В името на честта

3.

Адамс и Ърнес, с чадъри в ръце, спряха под малкия навес пред ресторанта. Заоглеждаха мокрите прозорци на най-близките коли за табелки с имената си. Адамс извади късмет. Колата му беше на няколко метра от входа. Ърнес си взе набързо довиждане и заподскача между локвите. Спираше пред всеки автомобил да търси името си. Адамс бързо прецени как да мине, за да се измокри минимално, и се затича към задната врата на линкълна си. Отвори, сви чадъра си и се настани на задната седалка.

Шофьорът кимна и попита учтиво:

— Към хотела ли, господине?

Адамс се изкушаваше да попита дали знае някой хубав бар, но реши да не прекалява. Предупреждението на Ърнес бе наранило гордостта му.

— Да, към хотела, ако обичате.

Разсеяно се загледа към прозореца и заразмишлява как би могъл да оправдае удоволствието, което получаваше от чашка коняк или бутилка хубаво вино. Ърнес не разбираше. Той беше твърде обсебен от кариерата си и не признаваше малките радости в живота. Този човек нямаше друго любимо занимание или интерес извън правото.

„Освен това — помисли си Адамс — искам да го видя поне един месец на моето място, да не говорим за шест години.“ Понякога той се чувстваше като генерал Къстър — заобиколен от диваци, защитаващ справедливата кауза. Всеки ден се сблъскваше с нови измерения на двуличието и предателството. Начело на цялата служба за секретно разузнаване и на повечето ръководни постове в Ленгли стояха професионални лъжци и манипулатори, хора без никакво уважение към Конституцията и другите стълбове на републиката. Затова нямаше нищо лошо в това, че от време на време си пийваше. Просто трябваше да го прави малко по-дискретно.

Адамс погледна през прозореца, когато минаваха през едно оживено кръстовище. Въпреки загрижеността на Ърнес по отношение на пиенето той беше доволен от споразумението си с него. Предвид сложността на проблема, нощта едва ли би могла да мине по-успешно. Адамс се усмихна при мисълта за храбрата си постъпка и за момент си представи чувството на триумф, когато цялата прогнила система на Ленгли се срине до основи.

Даде си сметка, че от месеци не се е чувствал толкова добре. Сега сякаш огромен товар беше паднал от изнурените му рамене. Голяма веселба се очертаваше — с техните камъни по техните глави. Иронията му харесваше. Щеше да ги бие със собствените им методи. Това беше неговата тайна операция. Щеше да продължи да играе ролята на генерален инспектор и с престорено усърдие да търси предателя. Все пак трябваше да внимава, да не си дава твърде много труд. Оперативните кадри не бяха много умни, но имаха добра интуиция. Щяха да усетят, ако променеше твърде рязко поведението си. Затова трябваше да продължи да си върши работата, но в същото време да им даде да разберат, че денят на истината идва. Нямаше търпение да види физиономиите им, когато научат новината. Колата мина през дупка и намали. Адамс вдигна глава и тъкмо се канеше да попита защо спират, когато изведнъж лявата задна врата се отвори. Мокър, тъмен силует се намъкна вътре и седна до него. Преди Адамс да успее да го огледа, вратата се затвори и колата потегли. Някъде дълбоко в съзнанието му зазвъня предупредителна аларма. Той напрегна мозъка си да разбере какво се случва. Какво правеше този тип в колата? Тъкмо се канеше да го попита, когато натрапникът се обърна към него.

Въпреки позабавените си от алкохола реакции Адамс почти инстинктивно го позна. Катраненочерната коса, леко прошарена на слепоочията, мургавата кожа и тези очи, толкова тъмни, че приличаха на две локви нефт. Главният бияч на ЦРУ, самият Мич Рап. Но какво, по дяволите, търсеше в Ню Йорк и още повече — в тази кола?

— Какво? — изпелтечи Адамс. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Как мина вечерята? — небрежно попита Рап.

— Вечерята? Какво искаш? Слизай веднага от колата ми!

В гласа на Адамс прозвуча страх, упоеният му мозък започна да осъзнава сериозността на положението.

— Успокой се, Глен. Не си в положение да даваш заповеди.

— Как не!

Адамс посегна към сакото си.

Рап не направи опит да го спре.

— Какво правиш?

— Ще се обадя на главния прокурор, ето какво!

Рап въздъхна:

— Остави телефона.

Очакваше, че Адамс ще реагира така. Замахна с дясната си ръка и го удари по носа. Не много силно, само колкото да го замае. Не искаше да разкървавява лицето му, поне засега.

Адамс изскимтя като куче и изпусна телефона. Инстинктивно закри лицето си с ръце.

Рап взе телефона и опипа дрехите му. Искаше да се увери, че няма друг апарат.

— Махни си ръцете!

— Не мърдай — заповяда Рап, докато бързо пребъркваше джобовете му.

— Това е прекалено! — закрещя Адамс. — Няма да ти се размине този път! Отвличане, нападение…

Рап не обърна внимание на заплахите, обърна се към шофьора:

— Има само телефон.

Шофьорът кимна и протегна ръката си. Рап му подаде апарата. След малко шофьорът спря, спусна стъклото си и даде телефона на някого, застанал на един ъгъл.

Рап отново насочи вниманието си към Адамс, който, след като бе изредил възможните обвинения, сега описваше какво удоволствие ще изпита, когато го види на подсъдимата скамейка.

— Глен, това няма да стане.

— Как не!

Рап въздъхна:

— Шансовете ти да ме видиш на подсъдимата скамейка са нулеви.

— Изобщо не ме познаваш, ако си мислиш, че ще ме убедиш да не повдигам обвинения за тази свинщина!

— Много добре те познавам, Глен, но явно ти не ме познаваш, ако си мислиш, че ще те оставя жив.

— Жив? Няма да посмееш!

— Посмявал съм повече пъти, отколкото можеш да броиш, и то за по-малки провинения. Ти си изменник и освен ако не ми дадеш задоволително обяснение защо издаваш секретна информация, ще те убия. — Рап погледна юриста в очите. — Изобщо не е трудно и ако наистина вярваш, че съм такова чудовище, каквото ме описваш, ще разбереш, че говоря сериозно.

Най-после Адамс осъзна цялата сериозност на положението. Долната му челюст увисна, той се втренчи в Рап за няколко секунди, после примигна и изкрещя на шофьора:

— Спри веднага!

Шофьорът не му обърна внимание, затова той повтори.

Рап се завъртя и нанесе на генералния инспектор точно премерен удар с лявата ръка под брадичката. Главата на Адамс се удари в прозореца и тялото му се отпусна неподвижно.