Всичко се бе оказало толкова елементарно. Стратегии, тактики, сметки, анализи… Бе достатъчно просто да ги оставя сами и целта на Тангра бе постигната: вече имаше нов Атила!
Изтървах се:
— Трябва вече да се връщаме.
Само дето не заскачаха от радост.
— Кога? — викнаха и двамата в един глас.
— Тия дни — отвърнах уклончиво. — Имаме да свършим някои дреболии.
Наистина дреболии — на фона на най-важното оттук нататък. Кое ли? Да върна обратно в моето време самодивата Биляна.
Вече никой нямаше да се опитва да убива Делян. И аз не ги интересувах.
Номер едно бе Биляна.
А поръчката вече бе дадена…