Реваншът на Тангра

61.

Положението се оказа не толкова розово, колкото го бе описал царят.

Смъртниците-киргизи бяха младежи от бедни родове от цялата степ. Преди много години се набирали наистина само киргизи, но сега имаше от всички племена — башкорти, масгути, тюрки, баджанаци. Но най-много бяха куманите. Бяха дошли да се замогнат от войната. Бяха лошо екипирани и се надяваха да се снабдят с оръжие от врага. Както и с коне, тъй като близките им ги бяха изпратили с кранти на умиране. Бяха като чужди за основния състав на туранската армия и ги третираха като такива съвсем откровено.

Ат започна с войнишкия казан. Направи инспекция на готвачите и веднага обеси главния. Оказа се, че са крали яко.

Подобно бе положението и със зобта и сеното за конете.

После строи всички на полето и лично прегледа състоянието им един по един. Отдели стотина коня, които не ставаха за нищо, и ги подмени с тези, предназначени за клане. Успя да измоли известно количество оръжие от складовете и го раздаде на най-зле въоръжените.

Имаше много болни и с незараснали рани. Лекуваше ги от движение, между другото, мъж на средна възраст на име Маджи. Ат го освободи от всички други задължения, позволи му да си избере още двама и им вмени да се занимават само с болестите на другарите си.

Назначи нови стотници и десетници лично на основата на своите впечатления. Не бяха чували за тавиш60 и тавишчии. Обясни какво е и избра бойци за това.

После започна едно леене на пот от сутрин до вечер…

Когато след две седмици Аламир заповяда начало на похода към земите на хинците, отрядът на смъртниците-киргизи изпълняваше задачи като всяка друга част от туранската армия.