Когато Ат се върна на мястото, където се бяха разделили с Арбуга, той вече бе там.
— Видя ли? — попита възбуден.
Той сложи ръка на рамото му.
— Успокой се.
— Спокоен съм, о, колко съм спокоен!
Честно казано, не бе сигурен дали той самият щеше да се върне обратно, ако на мястото на Танбит бе Боз-бий.
— Ще слезем обратно. Ще вземем конете и оръжието. И тежко им!