Реваншът на Тангра

19.

Какъв беше тоя сън? И сън ли беше? Боже! Какви глупости!…

Чакай… Аз тогава наистина се изгубих. Помня. Момчетата твърдяха, че няколко пъти преровили Самодивски поляни — нямало и следа от мен. И съм се появил там, където те минавали…

Айде стига бе! Самодива… жива вода… Сън. Като това сега — алп!… Ще ми мине.

Но имаше нещо, което се наместваше. Бъбреците и кистите в тях. Майка ми е на хемодиализа. Тази болест се предава по наследство — особено от майка на син. Азбучна медицинска истина. На поредната комисия ехографът засече нещо. Беше преди това учение. Когато отидох след шест месеца на назначения от лекаря контролен преглед, нямаше нищо…

Полудявам. Ей сега ще се събудя. И целия тоя кошмар ще е следствие от шегата на някакъв тъпанар. Когото добре ще подредя…

Оня… Алпът Чакар.

— Ела.