Реваншът на Тангра

82.

Обяснението на цялата тая каша бе просто и страшно: Тангра и великите алпи бяха решили да играят ва банк.

Знаех, че сме притиснати до стената. Хиляда и двеста години бяха минали от най-тежкото ни поражение. Били са правени редица опити за промяна на статуквото. Последното и най-мащабното — операцията с Чингиз хан. Е, не са успели. Тогава е била наложена и последната и най-жестока клауза в Договора с Големите богове. Ние, младите алпи, нямаме право да се събираме с жени от нашата раса и те да раждат деца от нас. Разбирате ли? Ние сме осъдени на изчезване.

Старите алпи са сто. Те вече не могат или не искат да имат деца.

Средните са около пет хиляди. Те обаче са предимно жени, защото тяхното поколение е водило най-тежките войни и мъжката част е погинала.

Младите, които сме около тридесет и две хиляди, можем да се свързваме само с човешки жени. Това, което се ражда обаче от тях, не са алпи, а елбири — отлични войници, големи политици, хора на изкуството, учени… Но смъртни. И се оказва, че прирастът ни е отрицателен. Раждат се от неколкостотин до хиляда млади алпи, но и толкова загиват при нещастни случаи, дребни войнички в тоя или оня Свят или междуособни битки с йорегите.

Ако се примири с тези клаузи, нашата раса е обречена. След още хиляда години по съвсем естествен път няма да има нито един алп. И човеци, свързани с тях, защото отидат ли си боговете, изчезват и народите им. Най-очевадният пример са египтяните — няма ги Озирис и Изида, няма ги и тях. Боговете и хората са като скачени съдове.

Досега тактиката ни бе заложила на пасивната отбрана: ние, младите алпи, се съчетавахме с човешки жени и те раждаха елбири. В бъдещия сблъсък тези наши деца, въоръжени с оръжията на Хурса, щяха да убиват ангели, дяволи и какви ли не още… Такива бяха указанията и това правехме. Ето, аз имам повече от сто сина от пустинята Гоби до Атлантическия океан. Трудил съм се усърдно, нали?

Двадесет и първи век е нашият век. Към неговия край мнозина от младите алпи ще достигнат зрелост и ще поемат съдбата на расата ни в свои ръце. И мисля, че между поколенията имаше консенсус — старите се пробваха, достигнаха своя велик миг, загубиха и сега трябва само да удържат позиции.

Обаче не — на тях им се играе…

И как можах да се хвана, че такава важна мисия ще я поверят на младок като мен?…

Кой?

Ха-ха! Дявол? Глупости!… Свой! Свой работи, Чакаре. Едва ли е някой от великите — назад, във времето, когато съществуваш, не можеш да се върнеш. Парадокс.

Значи е някой от средните. Кого биха могли да пратят?…