Реваншът на Тангра

60.

Идеше ми да рева с глас! И защо да не рева? Та аз, сравнен с хората, съм на седемнайсет години!…

Орисниците. Тези дърти курви! Те са ме накиснали! Защо трябва толкова зелен да минавам през такова сито? И щом сега ме разпъват така, какво ли ме очаква в бъдеще? И има ли въобще бъдеще?…

Защото… Мамка му! Уф, държа се като човек…

Тук, на върха, открих: Радамант, онова чучело на две хиляди години, е сгрешил. С четиридесет и седем дни. Ето защо Тулпар и младият Аудан ги няма тук. Сега трябва да реша: да се откажа ли, или да ги търся. Бат-Терек бе категоричен: решавам аз.

А как? И защо аз?

Защо бе сгрешил дъртият Радамант? Спомних си дума по дума какво му бях казал. Точно. Обаче… Ако тръбата?… Или Делян и Биляна не са ме насочвали правилно?…

Да се върна?… Ами те ще се съберат, това е ясно като това, че Аждаха е гадно същество. Ако не са се събрали… Не, не са — целуват се в ниското. Ръката на човека шари там, където — какво не бих дал? — така ми се искаше да е моята…

Майната му!

Защо този смъртен трябва да оплоди омагьосаната самодива?… Орисниците! Пак те!

Видях каква сила има нареченото. И все пак… И все пак… Винаги има пътечка, която води на друго място като големия и павиран с плочи път…

Орисниците… А защо аз я искам така? Не е ли и това наречено?…

Ударих с юмрук по земята. Станах. Заобикалях като преял кон по върха.

А ако не се съберат?… Ако е наречено друго, ако открия малката пътечка, успоредна на широкия път?… Ако тя все пак обърне взор към мен?…

Трябва да намеря коня. Непременно. А чий син ще го язди…