По-добре мъртви

53.

Кондом. Визитка. "Троянски". И "Рижата кобила".

Майкъл се опитваше да каже на сестра си, че устройството, което тя е анализирала в ЦАТВУ, е троянски кон. Фентън обаче бе объркала посланието му от самото начало. Тя бе направила две грешни предположения: че бомбата, съдържаща съобщението на Майкъл, е трябвало да избухне. И че ключът към детонирането ѝ е именно транспондерът вътре.

Бях убеден, че това не отговаря на истината. Бомбата бе просто средство за доставка. Задачата ѝ бе да достави транспондера. На място, където само бомба може да попадне. Задачата на транспондера не е била да взриви бомбата, в която е бил монтиран. Той е трябвало да взриви нещо друго. Но това не се бе случило. Защото Фентън бе насочила цялото си внимание към отпечатъка на Майкъл. Тя не бе разбрала, че задачата на този отпечатък е да гарантира, че бомбата ще се озове именно на нейното бюро. Тя не бе разбрала, че това е предупреждение. Та нали мразеше всякакви загадки. Сама признаваше, че е твърде педантична. Затова бе приела транспондера като улика. Не бе видяла скрития смисъл. И го бе унищожила.

Фентън бе унищожила първия транспондер. Но сега идваше друг. Скрит в димната бомба. И той щеше да дойде тук след броени минути. Да се насочи право към сградата, в която се намирах в момента. В която работеха двеста души. В която имаше уникална апаратура и безценни доказателства. Нищо чудно, че Дендонкър толкова много искаше да транспортирам бомбата. От самото начало целта му е била тя да попадне в ЦАТВУ.

Лейн се намръщи.

– Прекъсна срещата, за да говориш за кондоми? Какво ти става?

Първата бомба на Майкъл бе пристигнала в ЦАТВУ преди седмици, първоначално с невредим транспондер. Но сградата не бе хвръкнала във въздуха. Защото онова, което е трябвало да взриви бомбата, не е било тук. Явно бе дошло по-късно.

– Пристигнали ли са нови взривни устройства през последните три седмици? – попитах аз.

Лейн погледна часовника си.

– Разбира се.

– Някое от тях да е било по-голямо от обичайното?

– Нямам право да разкривам подобна информация. Твърде секретна е.

– Стига, Лейн! Важно е!

– Защо?

– Дълга история. Човек със склонност към кодирани съобщения е изпратил предупреждение, че транспондерът в бомбата, която пристига, ще взриви нещо съвсем друго. А не бомбата, в която се намира.

Лейн се усмихна и поклати глава.

– Не. Теорията ти не издържа. Защото, за да бъде тя вярна, устройството, което вече се намира тук, би трябвало да разполага със съответстващ транспондер. А не сме получавали подобни устройства.

– Сигурен ли си? Нали каза, че някакви улики чакали да се заемеш с тях?

– Въпрос на приоритети. Някои наистина изчакват реда си за обстоен анализ. Така е. Но не ги прибираме в някой склад, когато дойдат. Всеки детайл се изследва още при пристигането. Заснема се. Описва се. Транспондерите са нещо твърде необичайно за нас. Ако бе пристигнал транспондер, щях да знам.

– Тези огледи и описи… Винаги ли се правят? Без изключения?

– Приоритетните случаи отиват директно при колегите, които се занимават с планиране на анализа. Те подготвят документацията. Всички останали случаи подлежат на първоначален оглед. Без изключение. – Лейн замълча за секунда. – Всъщност имаше едно изключение. Камион бомба. Достатъчно мощна, за да разруши малък град. Пристигна от чужбина. Беше прекалено голям и не се побираше на рампата, затова го върнахме в старите ни офиси в Куонтико. Мястото там е огромно. Може да побере няколко десетки такива камиони.

– Ами ако нещо пристигне, докато разговаряме?

– Предполагам, че и това е възможно. – Лейн извади телефона си и проведе кратък разговор. – Не. Нищо ново не е постъпвало днес.

Въпреки това косъмчетата по врата ми настръхнаха.

– Когато бомбата на Ма… на Халил пристигне, трябва да я спрете. Не я пускайте вътре.

– Невъзможно.

– Защо? Нали не сте допуснали големия камион?

– Не, но той дойде по шосе. Имаше охрана. Бомбата на Халил пристигна със самолет. Не можем да я транспортираме по пътната мрежа без съответната охрана. Ами ако стане нещо? Ако е заредена с химически оръжия? Ако загинат хора? Защото сме я изпратили в нарушение на всички правила. Заради една твоя догадка.

– Но…

На вратата се почука. В стаята влезе друг агент, доста по-млад. Изглеждаше напрегнат.

– Тук е, сър. Устройството от Тексас.

– Отлично. – Лейн тръгна към вратата. – Остани тук, за да правиш компания на господин Ричър. Ще се върна веднага щом огледаме устройството и попълним документите.

……

Замислих се за камиона бомба. Лейн бе заявил, че бомбата е достатъчно мощна, за да разруши малък град. Това не ми хареса. Никак не ми хареса. Бях доволен, че камионът не е тук. Предположих, че транспондерът на Майкъл е трябвало да детонира именно тази бомба. Тя бе единствената, която хората от ЦАТВУ не бяха прегледали, а останалите не разполагаха с транспондери. И тогава се сетих нещо друго. Отпращането на камиона обясняваше внезапната промяна в плановете на Дендонкър. Който ми бе казал да оставя димната бомба на паркинга на хотела. Ако някой наблюдаваше ЦАТВУ, Дендонкър щеше да научи, че няма нужда да изпраща втори транспондер.

Обърнах се към новия агент.

– Камионът бомба? Онзи, който можел да разруши малък град и не се побирал на рампата? Кога е бил отпратен? Трябва да разбера съвсем точно. До минута!

– Веднага ще попитам, сър. – Агентът позвъни на някого. А после започна да кима, да маха с ръце и да сменя израженията си едно след друго. Накрая затвори и каза: – Камионът е още тук, сър. Оказа се, че изобщо не е тръгвал. Един от съпровождащите автомобили се е повредил и очакват друг да го подмени.

– И къде точно се намира сега?

– Паркиран между нас и Сградата.

– А кога пристигна?

– Днес, към полунощ… така мисля.

– Добре. Свържи се е агент Лейн. Кажи му при никакви обстоятелства да не допуска на територията на ЦАТВУ новото взривно устройство.

– Ако се притеснявате за камиона, сър, уверявам ви, че това е излишно. Той е обезопасен. Приложихме процедурата за спешни случаи. Открихме три механизма за детонация и обезвредихме и трите.

– Един от тях беше транспондер, нали?

– Не, сър. Мобилен телефон. Магнитен датчик. И светлочувствителен датчик.

– Обади се на Лейн. Веднага! Нямам време за обяснения!

Агентът набра номера и поднесе телефона до ухото си, след което поклати глава.

– Линията е заета.

– Обади се на шофьора.

– Добре. Знаете ли номера?

– Нямам представа.

– А как се казва?

Свих рамене.

– Няма проблем. – Агентът въведе няколко команди на дисплея на мобилния си телефон. – Ще се свържа по вътрешната мрежа. Ще опитам да разбера кой е дежурен.

– Няма време. Какъв модел е това нещо?

– Стар военен камион. Модел М35, два тона и половина.

– Кое се намира по-далече? Камионът или порталът?

– Порталът.

– Тогава ти поемаш портала. Тръгвай! Тичай! И продължавай да опитваш да се свържеш с Лейн. При всички случаи намери начин да го спреш.