В този момент видях как свраките38 изчезнаха.
Те си летяха от дърво на дърво, кацаха на земята. Отначало се раздразниха от присъствието ни и се постараха да обявят на цялата планина, че тук, виждате ли, едни гадове лежат на тревата… После ни забравиха. Прехвръкваха насам-натам. Завъртяха се край шипковия храст в другия край на поляната и… потънаха вдън земя.
— Бързо! — извиках на човека Делян Имен.