Реваншът на Тангра

133.

Вдигането на мрака ме завари на стотина метра от първите биещи се. Слънчевите лъчи, показали се внезапно зад тъмната пелена, втрещиха всички. И хора, и йореги, и самодиви отпуснаха десници и смаяно вдигнаха глави нагоре.

И моят кон спря уплашен. Сетих се какво отговори Чакар на въпроса на Ат — всичко това били някакви фокуси. Смушках жестоко животното. Пред мен се изпречи йорег с плетена ризница и отрязано ухо. Той обърна смаяното си конско лице към мен. Очите му бяха объркани и едва в последния момент разбраха какво ще се случи. С отчаяно движение се опита да вдигне очукания си от десетки удари щит, но острието на моя меч го изпревари с десети от секундата и потъна с храскане в темето му. Конят ми се изправи на задни крака, за да избегне рухващото тяло, аз вдигнах окървавеното острие и опиянен изревах:

— Тангра!

Миг след това светът се разтресе от виковете на елбирите и самодивите.

Понесох се в образувания от клина на Ат коридор. Там, в края му, вече течеше жесток сблъсък.

Десетина бойци в черно яростно отблъскваха атаките на тримата мъжаги. В кръга им укротяваше буйстващия си вран жребец и мяташе страшни погледи воин, от когото лъхаше ужас. Като примамени от нечут зов, като пеперуди към пламък, към тях прииждаха йореги. Наоколо бе осеяно с труповете им. Тук-там белееха голи тела на казаци със страшни рани.

Вклиних се между Арбуга и Ат. Тъкмо навреме — гвардеец се промъкна встрани и заби копието си в корема на жребеца на урмиеца. Конят изцвили, олюля се, спъна се в осеялите земята тела и рухна. Оръжието на Арбуга отхвръкна настрани. Йорегът се опита да извади забитото острие, но дръжката се счупи в ръцете му и той извади сабята си. Нанесе удар, но Арбуга го отрази с железния си подлакътник. И когато злият вдигна оръжие за втори удар, аз му отсякох главата с едно замахване. Шурналата кръв ме опръска от ботушите до раменете.

Арбуга се освободи от туловището на коня и се изправи на крака, докопвайки изтърван от някого меч. Съвсем навреме — връз него вече връхлиташе поредният йорег.

Заех мястото му от лявата страна на Ат.

А той вече бе преодолял последното препятствие към Черния конник и оплескан с кръв и кал, със страшна вълча усмивка на устните, приведен ниско над гривата, се устреми напред…