106.

Когато Ат се върна на мястото, където се бяха разделили с Арбуга, той вече бе там.

— Видя ли? — попита възбуден.

Той сложи ръка на рамото му.

— Успокой се.

— Спокоен съм, о, колко съм спокоен!

Честно казано, не бе сигурен дали той самият щеше да се върне обратно, ако на мястото на Танбит бе Боз-бий.

— Ще слезем обратно. Ще вземем конете и оръжието. И тежко им!

Загрузка...