Реваншът на Тангра

67.

До полунощ тримата обиколиха лагера и подбраха трийсет мъже, които бяха отраснали в планини. На зазоряване се промъкнаха на две групи до скалите и използвайки пукнатини и издатини, запълзяха нагоре. Трима се изпуснаха и загинаха. Но останалите успяха да стигнат горе. Нямаше стража. Промъкнаха се по стената и при вратите срещнаха първите войници. Завързаха ожесточен бой. Вече почти бяха овладели портата, когато емирът на крепостта заповяда на своите да прекратят съпротивата.

— Ще ви пусна да минете — каза той. — Но не искам да пострада никой от поданиците ми.

— Ако дадеш хиляда коня, хиляда брони и толкова шлемове — заинати се Ат.

Прие — та отвън вече напираха десет хиляди туранци.

Така Ат облече своите бойци в желязо и ги качи на млади и силни коне.

Огромната армия изпълзя като змия от тясната планинска клисура и пред нея се ширна плодородна долина, чийто край не се виждаше.

Арбуга свали дланта от челото си и се обърна към Ат.

— И сега?

— При Боз-бий! — извика той и пришпори Тулпар.