Реваншът на Тангра

108.

Увиха копитата на конете с парчета кожи и ги поведоха пешком. Всеки направи по един широк полукръг и заеха местата си.

Ат бе сложил стрела на тетивата, а други две държеше между зъбите си. Когато чу бухането на бухал, застреля най-близкия йорег и пришпори коня си. Вече бе поставил втората и я изстреля от десетина метра в гърдите на другия страж. Третият вече се бе извърнал към връхлитащия конник и бе вдигнал щита пред гърдите си. Прицели се по-внимателно и бе възнаграден — улучи го в окото.

Пришпори жребеца покрай един от огньовете и видя, че Арбуга изпраща стрела в последния изправен йорег. И тъй като вече бе готов за стрелба, пусна и той своята във врата му.

И веднага зае позиция пред входа на пещерата. Стреснат от тропота на копитата, късите бойни викове и хриповете на умиращите, Аждаха се изправи. Бе така изненадан, че загуби контрол над вида си.

Танбит го видя такъв, какъвто си бе — черен, космат, конска муцуна, жълтеникав рог между дългите животински уши и огромни копита. И запищя.

Аждаха я погледна втрещен, после се съвзе и както предполагаха побратимите, се спусна към черното гърло на пещерата. Конят на Ат се изплаши от огромния страховит йорег и тъкмо когато той опъваше тетивата, се изправи на задните си крака и изцвили с побелели очи. Стрелата избръмча и се заби високо в шатрата. Ат се зае с укротяването на животното под себе си, а Аждаха се спусна вдясно. Оттам обаче идваше Арбуга и размахваше тежкото копие, притежавано някога от праотеца Лаиш.

Аждаха спря, огледа се. Притича през шатрата. Мъжете извикаха на Танбит, уплашени, че той ще посегне на нея. Младата жена скочи и се спъна във възглавничките по пода. Йорегът се извърна към нея, понечи да пристъпи, но Ат вече бе укротил коня и без да се цели, пусна поредната стрела. Тя изсъска и с тъп звук се заби в средата на масичка, натоварена с плодове.

В този момент зад Аждаха се озова Арбуга. Конят му се дърпаше, уплашен до смърт от близостта със злото същество, и той не успя да го удари с копието. Пресегна се, хвана йорега за опашката и го повлече. Той се тресна в централния кол на шатрата и измуча. Конят отнесе Арбуга напред, той го укроти с мъка и го пришпори обратно за нов набег.

Аждаха се изправи и се втурна напред. Блъсна изправилата се стара прислужница и се насочи към гората.

— Яаа! — извика Ат и смахмузи коня си.

Арбуга го разбра — трябваше да действат като при лов на вълци. Част от ловците препускат след звяра, а другите се стремят да прережат пътя му встрани. И го подкарват към равно, открито пространство.

— Яаа! — отговори Арбуга.

Излязоха в ниското, където нямаше дървета. Аждаха разбра грешката си и се опита да свие вляво. Там вече бе Ат. Йорегът нямаше изход и се хвърли върху него. Отхвръкна назад, прободен в рамото.

В този момент пристигна Арбуга и заби копието си във врата му…