Елбирите пристигнаха.
Стройни, излети като в един калъп. С изсечени като от камък лица. Очи, които пронизват.
— Те са маята на твоя народ — чух зад себе си гласа на Чакар. — Тези, които оцелеят в битката срещу йорегите, ще се слеят с конниците, които ще доведат Арбуга и Татра, и в следващите години ще се забърка една чудата смес, от която ще изкристализира гвардията на Тангра — българите. Предстои много. Възход. Падения. Слава. Забрава. И пак възход… Възход, който ти ще видиш и изживееш.
Кимнах замаяно с глава.