Реваншът на Тангра

84.

Бомбата, която хвърли Чакар, не бе атомна… Термоядрена, човече, ама такава, дето поне Земята цепи!… С нас най-вероятно е минал и друг — явно същество от висок ранг. Пуснал ни мухите (разбирай демончетата) и сега яко се разшетал из миналото. Като слон в стъкларски магазин. Имало вече няколко разминавания с факти от историята, които той, Чакар, знаел като крайъгълни камъни.

— Нещо по-точно? — прекъсна го Биляна.

— Вещицата. Според това, което съм учил, тя трябваше да покаже на Аудан Дуло прохода за Тама — света на Албастий.

— И като е мъртва… — почесах се аз по брадата.

— Аудан ще пообиколи, ще се отчае и ще се върне у дома — довърши алпът.

— И какво следва?

— Йорегите не губят сили и после, когато тук нахлуе армията на Иисус, те ще са силни и ще я отблъснат.

— Ами добре, във ваша полза е.

— В краткосрочен план — поклати глава Чакар. — В дългосрочен това значи походи и изтребване до корен на всичко, което вярва в нас.

— От кога започна да ви пука за хората?

— Живеем от душите им — усмихна се злорадо той. — Има души — има Сила.

— Кой? — зададе Биляна може би най-важния въпрос.

Алпът отговори бързо — изглежда бе мислил за това и го очакваше.

— Не знам.

Лъжеше, копелето му с копеле.

— Йорег?

Сигурно се притесняваше да не е Аждаха Младия. Е, и аз това си помислих, преди да чуя отговора му:

— Едва ли.

Биляна май си отдъхна. И почти загуби интерес към темата. Обаче аз продължих:

— Дявол?

Челото му се набърчи:

— Най-вероятно.

Обаче, кълна се в меча си, той си мислеше, че това е най-малко вероятното. Вече можех да го „усещам“, дори и да не „влизах“ в него. Нещо не е наред. Щом не е йорег и не е дявол, тогава?… Остава да е лично Сатаната. Или самото тяхно шефско величие — Тангра. И тогава не се знае кой е по-добрият вариант…

— В такъв случай какво ще правим? — попита делово Биляна.

— Ще се разделим. Аз ще отида на изток, за да „прихвана“ Аудан. Ще взема, каквото трябва, от Тулпар и ще осигуря похода до Кашан. А вие ще останете тук.

— Защо?

— Трябва да научите къде е проходът за Тама и да отведете Аудан там, щом дойде.

— Много ми се иска да знам как ще стане това! — изсъска самодивата с почервеняло лице.

— И аз — вдигна рамене Чакар.