Реваншът на Тангра

110.

Край поселището ги очакваше изненада: въпреки че имаше осем дни до сбора на бойците, до рова бяха опънали шатри отряд конници. Още повече се смая, когато научи, че пътят им се е пресякъл с неговия — били са в пиратския кораб. Изслуша описанието на елбира, който ги освободил и ги насочил насам.

— Много едър?

— Много, много едър и силен — кимна зачуден Челбек, водачът им.

— С кестенява плитка? И кожени кафяви дрехи?

— Същият!

— Значи е Чакар — усмихна се Ат. — Като братя сме с него.

С елбирите бе станало и друго чудо. Когато станали предния ден от сън, под дървото, където вечеряли, имало оставени пет вързопа с оръжие. Оказало се, че за всеки има меч, копие и по колчан стрели. Показаха му ги — бяха от стомана като неговия Хански меч. Само дето изглеждаха като че ли ковани преди час.

После дойде търговец и му предаде вест от Татра: придвижвал се с хиляда конници и след два дни щял да е на мястото на срещата.

И докато се радваше, получи и най-тежкия удар. Чули, че се събира войска за набег срещу Авар, дойдоха и негови роднини от Сула, недоволни от чичо му. Когато ги попита за Боз-бий, те набърчиха зачудено чела. Сетиха се с голямо усилие за красивото момиче.

— Ама тя си тръгна!

— Къде?

— За родината си. Нали щеше да се жени за Алцек, а ти го уби. Отказа да остане като жена на по-малкия му брат. Чухме, че дори чичо ти я пожелал за четвърта съпруга.

Ат скръцна със зъби.

— Няма я в родината й. Баща й не знае нищо за нея.

— Замина — поклатиха глави мъжете от Сула. — Замина с джурите86 си — поне двайсет човека бяха…

Ат се дръпна попарен. Качи се на вала и се загледа в степта.

— Сигурно я държи тайно в двора си — приближи до него Арбуга и се опита да го успокои.

— Не вярвам — поклати глава Ат.

Мълча дълго.

— Знам — каза с побелели устни, — знам един човек, който може да ми каже къде е Боз-бий.

— Тръгваме ли? — отвърна просто побратимът му. — Ще оседлая конете.

— А Танбит?

— Ще я оставя тук. Все пак край нея ще се навъртат сто елбири!