе стол. Хърли искаше да чуе всичко и Рап му разказа за случилото се с безстрастен глас. Старецът зададе само няколко въпроса, повечето свързани с Макс Джонсън и Хаким ал Харби.

Коулман настоя Джонсън не само да бъде помилван, а и да го включат в екипа. Рап и Хърли не бяха много сигурни за второто, но и двамата бяха съгласни, че е направил достатъчно, за да спаси живота си, а може би дори да получи пълно опрощение. Случаят с Хаким беше по-сложен. Рап заяви, че не иска да го убива. Коулман нямаше мнение.

Хърли се втренчи в огъня и отпи глътка от питието си.

— Ще поговоря с доктора за него — измърмори. — Трябва да вникнем в начина му на мислене. Да разберем всичките му прегрешения. Каква точно е ролята му в тази гадост.

Чуха хлопване на врата и след малко Неш се приближи с още бири в ръка. Взе стол и седна при тях.

— Как е Шанън? — попита Хърли.

Неш се втренчи в огъня.

— Не знам. Просто заспа, но мисля, че докторът й е дал още хапчета.

— Ще се оправи — успокои го Хърли.

Неш поклати глава.

— Кой знае? Такава случка може завинаги да прецака мозъка на едно дете.

Рап, Коулман и Хърли се спогледаха. Хърли отговори от името на тримата:

— Децата са издръжливи. Ние сме тези, които преживяват по-тежко тези гадости.

Неш кимна и продължи да гледа втренчено огъня.

— Не мога да повярвам, че почти я изгубих.

Изведнъж се разплака. Опита се да спре, но не можа. Тримата му другари не помръднаха.

След около минута Хърли го подкани:

— Кажи си всичко. Сега му е времето. — Изчака няколко секунди и добави: — И не забравяй, че можеше да бъде много по-лошо. Всъщност доста голям късмет извади.

Неш успя да се овладее и кимна.

— Прав си. — Най-сетне погледна Рап, който мълчаливо пушеше пура. — Извинявай. Маги е права. Ако не беше ти, щях да съм мъртъв, а може би и Шанън.

— Е, радвам се, че я спасих — отговори Рап. — Колкото за тебе, глупако… не съм много сигурен дали си струваше усилията.

Неш се засмя и другите трима също се разкискаха. Неш изсипа цял куп звучни ругатни по адрес на Рап. После добави:

— Следващия път, когато решиш да ме направиш телевизионна звезда, можеш да ме попиташ.

— Сега ти си ми шеф. Не мога да ти погаждам номера, без да питам — отвърна Рап и му намигна подигравателно.

— Ох… Боже — изстена Хърли. — Навремето му бях шеф. Преди много време. Това бяха най-ужасните години от живота ми.

— Да… — измърмори Рап. — Веднъж спасих и твоя неблагодарен задник.

Хърли започна да сипе обиди по негов адрес. Настроението в групичката започваше да се възвръща. Сякаш изведнъж напрежението от изминалата седмица изчезна и животът се върна в нормалния си ритъм. Започнаха да си разказват бойни истории, разменяха си грубости, които не бяха нищо друго освен израз на приятелство.

Хърли заяви, че става късно. Имаше обаче още един проблем, който трябваше да решат — какво да правят с Глен Адамс. Старецът погледна Неш:

— Мич ми каза, че още не си сигурен за съдбата на онзи долен предател.

Кимна към плевнята, за да не остане съмнение за кой долен предател говори.

Неш се поколеба.

— Не знам — измърмори. — В момента не може да се каже, че се отличава с особена психическа стабилност.

— Все пак трябва да вземем решение.

— Затова прехвърли отговорността на мен. — Неш поклати глава. — Не е много благородно от твоя страна.

— Майк — намеси се Рап, — ти имаш голямо семейство. Заради тях и заради теб се опитах да те тласна по друг път. Пътят на честта. Не можеш да правиш и двете. Не можеш да бъдеш добър съпруг и баща и в същото време да вършиш гадостите, които вършим ние. Трябва да се откажеш от едното.

Неш се втренчи в огъня и се замисли за това противоречие.

Рап се наведе напред и каза:

— Остави ние да се оправяме с тази помия. Ти се грижи за семейството си.

Неш запази мълчание няколко минути. След малко кимна, сякаш е взел решение. Изправи се и хвърли празната си бирена кутия в огъня. Тя се нажежи до червено и се смачка. Той погледна Рап и промърмори:

— Благодаря.

Стана и тръгна към къщата. Рап погледна Коулман и Хърли, който изглеждаше разочарован.

— Ще се погрижа за семейството си — чу се гласът на Неш от тъмното. — Лека нощ, момчета.